Неразкрити, необяснени, неразбрани Първа част

culturespace.bg Днес трябва да работите усилено, за да направите данните си недостъпни за обществеността. В крайна сметка е достатъчно само да напишете няколко думи в търсачката – и незнайното се разкрива, а тайните изплуват на повърхността. С напредването на науката и усъвършенстването на технологиите играта на криеница става все по-трудна. Преди беше по-лесно, разбира се. А в историята има много примери, когато е било невъзможно да се разбере какъв е човекът и откъде. Ето някои от тези мистериозни случаи. КАСПАР ХАУЗЕР 26 май, Нюрнберг, Германия. 1828-ма. Тийнейджър на около седемнадесет се скита безцелно по улиците, стискайки писмо, адресирано до командира фон Весениг. В писмото се казва, че момчето е обучавано от 1812 г., научено е да чете и пише, но никога не му е било позволено да „направи крачка през вратата“. Пише също, че то трябва да стане „кавалерист като баща си“ и командирът може или да го приеме, или да го обеси. След щателен разпит успяват да разберат, че се казва Каспар Хаузер и е прекарал целия си живот в „затъмнена клетка“ с дължина 2 метра, ширина 1 метър и височина 1,5 метра, в която имало само една ръкойка слама и три играчки, издялани от дърво (два коня и куче). В пода на килията имало дупка, за да може да се облекчи. Намереният почти не говори, не може да яде нищо, освен черен хляб, потопен във вода, нарича всички хора момчета, а всички животни – коне. Полицията се опитва да разбере откъде е дошъл и кой е престъпникът, какво е направило момчето дивак, но това така и не е установено. През следващите няколко години някои хора го наглеждат, после други, взимат го в къщата си и се грижат за него. До 14 декември 1833 г., когато Каспар е намерен прободен в гърдите. Наблизо е намерен лилав копринен портфейл и в него има бележка, изписана по такъв начин, че да може да се чете само в огледало. Тя гласи: „Хаузер ще може да ви опише как точно изглеждам и откъде съм дошъл. За да не притеснявам Хаузер, искам сам да ви кажа откъде съм дошъл _ _ Дойдох _ _ от баварската граница _ _ на реката _ _ Дори ще ви кажа име: M. L. O.“ ЗЕЛЕНИТЕ ДЕЦА НА УУЛПИТ Представете си, че живеете през XII век в малкото селце Уулпит в английския графство Съфък. Докато прибирате реколтата на полето, откривате две деца, сгушени в празна вълча дупка. Децата говорят неразбираем език, облечени са в неописуеми дрехи, но най-интересното е, че кожата им е зелена. Завеждате ги в дома си, където отказват да ядат друго освен зелен фасул. След известно време тези деца – брат и сестра, започват да говорят малко английски, ядат не само боб и кожата им постепенно губи зеления си оттенък. Момчето се разболява и умира. Оцелялото момиче обяснява, че са дошли от Земята на Свети Мартин, подземния свят на здрача, където са се грижили за добитъка на баща си, а след това са чули шум и са се озовали във вълча бърлога. Жителите на подземния свят през цялото време са зелени и тъмни. Има две версии: или това е приказка, или децата са избягали от медните мини. СЪМЪРТЪН МАН На 1 декември 1948 г. полицията открива тялото на мъж на плажа Съмъртън в Гленелг, предградие на Аделаида, Австралия. Всички етикети на дрехите му са отрязани, той няма документи, няма портфейл, а лицето му е гладко избръснато. Дори не е възможно да се извърши идентификация със зъби. Тоест изобщо няма никаква следа. След аутопсията патологът стига до заключението, че „смъртта не би могла да настъпи по естествени причини“ и предлага отравяне, въпреки че в тялото не са открити следи от токсични вещества. Може би най-загадъчното нещо в цялата тази история е, че когато на починалия е намерен лист хартия, откъснат от много рядко издание на Омар Хаям, на който са написани само две думи – „Тамам Шуд“. Тези думи са преведени от персийски като „свършен“ или „завършен“. Жертвата така и остава неидентифицирана. ЧОВЕКЪТ ОТ ТАУРЕД През 1954 г. в Япония, на летището „Ханеда“ в Токио, хиляди пътници се втурват към работните си места. Изглежда обаче, че един пътник не е замесен. По някаква причина този очевидно напълно нормален мъж в бизнес костюм привлича вниманието на охраната на летището, спират го и му задават въпроси. Мъжът отговаря на френски, но владее свободно и няколко други езика. Паспортът