Някои хора смятат, че футболът е въпрос на живот и смърт

culturespace.bg Това е откровението на Бил Шанкли. Уилям Шанкли (2 септември 1913 - 29 септември 1981) е шотландски футболист и мениджър, най-известен като някогашен мениджър на „Ливърпул“. Шанкли донася успех на „Ливърпул“, спечелвайки място в Първа дивизия и три шампионата в Лигата и за Купата на УЕФА. Може да е изненада за мнозина, но футболът има дълга и интересна история; източници предполагат, че спортът е представен за първи път в Англия още през 1170 г., когато в един репортаж се описват младежи, които отиват на терените за „игра на топка“. Аспектите на играта дори може да бъдат проследени още през II и III век пр.Хр. в Китай. Източници, взети от военни ръководства по това време, описват упражнение, наречено Цу 'Чу, при което противниците използват кожена топка, пълна с пера и коса. Целта била да се вкара топката в малка мрежа, фиксирана върху бамбукови бастуни, като същевременно се защитава от атаки. Вариации на играта също са документирани в египетското и гръцкото общества, което доказва, че спортът има дълбока традиция през цялата човешка история. Шотландия срещу Англия, 1875 г. В сравнение с усъвършенстваната версия на самия футбол в Китай, английският еквивалент е направен с помощта на напомпан пикочен мехур. Привлекателността на играта продължава да увлича любители, които нарастват в Англия с такава скорост, че през 1300 г. нейната популярност се превръща в ябълката на раздора за Едуард II. Кралят става все по-загрижен, че футболът отвлича вниманието на хората, които трябва да практикуват стрелба с лък, по времето, когато той се готви да влезе във война с Шотландия. Решението на този проблем е да се наложи забрана на всички да играят футбол. Това трябва да е била първата от многото институционални забрани, въведени от ръководни фигури като Едуард III, Хенри IV и Оливър Кромуел. Независимо от това, футболът се появява отново и продължава да увеличава популярността си, особено сред работническата класа, която вижда в играта възможност за социален отдушник и общуване с хора от своя произход. Но тези мачове не винаги са завършвали цивилизовано. С ограничени правила и без съдии, по това време на терена често е царяло насилието. Било е приемливо да се бият или да се нанасят удари на противниковите играчи, включително да се унищожава тяхното лично имущество и дори, понякога – домовете или бизнеса им. Числеността на играчите също е варирала, като при някои обстоятелства е достигала до 1000 души едновременно, затова не е изненадващо, че ескалацията на страстите на футболните мачове често излизала извън контрол. В началото на XIX век става такъв проблем, че в крайна сметка през 1830 г. е въведен закон за местата, където може да се играе футбол, като онези, които ползват шосетата за игрища, подлежат на глоба. Футболът взривява класовите разделения в консервативна Англия, като става изключително популярен в държавните училища през XVIII век. Това осигурява контекста за създаване на специфични правила за играта. На среща от 1848 г. в Кеймбридж са изготвени правила, които маркират шутовете, головете и правата на вратарите, като всички те са актуални и днес. Тези малки стъпки проправят пътя за възхода на отборите на футболните клубове, на националните и международните игри и първенства. На британците се признава водещата роля в разпространението на играта в нейния съвременен вид по целия свят. Първият мач, документиран извън Европа, е в Аржентина през 1867 г., организиран от няколко англичани, които по това време работят там. Въпреки че футболът се смята за мъжки спорт, той не се играел изключително от мъже; жените участват в играта от края на XIX век. Това става все по-популярно по време на Първата световна война, когато жените са заети с работа, която традиционно е била изпълнявана от мъже. Дамският отбор от Престън е един от първите, които се състезават в международна среща с отбора на Париж. След Първата световна война има кратковременна забрана от Футболната асоциация, която