Окупационният корпус във Варна
10/03/24 / ВАРНАВ края на 1918 г. съглашенските кораби акостират на Варненското пристанище и стоварват хиляди английски, френски и италиански войници.
|
|
Траян ДИМИТРОВ
На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие между Царство България и Антантата, представлявани от Андрей Ляпчев, министър в третото правителство на Александър Малинов, и от френския генерал Луи Д’Еспре, с което България слага край на участието си в Първата световна война. Условията: България да се изтегли от завзетите територии, да демобилизира армията и да понесе частична военна окупация. Условието от българска страна: в никакъв случай окупация, дори частична, от сръбски и гръцки войски. Условието е изпълнено: България понася кратка частична окупация от малобройни френски части.
В края на 1918 г. съглашенските кораби акостират на Варненското пристанище и стоварват хиляди английски, френски и италиански войници.
Димитър Станчов
Френските части са разквартирувани в сградата на Варненската мъжка гимназия. От нейната летописна книга научаваме, че през 1919 г. в сградата не се водят занимания, а тя е обърната на казарма и конско депо, а самото ѝ състояние е плачевно: разхвърляна покъщнина, счупени прозорци и врати. В нея през по-късен етап започват да настаняват и бежанци – руси и поляци. Мнозина от тях са болни от петнист тиф, който разпространяват. Така дори да бъде освободена, самата сграда е неизползваема. Уж цивилизованите окупатори са порутили стени, изкъртили са врати, черчевета, дървесината е изгорена.
Българската администрация и дирекцията на училището полагат неимоверни усилия тези безчинства да бъдат спрени, но получават надменно и високомерно отношение от английското и френското командване.
Това тяхно варварско поведение буди недоумение и гняв у българските ученици, които се чудят как може тези диваци да са носители на социални права, равенство и братство…
Английските войски са настанени в сградите на Девическата гимназия „Мария Луиза“ и на нейния пансион. И за да не останат назад от анархистичните французи, те пък ограбват Археологическия музей, който се намира в сградата. Тогавашният директор на гимназията Иван Стоянов докладва, че сградата е в плачевно състояние и има изкъртени водопроводни тръби и когато вали дъжд, той се излива по тавана и стените. Сградата се нуждае от спешен ремонт, иначе няма да може да се обитава.
Единствено италианците, които са разквартирувани в училище „Св. Климент“, не проявяват толкова бурен разрушителен нрав.
Френското и английското комендантство се превръщат в господари на града. Те забраняват изявите на политическите партии, не се разрешават обществено-политически прояви и протести. Дори има забрана за изпълняването на „О, Добруджански край“. За това свидетелства окръжният управител с писмо от 23 януари 1919 г.
На 1 януари 1919 г. на посещение във Варна идва командващият окупационните сили в Добруджа – генерал Гей.
Как протича тази визита, става ясно от спомени на варненски граждани и от рапорта на областния управител Никола Мирски до министъра на външните работи и министъра на вътрешните работи.
На населението е съобщено да излезе да посрещне генерала. Сред учениците-войници назрява бунтовническо настроение, че трябва да посрещат окупатор. Сред гражданите има и една рота от Осми приморски полк. Но това, което всява смут сред българите,, са спокойно разхождащите се сред тях паликари (гръцки войници). Шествието наближава Пазар Паруш (Пенсионното отделение), когато от един балкон полита саксия, чиято цел е английския генерал. За жалост, няма точно попадение, а засяга Димитър Станчов. В настаналата суматоха гърците се оформят в рота и заемат мястото на българските войници, като гордо развяват знамето си. Нашият капитан дава команда българската рота да залегне и да приготви пушките, за да укроти гърците. Родолюбивите граждани започват да навлизат във всяка гръцка къща, за да изловят разбягалите се през това време гърци. Накрая паликарите биват спасени от публичен линч, като са натоварени в един вагон без храна, докато бъдат извозени. За създадената суматоха ествествено са обвинени българите и на града е наложена глоба от 100 000 лв. за нанесената обида.
Въпреки наложената глоба и дипломатическите опити на Димитър Станчов да замаже случката, директорът на Мъжката гимназия д-р Свраков е командирован в Шуменската гимназия, двама от учителите също са командировани – единият – в Габрово, а другият – в Добрич. Това е насилствено интерниране, наложено от генерал Д`Еспре, въпреки че има намушкани с нож ученици, единият от които – доста сериозно. За окупатора това няма значение – българските ученици и учители са виновни. Горкò им на победените! На 18 март 1919 г. във Варна на посещение идва друг висш окупатор – генерал Кретиен, който е главнокомандващ окупационните войски в България. Този път визитата преминава без произшествия. През ноември 1919 г. окупационните войски постепенно напускат Варна. Градът е залят от бежанци, чийто брой надхвърля 10 000. Те се нуждаят от жилища, храна, облекло и работа. По същото време по море пристигат белогвардейски части от армията на генерал Деникин и барон Врангел, които търсят спасение от „червената чума“ в Русия. Във Варна нарастват безработицата, бедността и смъртността. Най-благоденстващия български град преди войните, сега Варна е изправена пред социална катастрофа.
В тези тежки условия е подписан т. нар. мирен договор в Ньой. Опиянени от победата и забравили своите обещания за справедлив мир, победителите обезкървяват България и нейните съюзници. Така наложените непосилни репарации и разкъсани без етнически принцип територии предвещават жажда за реванш и избухването на нов конфликт в Европа.
Платена публикация по проект „Издаване на албум „Варна в Голямата война” , съфинансиран от Община Варна – фонд „Култура”!
|
|
