Новият девиз: „Невежеството прави силата!“, Втора част

Георги ВЕНИН ЩО Е ТО АГНОТОЛОГИЯ? В средата на 90-те години учените започнаха да се интересуват от това състояние на нещата. Появи се агнотологията – специален раздел от социалните дисциплини, предназначен да изследва влиянието на невежеството и незнанието върху социалните процеси. Една от основните хипотези на тази нова изследователска посока е идеята, че незнанието, подобно на знанието, не е естествено състояние. То е социално конструирано, тоест изобретено, произведено, култивирано и разпространено. Невежеството има своя история и политика. Например Нанси Туана пише, че в съвременните времена мъжките анатоми са „забравили“ за съществуването на женски оргазъм и за женската сексуалност и нейната структура. Доминиращите норми отреждат на жените преди всичко ролята на майка и домакиня. През XVI – XVIII век европейските анатоми или напълно губят клитора, след това му приписват необикновени свойства (например, че той отделя семе, което е по-тънко от въздуха), или просто го изобразяват като намалено копие на мъжки пенис барабар с тестисите. През 40-те и 70-те години много анатомични учебници, публикувани в САЩ, бяха напълно ограничени до изобразяване на женски репродуктивни органи (матка, яйчници и фалопиеви тръби). Други примери за изобретение или измисляне и разпространение на невежеството може да бъдат намерени у един от основателите на агнотологията – Робърт Проктър. Като изследва политиката на знание, или по-скоро невежеството, относно противоречията около опасностите от тютюнопушенето, той стигна до заключението, че в този случай тютюневите корпорации полагат специални усилия, за да гарантират, че обществото знае възможно най-малко за негативните ефекти от тютюнопушенето върху здравето. През ХХ век производителите на тютюн провеждат мащабни кампании за връзки с обществеността и спонсорират научни изследвания, за да поставят под въпрос негативните ефекти от употребата на тютюневи изделия. Например през 50-те години L&M твърдят в рекламните си кампании, че „повече лекари“ пушат цигарите им и че техните филтри са това, което „лекарят е поръчал“. През 1954 г., според Проктър, в Съединените щати е създаден Съветът за изследване на тютюневата индустрия – организация, която спонсорира научни изследвания и публикуване на статии, които поставят под въпрос вредата от тютюна. Или както отбелязва Проктър, ако имате воля и ресурси, можете да поставите под съмнение всяко научно изявление и по този начин за неопределено време да отложите получаването на „окончателни заключения“. Тук може да си спомните и азбеста. Този материал, който се използва активно в много страни за жилищно строителство, е признат за опасен и е забранен за употреба в 63 страни. Изследванията върху рисковете за здравето на азбеста от 80-те години на миналия век показват, че материалът може да причини различни заболявания, включително рак на белите дробове, стомаха и яйчниците. Въпреки това в Русия и Казахстан, които са най-големите добивници на този материал, азбестът все още се използва в различни индустрии, включително в жилищното строителство. В същото време производителите в едната и другата страна се опитват да не подчертават или дори да отричат връзката на азбеста с онкозаболяванията. За целта те съчиняват някакъв „рап“ за ползите от азбеста и спонсорират научни изследвания, които уж не могат да стигнат до заключение за вредата от този материал, но са способни да споделят дълбоки философски размисли. „Животът е опасен“, казва един от учените в отговор на въпрос на асистент-репортер относно опасностите от азбеста за човешкото здраве. И в двата по-горни случаи невежеството и незнанието участват в производството или оправдаването на силата на някои социални групи над други. Или най-малкото те са важни елементи в техниките за командване и управление. Въпреки това, както посочва Седжуик (по-късно потвърдено от много други агнотолози), невежеството и знанието не са непременно противоположни едно на друго. Научните изследвания за това как правилно да се постигне оргазъм за жената и отричането на самото съществуване на женски оргазъм може да са само два начина за контрол над женската сексуалност. Признаването на опасностите от цигарите не се ограничава само до информиране, а оправдава различни ограничения против тютюнопушенето. В епохата на постистината знанието и незнанието се допълват взаимно в сложни игри на властта и границата между тях става все по-незабележима, и често – просто маловажна. В крайна сметка кой знае кога извънземни кораби ще спрат да се крият от нас? И като цяло математически е възможно нашият свят да е илюзия, симулация. Единственият добър съвет за навигация в свят, обитаван от чудовища, породени от умопомрачени, е да не приемаме нищо за даденост, да получаваме информация от различни източници, да мислим критично. Е, и да слушаме на майките си – те със сигурност няма да ни посъветват нищо лошо. ЕПОХАТА НА ДВОЙКАДЖИИТЕ Така нарича днешното време Ержан Есиханов. Дойде епохата на загубеняците, пише той. Епоха на чудовищно, мощно поколение двойкаджии и неуки. Не, те бяха там и преди, но преди няколко години не се набиваха така на очи. Някак си се срамуваха от своята неграмотност или нещо такова. А сега изглежда са навсякъде. Те са популярни. Неграмотни звезди. Заекващи лидери на общественото мнение. Законодатели на модата, които не могат да свържат две думи. Всички тези хора, които просто не разберат разликата между „живял“ и „живеел“. Които казват „мисля това, че…“. Които казват „координален“ вместо „кардинален“ – и очевидно и Ришельо в тяхната версия е „координал“. Които декларират, че „работимЕ“ или „четемЕ“. И не могат да забравят ужасната дума „навпредвид“. И още, и още. Те вече не се срамуват от нищо. И би било добре, ако само блогърите бяха неграмотни. Като цяло блогърите са успели да направят всички възможни грешки за кратко време от съществуването си и да се покрият с всеки известен срам, така че самата дума „блогър“ в нашето общество има пренебрежително и омаловажаващо значение. На фона на демонстрации, нарцисизъм, кражби, измама на абонати, откровена грубост, глупост и наглост, някаква си там неграмотност вече не изглежда като порок. Но неграмотността вече е проникнала в светая светих – в масовите медиуми. Там, където устояхме най-дълго. Където трябва да има поне малко редакция, поне някакъв втори поглед. Не. Самите редактори вече не знаят кое какво е. И би било поносимо при модни списания, ама не – уважавани политически издания сериозно обсъждат въпроса за „приемника на президента“, въпреки че думата „приемник“ е по-скоро от сферата на радионауката, за разлика от думата „наследник“, която и се пише, и се чете по различен начин. Никой пет пари не дава за грамотността. Никой. Няма изящество, няма свежест. По плакатите дращят „Място- Паметник на Христо Ботев“, макар че спокойно може да членуват „паметникЪТ“. Така било прието! От кого? В какъв нормативен езиковедски труд е постулирано такова правило? Неграмотността е навсякъде и във всичко. Невежи навсякъде. Невежите дават интервюта и учат другите как да живеят. Хората, които не са си направили труда да учат сами, учат другите. Опако време, ей богу. И знам точно каква е причината. Просто е: тези хора не са чели в детството и не четат и сега. И знам точно какво трябва да се направи. Знам точно как се лекува неграмотността. Ако имах тази власт, щях да събера всички тези редактори на модни списания на едно място. Всички тези блогъри. Тези неграмотни журналисти. Всички тези пишуркащи люде, които не бива да се докосват до текст по-близо от пушечен изстрел. Всички тези млади и дръзки. Бих ги събрал и накарал да четат. И не списания. Не блогове. Нито модни писатели, нито някакъв дебилен Коелю, нито някой популярен Харари, който под прикритието на уж откровения публикува ужасни наукообразни дивотии. Не.