Неразгаданата Европа
09/15/23 / ИСТОРИЯТаен код, странно гробище ... археологически находки във Франция
|
|
Плоча с тур
culturespace.bg
Историята на Франция датира от хиляди години. Нищо чудно, че този район е пълен с древни останки.
Тук се намират тайни кодове в селата, странни гробища се крият под детски градини, а някои градове дори се оказват изгубени от хиляди години.
НАЙ-СТАРИЯТ МЮСЮЛМАНСКИ ГРОБ
През 2016 г. по време на разкопки в Ним бяха открити около 20 гроба. Гробовете, намерени в римските руини, са били твърде произволно подредени, за да бъдат гробище. По-нататъшното разследване разкри и три неочаквани погребения, за които учените смятат, че са мюсюлмански. Мъртвите са погребани с лице към Мека, а формата на техните гробове съответства на други мюсюлмански гробове. Средновековното арабско-ислямско завоевание е оставило много следи около Средиземно море и Иберийския полуостров.
ЧОВЕШКИ КОСТИ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
През 2006 г. във френска детска градина се случва нещо ужасно. Учителката забелязва, че децата ровят човешки кости от земята, и веднага се обажда в полицията. Оказва се, че детската градина в град Сен-Лоран-Медок е построена върху древна надгробна могила. Археолозите са открили 30 скелета, които вероятно са принадлежали към група от бронзовата епоха, наречена Културата на камбановите чаши. Наскоро бяха извършени разкопки в могилата Le Tumulus des Sables и учените откриха друга тайна.
По неизвестни причини хората се връщали в могилата в продължение на 2000 години (от 3600 до 1250 г. пр.Хр.), за да погребат своите мъртви там. Археолозите не могат да разберат защо сравнително малкото и неукрасено място е било използвано толкова дълго. Анализът показва също, че останките само на шест индивида принадлежат към културата на камбановите чаши. Друга странност е диетата на тези хора. Проучванията показват, че те не са яли риба или морски дарове, въпреки близостта на района до естуарите и Атлантическия океан.
ВЪРЗАНИ СКЕЛЕТИ
През 2014 г. изследователите се завръщат в гробището, което са открили година по-рано. Некрополът е построен преди много векове от римляните близо до град Сент. Учените откриват стотици гробове, включително няколко хора, чиито скелети са били оковани – не само с белезници, но и с железни окови на глезените. А друг скелет, чийто пол не може да бъде определен, носи метална „робска яка“. Всички оковани скелети са погребани без дарове, което предполага техния нисък социален статус. Въпреки че нищо не се знае за тях, те вероятно са били държани като роби от римляните през II век сл.Хр.
ЗЪБ АРАГО
През 2015 г. Валентин Лешер отива на археологически разкопки в пещерата Араго в югозападна Франция. Припомняме, че по-рано в пещерата бяха открити останките на известния човек Таутавел, прародител на неандерталците, починал преди около 450 000 години. Лешер намери голям човешки зъб. Изглежда, дори един обикновен зъб може да разкаже много за диетата и здравето на човек. Зъбите съдържат и ДНК, която може да разкрие пола и етническата принадлежност на човека. Първият тест показа, че възрастта на находката е около 560 000 години. Само това развълнува учените, защото останките не само се оказаха с повече от 100 000 години по-стари от човека от Таутавел, но и може да разкажат повече за някого, живял по това време в Европа.
ПЛОЧА С ТУР
Във Франция има много древни скални убежища. През 2012 г. археолози, изследващи една от пещерите в югозападната част на страната, откриха на пода варовиков блок. Когато го обърнаха, се оказа, че може би е един от най-старите образци на европейското изкуство. Преди около 38 000 години художник рисува изчезнало голямо рогато животно, наречено тур. Интересното е, че решението да се извършат разкопки в пещерата Абри Бланшар е, защото в района, в който се намира, и в самата пещера вече многократно са намирани издълбани плочи и предмети на изкуството. Абри Бланшар е зимното убежище за първите хомо сапиенс, пристигнали в Европа.
СКРИТИ ВКАМЕНЕЛОСТИ
Близо до град Тулуза през 2014 г. фермер откри нещо необичайно. Той изрови от земята огромен череп, като на слон (но вместо два бивника, вкаменелостта имаше четири). Страхувайки се, че това откритие може да доведе до тълпи от ловци на вкаменелости, които биха се втурнали към мястото му, той решава да го запази в тайна. Няколко години по-късно обаче фермерът донася находката си в природонаучния музей в града.
Възхитени учени идентифицираха вкаменелостта като Gomphotherium pyrenaicum, роднина на слона, който има обичайните два бивника, както и друг чифт бивни, излизащи от долната челюст. Този вид е изключително рядък във вкаменелостите и е известен само от бивни, намерени преди 150 години в същата област. Никой не знаеше как изглеждат съществата, които са бродили из Тулуза преди около 12 милиона години, докато този череп не бе намерен.
ЯМА ЗА ТЕЛА
През 2012 г. археолозите се натъкват на 60 дупки, изкопани в земята. Разположена близо до Бергхайм, френско село близо до германската граница, една яма ужаси всички. Била пълна с човешки останки – почти 6000 години в нея са лежали откъснати ръце, пръсти и седем тела. Каквито и ужаси да са се случвали по това време, дори децата не са били пощадени. Едната ръка е на дете на възраст между 12 и 16 години. Четири от телата са на деца, като едно от тях е едва на 1 годинка. Мъж на средна възраст се изправя пред особено жестока смърт. Ръката му е отрязана и той е получил няколко удара, включително силен удар в главата, който вероятно го е убил. Изследователите предполагат, че групата от каменната ера е била наказана за някакъв вид престъпление или е била убита по време на война.
ПОЖАРИТЕ, УНИЩОЖИЛИ СЕЛИЩЕТО
През 2017 г. в предградията на Сен-Колом щяха да построят нов жилищен комплекс. Стандартната практика налага първо археолозите да изследват района и това, което откриват, е изумително: римско селище от I век сл.Хр. Къщи, артефакти, магазини, мозайки, най-големият римски пазар във Франция, склад, храм и вероятно училище по философия са открити на площ от 7000 кв. м.
Селището е толкова добре запазено, че мястото бързо си спечелва прозвището „Малкият Помпей“. Районът е бил използван най-малко 300 години, през което време жителите са били изправени пред два големи пожара. Първият се е случил през II век сл.Хр., а вторият, който се е случил през III век, е унищожил селището. Било е толкова страшно, че семействата са избягали, оставяйки всичките си вещи. Този пожар обаче буквално е „консервирал“ останките от селището, позволявайки им да оцелеят векове наред.
Превод: Георги ВЕНИН
|
|