culturespace.bg
Човешката история често не е била благосклонна към жените. Клеопатра е могъща кралица, но за нейните римски противници тя е източна вещица, която подмамва податливите римски мъже към гибелта им – репутация, която тя се бори да промени. И все пак има жени, чиито постижения са записани и дори им носят признание и слава както тогава, така и сега. Ето десет по-малко известни жени от древността, които заслужават вашето внимание.
Първият поет
Една от първите разработени форми на писане е клинописното писмо от древна Месопотамия, което се появява около 3100 г. пр.Хр. Огромен брой глинени плочки, покрити с клинопис, са излезли от пясъците и съдържат някои от най-ранните и впечатляващи текстове от древния свят. И от всички писания най-ранният автор, чието име знаем, е Енхедуана – принцеса, жрица и поетеса, живяла около 2300 г. пр.Хр. Енхедуана била дъщеря на завоевателя Саргон от Акад и тъкмо той ѝ дал титлата Ен – запазена за висшите господари. След като превзема град Ур, Саргон поставя Енхедуана начело на града като негова главна жрица. Там тя съчинява стиховете, които я правят известна през следващите векове. Докато повечето от нейните стихотворения са написани като химни към месопотамските богове, например Инана, някои се занимават с проблемите, с които се сблъсква в живота си. След смъртта на баща си тя е изгонена от своя храм. По-късно възвръща позицията си и докато съществуват градовете на Месопотамия, нейните стихове са преписвани и четени.
Първият химик
Много преди химията да бъде призната за наука, хората са използвали техники, които не биха били неуместни в една модерна лаборатория. Използването на топлина и разтворители за дестилиране на химикали е нещо, в което са обучени всички химици днес – и те са били използвани преди 3000 години в Месопотамия от жена на име Тапути. Тапути е първият назован химик в историята. Тя е посочена в малка глинена плочка, която я описва като парфюмерист и надзирател на кралски дворец. Твърди се, че за създаването на своите парфюми е използвала дестилатор за есенции от различни растения. Това е и първото споменаване на дестилатор, стандартно научно съоръжение. Тапути очевидно не е била уникална в позицията си на химически работник по това време. Таблетът с име Тапути споменава, че е имала асистент, наречен… За съжаление таблетът е повреден, така че само краят на името, –нину, е оцелял. Тъй като това е окончание на женско име, изглежда, Тапути не е единствената жена химик.
Първият портретист
Според Плиний Стари (макар и оспорвано от някои като мит) жена е изобретила портрета и е помогнала да се изобрети моделирането на бюстове от глина. В някои източници тя е известна като Дибутадес, в други като Кор. Когато любовникът ѝ се кани да я напусне и да тръгне на дълго плаване в морето, тя се натъжава, че се разделя с него. Виждайки сянката му на стената, тя взема парче въглен и го очертава, за да може винаги да вижда лицето му. Бащата на Дибутадес бил грънчар и бил поразен от нейната съзидателност. Като видял очертанията на лицето на любимия ѝ, той решава да го моделира от глина. Чрез смесване на различни цветове глина той успява да направи плочки, които запазват чертите на човек дълго след смъртта му. Дибутадес е прославена в древността заради приноса си към историята на изкуството, а през Просвещението много художници правят свои собствени портрети на Дибутадес в знак на почит към нея.
Първият алхимик
Мария Профетисима, известна още като Мария Еврейката, е ранна алхимичка, живяла в Египет около I век сл.Хр. Някои твърдят, че тя е първият алхимик в западната традиция. Въпреки че не разполагаме с нито едно от писанията на Мария, тя е цитирана много в по-късни текстове и и се знаят много от нейните нововъведения. Алхимията не е химия и много от оцелелите фрагменти на Мери са крайно мистериозни. „Едно става две, две стават три, а от третото излиза едно като четвърто.“ Значението на това не е очевидно, но за щастие няколко от нейните нововъведения все още се използват. На Мария се приписва подобряването на вида на съда, използван при дестилация, който е познат на много учени днес. Тя е пионер и в използването на водна баня, за да спре температурата при експеримент да надхвърля точката на кипене на водата, известен днес като bain-marie (Банята на Мария). Този похват все още се използва често в готвенето.
Математикът
Александрия в Египет е един от интелектуалните центрове на древния свят. Учени се стичат от целия свят, за да учат в огромната библиотека на града и да научават всичко, което е било известно по това време. Периодът на разцвет на Александрия обаче приключва приблизително по същото време, когато Хипатия от Александрия умира – и двата факта като че ли са свързани. Хипатия е жена учен в епоха, когато това било изключително необичайно. Тя също е езичник по време, когато християнството започва да превзема обществения живот. В края на IV век обаче все още е било възможно езичник да преподава, а Хипатия е била известна учителка. Тя изнася публични лекции, облечена в мъжки одежди на учен. Хипатия е известна с математическите си трактати, астрономическите си модели и коментарите върху работата на други учени. За съжаление тя е много близка с Орест, римския управител на града. Когато християнският епископ Кирил се обръща против Орест, Хипатия е обвинена, че е подвела управителя. Група християни унищожават последните останки от библиотеката на Александрия и християнска тълпа напада и разкъсва Хипатия.
