Няма мистерия: църквите в Лалибела са построени от ангели

culturespace.bg Християнството идва в Етиопия през IV век, а историческите му корени датират от времето на апостолите. „Ако вярата е мистерия, казва кореспондентът на CBS Скот Пели, има малко места в християнския свят, където мистерията е по-голяма, отколкото в Лалибела. На 8000 фута (2440 м), върху централното плато на Етиопия се извисяват 11 църкви, всяка – издълбана от един монолитен каменен блок. Без тухли, без хоросан, без бетон, без дървен материал, просто скала, изваяна в архитектурен паметник. Не се знае много кой или защо ги е построил. Но вярващите в Етиопската православна църква казват, че всъщност няма мистерия: „църквите в Лалибела са построени от ангели.” Северните планини на Етиопия са се формирали преди 31 милиона години, когато пукнатините в земята на Африканския рог се изпълват с лава на дълбочина една миля. По склоновете все още може да се видят колони от застинала лава. Желязото прави базалта червен, а натрупаните вътре газове правят камъка мек и гъвкав. Християните са поставили своя белег върху Етиопия 400 г. сл.Хр., а църквите са издълбани около 1200 г. от народ, наречен Загве (Zagwe). Твърди се, че техният крал Лалибела е пътувал 1600 мили до Йерусалим. Легендата разказва, че когато се върнал и Йерусалим е паднал под ислямско владичество, Лалибела се замислил за нов дом на християнството. „Той се върнал с амбициозната идея, с визия за създаване на африкански Йерусалим, черен Йерусалим, тук, във високопланинските райони на Етиопия“ - казва Фасил Джорджис, етиопски архитект и историк. Бета Гиоргис (църквата "Св. Георги") е оформена отвътре навън и изградена от ЕДНО непрекъснато парче камък. Тази църква е свързана с другите десет потънали в камък църкви чрез поредица от сложни тунели. Самите църкви са строени от VII до XIII век и традиционно са датирани от царуването на краля на Загве (Агава) Гебре Мескел Лалибела (ок. 1181 – 1221). Първият европеец, видял тези църкви, е португалският изследовател Перу ди Ковилян (1460 – 1526), а португалският свещеник Франциско Алварес (1465 – 1540), който придружава португалския посланик при посещението му по времето на Давит II (император на Етиопия, 1508 – 1540) описва уникалните църковни структури по следния начин: „Уморих се да пиша повече за тези сгради, защото ми се струва, че няма да ми повярват, ако пиша повече… Кълна се в Бог, в чиято власт съм, че съм написал истината“. В книгата си, отпечатана през 1550 г., Алварес включва плановете на няколко от тези църкви, но кой е предоставил рисунките, остава загадка. Бета Гиоргис (Църква Свети Георги) ариален изглед. От тази гледна точка е очевидно, че тази църква е оформена като кръст. Заложете Giyorgis седи на стъпаловидна платформа във вътрешен двор от 72 фута х 72 фута, който е дълбок 36 фута. Местните хора допълват историята. „Крал Лалибела искал да построи тези църкви, защото етиопските православни християни са имали желание да пътуват за поклонение в Йерусалим, да видят родното място на Иисус Христос. Но много от тях не издържат тежкия преход или загиват по време на пътуването. Когато крал Лалибела вижда това, иска да изгради Нов Йерусалим, който вярващите могат да посетят, тук, в Етиопия“. Лалибела е върхът на етиопския ренесанс – живо въплъщение на християнската вяра. Според думите на германския историк-ориенталист от XVII век Хьоб Лудолф: „С огромни разходи и ужасна болка скалата става църква“. Църковните структури са в две групи, разделени от река Йордан (в Етиопия). От северната страна на реката стоят „Biete Medhani Alem“ („Дом на Спасителя на света“), „Biete Mariam“ („Дом на Мария“), „Biete Maskal“ („Домът на Кръста“), „Biete Denagel“ („Дом на Девите“), „Biete Golgotha Mikael“ („Дом на Голгота Михаил“). На юг от реката има „Biete Amanuel“ („Дом на Емануил“), „Biete Qeddus Mercoreus“ („Дом на светото Милосърдие“), „Biete Abba Libanos“ („Дом на ливанския абат“), „Biete Gabriel-Raphael“ („Дом на Гавраил и Рафаил“) и „Biete Lehem“ (Дом на светия хляб). Единадесетата църква, „Biete Ghiorgis“ („Дом на Свети