culturespace.bg
Много отдавна, през втората половина на XVII век, в Дъблин момче на име Джонатан Суифт ловяло риба. Клъвнала голямата въдица, Джонатан затеглил улова към брега и… въдицата се прекършила!
„Разочарованието ме мъчи до ден-днешен и вярвам, че това бе праобразът на всички мои бъдещи разочарования“ – казвал Суифт и като възрастен мъж, вече публикувал „Гъливер“.
Едно от главните му разочарования е и това: може да изпълниш живота си справила, да държиш любимата си на безопасно разстояние, да се стараеш с всички сили и въпреки това да я изгубиш и да се разяждаш от самота.
НЕРАЗУМНИЯТ БРАК
Суифт произхождал от знатно, много известно, но обедняло семейство, в което всеки правел каквото си иска.
Бащата на Джонатан например заминал за Ирландия да се замогне, но вместо това се оженил за красива и обаятелна девойка без зестра и умрял като бедняк на 28 години. Не доживял със седем месеца раждането на сина си!
„Този брак бил неразумен и от двете страни“ – възмущавал се Суифт на лекомислието на своите родители.
Възможно е тъкмо затова писателят да се отнасял към брака крайно скептично. През значителна част от живота му се налагало да заработва прехраната си с тежкия труд на енорийски свещеник и за свои главни предимства той смятал здравия разум, яснотата на ума и разсъдителността. Романтичните отношение не се вписвали добре в тази пейзаж… Но човекът си е човек и въпреки всичките си старания да постъпва правилно, веднъж Суифт се оказал на върха на любовен триъгълник.
ДНЕВНИК ЗА СТЕЛА
През 1970 г. излязла книгата на Суифт „Дневник за Стела“ – сборник от негови писма до любимата. Със Стела (Естер Джонсън) Суифт се запознал, когато тя било още на осем. Той работел тогава като помощник на свой богат далечен роднина, който възпитавал сирачето Стела. Суифт участвал във възпитанието на момиченцето, бил неин учител и тъкмо той я наричал Стела – звездица. Когато Суифт получил разрешение да отиде в Ирландия, той сговорил Стела да замине с него. Биографите на Суифт така и не успяват да разгадаят тайната на тази любов. Какви били един за другиго Суифт и Стела? В едната версия те били любовници, в другата ги свързвала платоническа дружба, в трета това си бил таен брак.
Най-вероятно те тайно се венчали, макар че дори след това запазили платоническите си взаимоотношения.
Естер Джонсън /Стела/
Със сигурност е известно, че Стела се преместила със Суифт в Ирландия, но не живеела с него, а в съседна къща, заедно със своята компаньонка. Когато Суифт заминавал за дълго, Стела се настанявала в неговия дом. С Джонатан те никога не оставали сами, виждали се стриктно в присъствието на свидетели. Всички тези правила за тях измислил Суифт. Стела го обичала безумно и затова била съгласна на всичко. Тя била много красива, прекрасно възпитана и внушавала неволно уважение у всекиго, който я срещал. И, разбира се, заслужавала по-добра съдба, нежели да се държи на почтено разстояние от любимия и любящ я мъж. Всичките тези правила и свидетели довели Стела до депресия. Суифт не разбирал какво става с нея, не смеел сам да попита и изпратил при нея свой приятел. Стела предала по него, че е уморена да чака и иска да се омъжи. По някои свидетелства те се оженили, но пазели това в тайна. Отношенията им си оставали целомъдрени, както и преди нямало никакви интимни срещи, с тях винаги имало трети. Носел се такъв слух: след бракосъчетанието Суифт и Стела разбрали, че са доведени брат и сестра, затова се държали така.
ВАНЕСА
След това бракосъчетание Суифт дълго бил потиснат, като убит. Вероятно той никога не би направил тази стъпка, ако не била една друга жена – Ванеса Ванхомриг. Ванеса също безумно обичала Суифт. И не приличала никак на Стела, не била безукорна лейди и не особено красива. Импулсивна, емоционална, склонна към драми, тя държала Суифт в постоянно напрежение – кой знае какво още щяло да й скимне!
Ванеса боготворяла Суифт, смятала, че такъв като него не е имало и няма да има. Тя прекарвала цялото си време до леглото на болната си сестра и в часовете на тези печални дежурства постоянно размишлявала за несретната си любов.
Бял ореол светел над Суифт, за никого другиго Ванеса не искала и да чуе!
Джонатан Суифт и Ванеса
Два пъти й предлагали ръката си напълно прилични млади мъже, но тя отказала и на двамата. Така чезнела тя по Суифт цели осем години. Понякога тази покорна любов докарвала Суифт до бяс, понякога той се чувствал поласкан. Но винаги постъпвал в съответствие със своите правила и при всяка тяхна среща се опитвал да вразуми Ванеса.
В биографията на Суифт Уолтър Скот разказва решителната случка: Ванеса чула за тайния брак на писателя със Стела и й написала писмо, помолила я честно да обясни – женени ли са, или не.
„Стела отговорила, че те с настоятеля си за свързани брачно. И кипяща от негодувание, че Суифт е дал на друга жена такива сведения за себе си, за каквито свидетелствали въпросите на мис Ванеса Ванхомриг, Стела му препредала писмото на съперницата си и заминала“.
Пббеснял, Суифт се втурнал към Ванеса, без да каже нищо, хвърлил нейното писмо на масата, а после се отправил към Стела да й направи предложение. Ванеса разбрала: дошъл бил краят на нейните надежди и на нейния живот. След три месеца умряла. Причината за смъртта й е неизвестна, но се знае, че тя променила своето завещание. По-рано оставяла цялото си състояние на Суифт – сега Суифт изобщо не бил упоменат.
След пет години умряла и Стела и писателят не преживял това.
Той писал на своите близки, че душата и тялото му са сковани от смъртна скръб. Десет години боледувал тежко, през последните години от живота си не разговарял с никого. Не полудял, прекрасно разбирал какво става с него и това за такъв силен човек и мъжествен борец за свобода било още по-тежко.
„Той винаги е бил самотен – пише биограф на писателя, – самотно скърцал със зъби в мрака с изключение на времето, когато нежната усмивка на Стела го озарявала. Когато тя изчезнала, го обгърнали безмълвие и непрогледна нощ“.
Превод от руски: Г. ВЕНИН
|
