Независим археолог „преобърна” човешката история,

Морган МЕЙС Басран Бурхан е роден в Индонезия, на централно разположения остров Сулавеси. Той учи археология в университета „Хасанудин“, отначало, каза ми той – най-вече защото му харесвал как тази дисциплина включва „много дейности на открито“. След дипломирането си през 2010 г. той работи за няколко различни индонезийски изследователски институти и институции за културно наследство. Става също независим археолог, помагайки при организирането на разкопки за изследовател на име Адам Брум от университета „Грифит“, Австралия. Полевата работа на Бурхан се сторва изключителна на Брум и поради това той се опитва да накара Бурхан да се впише в програма за получаване на докторска степен. Но несъвършеният английски на Бурхан отлага този проект за няколко години. Вместо това той продължава да работи за Брум и неговия екип. Басран Бурхан През 2017 г. Бурхан помага на Брум и други изследователи да планират следващия си сезон за теренна работа: търсене на доказателства за палеолитни хора в Сулавеси. По-рано същата година Брум проучва за кратко нова област на острова, която изглежда обещаваща. Бурхан и екип от шестима индонезийски археолози са изпратени там на полево проучване. Проучването продължава няколко седмици. В един момент, докато разглежда картата на южния регион на острова, погледът на Бурхан е привлечен от район, който никога дотогава не бил забелязал, камо ли да е посетил — долина в планинска област на около 20 мили североизточно от град Макасар. В долината няма пътища и на картата няма нищо, което да подсказва пъртина през храсталаците и планинските върхове. Картата показва оризища и други признаци на човешко обитаване, но Бурхан не знае дали районът в момента е населен. Една добра част от археологията е просто проучване. Бурхан си мисли: Защо не! Той и неговият екип питат за напътствия когото срещнат и непрекъснато се губят. Но в крайна сметка намират пътека през пещера, която води в скритата долина. Районът явно е бил обитаван от особено изолирана група от народа Буги (или бугинези) – етническа група от Южен Сулавеси, която разпознава пет отделни пола. Бугите твърдят, че никога не са виждали нито един западняк в долината си. Бурхан и неговият екип започват да изследват пещерите в района и няколко дена по-късно той влиза сам в една от тях. Вдига поглед и вижда картина на познато животно: сулавеско брадавичесто прасе – средно голям космат глиган с малки заострени уши и къси крака. Бурхан е израснал точно с този вид диво прасе, което е сравнително често срещано на Сулавеси и което той ми описва със смях, като вредител, който унищожава реколтата, подобно на „болест по растенията“. Като познавач на това прасе, Бурхан забелязва и изрисуваните силуети на две човешки ръце в задната му част. Цялостният вид на това произведение на изкуството подсказва на Бурхан, че е много старо – но на колко години? Така започва дълъг процес на опити да се даде подходяща дата на пещерното изкуство. Доведени са експерти от „Грифит“. Максим Обер, археолог и геохимик, решава да използва метод, наречен датиране на уранови серии. Той отстранява част от калцита върху повърхността на картината, която археолозите понякога наричат „пещерни пуканки“, и след това я анализира. Всичко под калцитния слой трябва да е поне толкова старо, колкото това, което е на повърхността. Възникват проблеми с машината, която действително е направила датирането – Nu Plasma Multi Collector Inductively Coupled Plasma Mass Spectrometer. Подобно на „състезателна кола от Формула 1“, каза Обер, тя изисква екип от висококвалифицирани инженери само за да продължи да функционира подобаващо. Въпреки това, месеци по-късно, е дадена дата: картината на брадавичестото прасе е на поне 45 500 години. Това го прави най-старият известен пример за фигуративно пещерно изкуство в света. Последствията от тези датировки са дълбоки. Известните рисунки на животни в пещерата Шове във Франция са датирани на около 35 000 години; сулавеското брадавичесто прасе ги изпреварва с приблизително 10 000 години. Много археолози и антрополози говорят за „голям скок напред“ в човешката култура, като предполагат, че той е настъпил някъде преди 30 000 и 60 000 години. По време на този „скок“ Homo sapiens е инициирал поведение, характерно за съвременните хора. Такива открития показват, че скокът може да се е случил към по-древния край на този диапазон. Брадавичестото прасе опровергава дълготрайните вярвания, че фигуративното пещерно изкуство е