Георги“), стои отделно от останалите, но е свързана с тях чрез поредица от тунели. Църквата изведнъж се спуска на десетки фута под земята, има кафяв екстериор, изпъстрен със зелен и жълт мъх, а отгоре структурата се оформя като кръст. Може да се влезе както при останалите, а се спускаш надолу с чувство, като че влизаш в земната паст, докато стигнеш до портата. Църквата „Biete Medhani Alem“ е смятана за най-голямата монолитна църква на света. Червеникаво-кафявата структура е издялана дълбоко във вулканичната скала, като покривът чертае въображаема линия, която следва естествения пейзаж, който очертава гребена на хълма. Една от външните стени на Bete Medhane Alem. Всичко е изградено от по една скала, включително вратите, прозорците и колоните. В хладния, мрачен интериор тежките килими се постилат на твърдата земя за ритуалите, които се извършват. Църквите на Лалибела са по същество статуи, издълбани от мекия, червен вулканичен туф на централните хълмове на града. В църквата „Biete Golgotha Mikael“ светлината прониква през прозорци с кръстообразна форма, кръстовидните колони са покрити с фина като кожа, восъчна покривка – остатък от тамяна, каден през годините. Подовете се усещат като речен камък, изгладен от стъпките на поклонниците през вековете. Всяка църква има своя собствена красота: най-старата, най-голямата, най-добре запазената е „Biete Gabriel-Raphael“ с дълбоко изрязана фасада; с дълъг, мрачен тунел, който я свързва със сложно издълбания „Biete Amanuel“ и с разпадащата се „Biete Qeddus Mercoreus“. Легенди се носят за начина на строеж или издълбаване на църквите. Една от тях обяснява как крал Лалибела се вдъхновява, за да построи църковния комплекс. Тя разказва, че Бог идва при него с инструкции как да построи сградите, с детайли, дори какъв цвят да избере. Друга легенда предполага, че той е бил отровен от брат си и е изпаднал в кома за няколко дена и тогава, по време на краткия му престой на небето, са му предадени инструкциите за сложния строеж. Особено интересна е историята, че мъжете са работили по строителството през деня, а през нощта ангелите са продължавали – и така се получавала двойно свършена работа. В Етиопия, където почти две трети от населението е християнско, Лалибела е станала важна почти колкото истинската Света земя. „Това е едно от много важните места за хората от Етиопската православна църква“, казва местният водач, роденият в Лалибела Фикру Волдегиоргис пред „Нигерийска трибуна“. „Има вярване, че поклонниците от Лалибела биват осенени от същата благодат като поклонниците в Йерусалим“, обяснява той. „Те трябва да дойдат тук поне веднъж в живота.“ Поклонници Църквите привличат много поклонници, предимно от етиопската православна църква. Скалните църкви на Лалибела не са претърпели изоставянето на храмовете, както е при древния Рим или Гърция. Те не са предали, като Нотр Дам в Париж, своето религиозно пространство на туристически групи. Посетители се насърчават, но църквите служат преди всичко като места за поклонение. Свещениците са много повече от туристите. Никъде духовността на последователите на църквата не отеква по-силно, отколкото в Лалибела. Градът е изпълнен с преданост; в целия комплекс на църквите ще намерите поклонници, облегнати на скалните изваяния, целуващи вековните скални стени, които тихо се молят или четат религиозни текстове. „Те идват рано, за да получат благословията - тъй като това е голяма работа, претъпкано е до сантиметър“, казва Аба Гебреесус, свещеникът, който ръководи всички църкви в Лалибела. „Хората са толкова щастливи от благословиите, които получават тук, идват тук без никакви подкани и прекарват нощите и дните си в църквата.“ През 1978 г. ЮНЕСКО включва скалните църкви на Лалибела в световното културно наследство. „Това, което прави църквите Лалибела важни, е, че те все още се използват“, казва местният водач Фикру Волдегиоргис, който е живял тук през по-голямата част от живота си. „Това не е музей; това е живо наследство. Всеки ден, всяка сутрин има служба във всички църкви.“   Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА