Обедите на Флобер

izbrannoe.com На 14 април в парижкото кафене „Риш“ се състоял обед, който положил началото на шестгодишна традиция литературно-гастрономическо чревоугодничество. Участниците около знаменитата трапеза били цветът на тогавашната френска словесност: Густав Флобер, Емил Зола, Алфонс Доде и Едмон Гонкур. Към тях се прикаламисал иТургенев – голям приятел на Флобер. „Обяд на талантливи люде, които се уважават – през следващата и през всички останали зими ние възнамерявамеда го повтаряме всеки месец“ – записва в своя „Дневник“ Гонкур. Обедите влизат в литературата като „обедите на петимата“ или „обедите на Флобер“, макар че на самите участници има допадало да ги наричат „обедите на освинващите се“. Всеки от тях имал опит в театралните провали – публиката освиркала в онова смутно време „Арлезианката“ на Доде (1872), „Хенриета Марешал“на братятаГонкур (1865), „Наследниците на Рабурден“ от Зола (1874) и „Кандидатът“ на Флобер (1874). Иван Сергеевич Тургенев, в чиято биография не фигурирало театрално фиаско, от солидарност твърдял обратното. Доде пише: „Що се отнася до Тургенев, то той ни даде дума, че е бил освиркан в Русия и тя е твърде далеч, нямаше как а проверим“. Другарските софри се провеждали в ресторантите „Адолф и Пеле“, „Вуазен“, в кафене „Риш“, но най-често – в дома на Флобер. Тон давали тримата кулинарни естети –Тургенев, Зола и Флобер, но техните гастрономически вкусове и предпочитания били абсолютно различни. Тургенев, истински руски барин, свикнал с разгулното руско плюскане, обичал хубаво и, главното, вкусно да похапне. Той намирал смисъл в яденето, макар че не се отличавал с прекален апетит. Обожавал супа от дреболии, зърнест хайвер, бяло месо от терев. Страстен ловец, добре разбирал от разните видове дивеч и начините за тяхното приготвяне. На един от литературните обеди нагостил приятелите си с бекаси, които имал за най-хубавия пернат дивеч на света. За задължителен атрибут на добрия обяд той смятал не само добрата кухня, но и изискано сервираната маса. Френският писател и публицист Емил Зола, за разлика от Тургенев, се отличавал с ненаситен апетит. Още на 40-годишна възраст теглото му приближавало стоте килограма, а обиколката на талията му била 114 см. Самият Зола веднъж казал, че причина за неговата смърт ще е „буйабезът (провансалска чорба) – храна, прекалено люта, с молюски и обилие от изискани дреболии, която аз ям в неограничени количества“. Трябва да му се признае – когато решил да мине на диета, той постигнал своето. Едмон Гонкур записал в своя дневник: „Като се отказа от пиене и хляб по време на яденето, Зола за три месеца отслабна с двадесет и осем фунта (13кг). Това му се отрази добре, коремът му се прибра, той целия сякаш се източи, изопна се и, което е най-любопитното, върна се тънката изваяност на предишното му, изгубено лице, стаено в тлъстата кръгла физиономия от последните години; той отново заприлича на своя портрет под четката на Мане“. В творчеството на Зола са описани най-различни ястия, поглъщането им; търговията с хранителни продукти и тяхното производство заема съществено място и по правило се смята за най-добре описана в световната литература. Не случайно блестящият роман „Търбухът на Париж“ е влязъл в историята на литературата като първия food-роман. Густав Флобер по това време вече е автор на романа „Мадам Бовари“ (1856). По-късно ще го нарекат шедьовър на световната литература, а самият автор – един от най-големите европейски писатели на XIX век. Но тогава натурализмът му предизвикал шумен скандал. Храната в този роман заема значително място и не само като фон. Интересно е, че характеристиката на героите и техните взаимоотношения често са предадени чрез гастрономическо-кулинарни образи. „След десерта той режеше с нож тапите на изпитите бутилки, след ядене почистваше зъбите си с език, а когато ядеше супа, я сърбаше при всяка глътка; започваше да дебелее и сякаш издутите му бузи като да привдигаха и без това малките му очета до самите вежди“: отвращението на Ема към нелюбимия мъж е предадено повече от нагледно. Навярно това толкова вживяно отношение към храната може да се обясни с произхода на писателя: Флобер се ражда и израства в Руан, кулинарната столица на Нормандия. Нормандската кухня е обилна и засищаща и напълно отрича понятието „диета“. В основата на много от ястията е битата сметана, каймакът, калвадосът и разни пресни продукти. „Обядът в цяла Франция не може да се нарече отдъхване, в Нормандия това несъмнено е труд, увлекателен и нелек. Не се бой от обилието масло и сметана, поливай руанската патица или каенската мелничка със задължителното вино, отпивай навреме калвадос, в никой случай не се отказвай от сиренето, завършвай с чашка кафе – и може би ще смогнеш да се добереш до леглото (Пьотр Вайл,„Местен гений“). Другарските срещи на близките по дух писатели не били никак евтини – по 40 франка на човек, което през онези времена си било прилична сума. Масата била нападана около 19 ч. и по правило се проточвала почти до зори. „Флобер иЗола вечеряха със свалени сака, Тургенев се изпружваше на дивана, изпъждаха келнерите зад вратата – излишна предпазливост, тъй като гръмливият глас на Флобер се носеше из цялата сграда – и беседвахме за литература…Всеки път в ръцете ни беше една от току-що издадените книги…Беседвахме чистосърдечно, без ласкателства, без престъпно съдружие за взаимно възхваляване“ (Алфонс Доде,„30 години вПариж“). Разбира се, литературата не била единствената тема на разговорите. Обсъждали всичко – живопис, музика, политика, история, докосвали се до разнообразни философски въпроси. На Тургенев особено му допадало да се обсъжда отликата между манталитета на руснаците и французите. Флобер умира през 1880г. неговата смърт е тежък удар за Тургенев, с великия руанец ги свързвала дълбока и задушевна 17-летна дружба. „Флобер бе един от тези, които обичах повече от всички на света. Той беше не само огромен талант, който си отиде от нас, той бе изключителна натура, център на притегляне за всички нас“ – с печал говорел Тургенев. Той надживява приятеля си с три години и с неговата смърт обедите на знаменитите писатели окончателно спрели и преминали в аналите на историята.