му носи печати от много страни, включително от Япония. Но този човек твърди, че е дошъл от държава, наречена Тауред, разположена между Франция и Испания. Проблемът е, че на нито една от картите, предлагани му на това място, няма Тауред – има Андора. Този факт натъжава човека. Той твърди, че страната му съществува от векове и че дори има нейни печати в паспорта. Обезсърчените служители на летището оставят мъжа в хотелска стая с двама въоръжени пазачи пред вратата, докато те сами се опитват да намерят повече информация за мъжа. Не намират нищо. Когато се връщат в хотела за него, се оказа, че мъжът е изчезнал безследно. Вратата не е отворена, пазачите не са чули шум и движение в стаята, а да се излезе през прозореца, е невъзможно: твърде високо е. Освен това всички вещи на този пътник са изчезнали от помещенията на службата за сигурност на летището. Човекът, просто казано, се гмурва в бездната и повече не се връща. ЛЕЙДИ БАБА Убийството на Джон Кенеди през 1963 г. породи много теории на конспирацията и една от най-мистичните подробности на това събитие е присъствието във фотографиите на жена, която е наречена Лейди баба. Тази жена с палто и слънчеви очила се сдобива с куп снимки, освен това те показват, че тя е имала камера и е снимала случващото се. ФБР се опитва да я открие и да установи самоличността ѝ, но без успех. По-късно ФБР ѝ праща призовка да предостави видеокасетата си като доказателство, но никой не идва. Помислете само: тази жена на дневна светлина пред поне 32-ма свидетели (на снимките и видеоклиповете, с които се е сдобила) е очевидец на убийството и го е заснела, и въпреки това никой не може да я идентифицира, дори ФБР. Тя си остава тайна. Д. Б. КУПЪР Това се случва на 24 ноември 1971 г. на международното летище в Портлънд, където мъж, закупил билет на името на Дан Купър, се качва на борда на самолет, пътуващ за Сиатъл, стиснал в ръцете си черно куфарче. След излитането Купър подава бележка на стюардесата, в която се посочва, че той има бомба в куфарчето си и че исканията му са 200 000 долара и четири парашута. Стюардесата уведомява пилота, който се свърза с властите. След кацане на летището в Сиатъл всички пътници са освободени, изискванията на Купър са изпълнени и е направена размяна, след което самолетът отново излита. Докато лети над Рено, Невада, спокойният Купър нарежда на целия персонал на борда да остане там, където е, докато той отвори пътническата врата и скочи в нощното небе. Въпреки големия брой свидетели, които са могли да го идентифицират, „Купър“ така и не е открит. Открита е само малка част от парите – в река във Ванкувър, Вашингтон. „ЧУДОВИЩЕТО С 21 ЛИЦА“ През май 1984 г. японска корпорация за храни, наречена „Ezaki Glico“, се сблъсква с проблем. Нейният президент Кацухиза Езаки е отвлечен за откуп от дома си и задържан известно време в изоставен склад, но успява да избяга. Малко по-късно компанията получава писмо, в което се посочва, че продуктите са отровени с калиев цианид и ще има жертви, ако всички продукти не бъдат незабавно изтеглени от хранителните складове и магазини. Загубите на компанията възлизат на 21 милиона долара, 450 души загубват работата си. Неизвестните – група лица, които приемат името „чудовище с 21 лица“, изпращат подигравателни писма до полицията, която не може да ги открие и дори правят намеци. В друго тяхно съобщение се казва, че „прощават“ на „Glico“ и преследването спира. Недоволно от играта с една голяма корпорация, организацията „чудовище“ поглежда към други: „Morinaga“ и няколко други продуктови компании. Те постъпват по същия сценарий: заплашват, че ще отровят храната, но този път искат пари. По време на неуспешна операция за размяна на пари полицай почти успява да хване един от престъпниците, но все пак го пропуска. Суперинтендантът Ямамото, натоварен с разследването на този случай, не може да понесе срама и се самоубива чрез самозапалване. Малко след това „чудовище“-то изпраща последното си съобщение до средствата за масова комуникация, като се подиграва със смъртта на полицая и завършва с думите: „Ние сме лоши момчета. Това означава, че имаме още много работа, освен компаниите, за тормоз. Забавно е да си лош. Чудовище с 21 лица“. И нищо друго не се чува за тях. Превод и редакция: Г.ВЕНИН