европейски „патент“. „Ранното пещерно изкуство в Европа е толкова грандиозно, че е било трудно за археолозите да откъснат очите си от него“, ми казва Брум. Това понякога води до „не напълно съзнателен европоцентризъм“. Според Обер, няколко научни списания са отказали да публикуват статиите на групата относно находките за пещерното изкуство на Сулавеси не защото данните са неверни, а защото „никой не би повярвал“. Той продължава: „Това е вкоренено във всичко, този европоцентризъм“. Тези открития могат да помогнат за изтриването му. Фигуративната пещерна живопис, която включва изображения на животни или хора, не е единственият вид праисторическо изкуство. Пещерата Бломбос в Южна Африка е дала предмети, изписани с геометрични рисунки, които са датирани някъде между 77 000 и 100 000 години – най-старото пещерно изкуство от всички. Жан Клот, който ръководи екипа, изучавал пещерата Шове във Франция от 1998 до 2002 г., ми каза, че „хора като нас, съвременни хора“ вероятно са се появили в Африка преди около 300 000 години. Много от тях биха създали изображения от всякакъв вид, докато се разселват по целия свят; намирането на изкуството, което са направили, каза Клот, е просто „проблем на откриването“. През ХХ век общественото внимание е насочено към европейското пещерно изкуство, защото тъкмо там го търсят археолозите. Точно както откриването на сулавеското брадавичесто прасе помага да се сложи край на идеята, че фигуративното пещерно изкуство е било уникално за Европа, така и ръчните рисунки с шаблони, очевидно направени от неандерталците, наскоро открити в Испания, оспорват нашето убеждение, че изкуството е специална дейност на хомо сапиенс. Мистерията, която остава, разбира се, е защо. Каква е целта на изображенията? „Просто не знаем“, казва Обер. Клот предлага хипотеза: правенето на пещерни рисунки би могло да бъде начин да се „свържем със свръхестествените духове“. Брум добавя, че оттогава в района около откритата от Бурхан пещера са открити още много пещерни рисунки; от изображенията с разпознаваеми животни, вметва той, „около 90% са брадавичести прасета“. Очевидно, продължава Клот, хората от преди неолита, които са правили картините, са били „обсебени“ и „влюбени“ в животните. Има някои доказателства, казва ми той, че отношенията между хората и брадавичестите прасета на този остров са били по-сложни, отколкото се предполагаше преди, вероятно – белязани от специална и уникално тясна връзка. Пещерата Шове е обявена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО; така е и пещерата Алтамира в Северна Испания, която съдържа пещерно изкуство, датирано приблизително през същото време като рисунките в Шове. Досега пещерите в Сулавеси не са получили такава защита. Бурхан и Брум ги описват като намиращи се в „тайна долина“ – термин, който използват за защита на пещерите, които не искат да бъдат лесно намерени. Индонезийското правителство е в процес на въвеждане на собствени защити, но усилията им се усложняват от факта, че наблизо има добив, свързан с производството на бетон. „Ресурсите за извършване на дейности по опазване и устойчиво управление на района, с които разполагаме в момента, все още са много ограничени“, пише в имейл Рустан Лебе, индонезийски служител, който работи по въпросите на опазването на културното наследство в провинция Южен Сулавеси. В ход са петиции за помощ от международни организации, включително ЮНЕСКО. Междувременно това, което се случва през следващите няколко години, ще бъде от решаващо значение за определянето на това, дали древното изкуство може да бъде защитено и съхранено. … Бурхан намери време да излъска английския си; положи необходимите изпити и в момента следва процедурата зя добиване на докторска степен по археология в университета „Грифит“. Той е на тридесет и шест години и продължава да изследва пещерите на Сулавеси, понеже вярва, че предстоят още много находки. Ако е така, вероятно индонезийците ще направят нови открития. Самата археология е от европейски произход, а големите находки от последните 200 години се приписват предимно на западняци; млади археолози като Бурхан може да са предвестници на нова вълна археология, която не поема централното място на Европа или Запада. „Почувствах изненада и гордост“, казва Бурхан за момента, в който откри пещерното изкуство на брадавичестото прасе. Той се радва, че Сулавеси, мястото на неговия произход, сега е признато за особено важната му роля в историята на човешките същества на Земята. Превод от сайта Pocket: Георги ВЕНИН