Убиецът
Яил или Яел е доста неясна фигура от Стария завет. Спомената само в Книгата на съдиите, тя е едновременно герой за еврейския народ и човек, който е извършил акт на предателство. Еврейският народ бил потискан от ханаанците и техния генерал Сисара. Когато обаче Сисара е победен в битка, той е принуден да бяга и отива право в лагера, където Яил се намира. „Ела, господарю мой, влез веднага. Не се страхувай“, извиква Яил на Сисара. Генералът влиза в палатката ѝ, покриват го с меко одеяло, дават му мляко и той веднага заспива. Тогава Яил, която съчувства на тежкото положение на евреите, взема колче от палатка и го забива в черепа на Сисара. Сисара е убит в нарушение на всички закони на гостоприемството. Обикновено Яел би била хулена като предател, но в Песента на Дебора се казва:„Възхвалена над жените да бъде Яил, Превъзнесена над жените в шатрата“.
Водолазът
Когато Ксеркс повежда огромна сила от перси срещу градовете-държави на Древна Гърция, изглежда невъзможно гърците да се справят с нашествениците. В поредица от зашеметяващи победи обаче персите са отблъснати. Една от тези победи разчита на помощта на жена гмуркач на име Хидна. Хидна е дъщеря на известен учител по плуване, наречен Сцилис от Скионе. Той предава всичките си умения на дъщеря си и двамата са призовани да помогнат за победата над персийската флота. Плувайки около десет мили в морето, двойката отрязва котвите на корабите и те напускат местата си. Флотът е разбит. Статуи на Хидна и нейния баща са поставени в Олимпия в чест на тяхната смелост. Когато римският император Нерон искал да украси града си, той откраднал статуи от цялата империя – една от тях била на Хидна.
Поетът воин
Телесила е гъркиня от Аргос, живяла около 500 г. пр.Хр. Тя е болнаво дете. С надеждата да оздравее, тя попитала оракул какво да прави и отговорът бил, че трябва да се посвети на музите. Тъй като музите са божествата, които отговарят за литературата, изкуството и науката, Телесила избира да стане поет. Нейната поезия е сред най-възхваляваните в древността, макар само отделни фрагменти от стиховете ѝ да са оцелели. Въпреки че нищо цялостно от нейните писания не е оцеляло, една история от живота й е достигнала до нас. Аргос е застрашен от спартанците. Аргийците, излезли срещу тях, са избити в битката. Именно Телесила спасила града от превземане. Тя разполагала с роби и старци, които охранявали стените, но дала броня и оръжия на жените в града, които извела за битка. Когато спартанците атакували, те били изненадани, че никой не бяга. Те разбрали, че не могат да спечелят. Ако победят жените, тогава няма да има слава, а ако загубят, тогава срамът ще бъде голям. Спартанците се оттеглят и Аргос е спасен. Създадено е изображение на Телесила, което я показва как изхвърля книгите си и взима шлем.
Философът
Древна Атина е била сурово място за жена. Добре възпитаните жени били държани затворени в отделни помещения в дома и дори не можели да отидат на пазара без скандал. Единствените с известна свобода били професионалните проститутки, известни като hetairai (хетери) – наложници, известни с умението си да водят разговори. Една от тези дами с лоша репутация била Леонтион. Великият философ Епикур приветствал всички, които искали да учат в неговата школа. В градината на Епикур се разхождали роби, бедни и най-скандално – жени, на които било позволено да обсъждат философски въпроси. Знаем малко за работата на Леонтион, но е ясно, че тя е била близък сътрудник на Епикур – той е адресирал писма до нея. „Скъпа моя Леонион, каква радост изпитах, когато прочетох вашето очарователно писмо“. Историята е заличила философията на Леонтион, но е запазила колко грубо е била третирана тя. Цицерон бил шокиран, че тя се осмелява да спори с мъже-философи. „Леонтион, онази обикновена куртизанка, която имаше наглостта да напише трактат против Теофраст – забележете, тя го написва елегантно с необходимото благонравие“.
Лекарят
Медицината е била мъжко изкуство в древна Атина. Мъжете от онова време били обсебени от легитимността на децата си и затова дори раждането било взето от ръцете на опитни акушерки и предадено на мъже лекари. Жените обаче не желаели да бъдат израждани от мъже, така че често раждали без медицинска помощ. За една жена, наречена Агнодис, това било непоносимо. Агнодис отрязва косата си, облича се като мъж и отпътува за Александрия, за да учи медицинските изкуства. В Атина тя продължава да се прави на мъж, та да може да практикува медицина. За да спечели доверието на пациентките, Агнодис им разкрива истинския си пол. Скоро тя има повече работа от колегите си мъже. За да не пресъхне бизнесът им да съвсем, те изправят Агнодис на съд. Другите лекари я обвиняват, че тайно съблазнява пациентките си – затова всички искат да раждат при нея. За да се защити, Агнодис просто сваля дрехите си и обвиненията в съблазняване отпадат. Но са повдигнати нови обвинения: че била лекар, докато е била жена, само че пациентите ѝ я защитават в съда и настояват тя да бъде освободена.
|