смята женския футбол за неподходящ. Въпреки това, със сформирането на Английската женска футболна асоциация тази забрана е отменена през 1971 г. Оттогава женският футбол продължава да се развива във Великобритания и в чужбина. Някои от най-големите футболни клубове, като „Арсенал“, „Евъртън“ и „Челси“ имат женски отбори, които се състезават у дома и в международни срещи. Световно първенство 1950 г в Бразилия. На финала аутсайдерът Уругвай побеждава фаворита Бразилия с 2:1! Футболът се превръща в любима част от британската култура и допринася за един по-добър свят. Вероятно най-странният мач се е състоял по време на Първата световна война – период от историята, олицетворен с кръвопролития и смърт в огромни мащаби. В навечерието на Коледа на 1914 г., след като германските войски чуват да пеят коледари, двете страни тръгват към „ничията земя“ и изиграват един футболен мач. Това трябва да е единственият път, когато в окопите артилерийският огън спира и довчерашните врагове предпочитат да се състезават за топката, отколкото да се убиват. Това е въздействието на футболната игра, затова е и толкова любима на повечето (да не кажа, на всички) нации по света. В историята на футбола има и трагични моменти, например бедствието на стадион „Хилзбъро“ от 1989 г., по време на мача за Купата на футболната асоциация – полуфинал между „Ливърпул“ и „Нотингам форест“, когато тълпата смазва 96 души. При друг инцидент, наричан „катастрофата на стадион „Хейзел“ (1985)“, голяма група от фенове на „Ливърпул“ пробиват оградата, разделяща ги от феновете на „Ювентус“; резултатът от сблъсъка е падане на стена и смъртта на 32-ма души, което довежда и до отстраняването на английските футболни клубове от УЕФА за „неопределен период от време“ от всички европейски състезания до началото на 90-те години, а за футболния клуб на „Ливърпул“ – още три години допълнително. Много фенове на отбора са осъдени за непредумишлено убийство. Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка беше определящ момент за нация, която до 1994 г. беше под режим на апартейд. Най-голямото спортно събитие в света донесе просперитет на страната домакин и показа на останалия свят различната страна на Африка. Футболът със сигурност е изминал дълъг път от скромното си начало преди стотици години. За любознателните футболни фенове! Само три отбора са спечелили ФА Къп, без да допуснат нито един гол през цялото състезание. Не очаквайте обаче да видите кадри. Това е доста отдавна. „Уондърърс“, който го спечелва през 1873 г., „Престън Норт енд“ през 1889 г. и „Бери“ през 1903 г., През 1954 г. Турция нокаутира Испания по време на квалификацията за Мондиал с жребий. Италианското момче със завързани очи Луиджи Франко Джема избра сламките, за да реши победителя. Андрю Уотсън е първият в света чернокож играч. Роден в Британска Гвиана, той е знаменитост през викторианската епоха, понеже печели три шампионата за Шотландия през 1880-те. Той също така стана първият цветнокож играч, участвал във ФА Къп. Първото световно първенство се провежда в южноамериканската държава Уругвай през 1930 г. Тринадесет държави взимат участие в събитието, при което четири европейски отбора правят 15-дневна разходка с лодка само за да бъдат нокаутирани още в първия кръг. Уругвай продължава и става световен шампион, след като побеждава Аржентина с 4: 2 на финала. Най-голямата известна победа в професионалния футбол е 36:0, когато „Арброут“ побеждава „Бон акорд“ в мач за шотландската купа през 1885 г. В днешно време Австралия победи Американска Самоа с 31:0 в квалификационния мач за Световното първенство през 2002 г. На 11 април 2001 г. Арчи Томпсън вкара 13 индивидуални гола, световен рекорд. Футболната асоциация е създадена през октомври 1863 г. Първата среща се е състояла в таверната на Фрийман в Лондон. Клубовете, представени на срещата, включват „Барнз“, „Блакхийт“, „„Пърсивъл хаус“, „Кенсингтън скул“, „Уор офис“, „Кристъл палъс“, „Форест“, „Дъ Крусейдърс“ и „Ноу неймз ъв Килбърн“. Подбор, превод и редакция: М.ВЕСЕЛИНОВА