Мария ГЕНЧЕВА
Не мога да определя за коя рубрика от сайта е разказът за Олга Константиновна Чехова. В едно кълбо – история, изкуство, мистика... Но да дръпнем една нишка...
Всичко започва в далечната 1897 г., когато в семейството на порусначения немец инженер Константин Леонардович Книпер се ражда красиво бебе, което именуват Олга. Тя е племенница на прочутата актриса Олга Леонардовна Книпер-Чехова, съпруга на великия писател Антон Павлович Чехов.
На 17 години порасналата Олга заминава за Москва при любимата си леля Оля, първа актриса в МХАТ, с мечта, характерна за девойките на тази възраст – да стане актриса. Първата стъпка е да постъпи в Студиото към театъра. Втора стъпка няма: тя се влюбва в изгряващата звезда на МХАТ Михаил Чехов, племенник на Антон Павлович. Бурна и страстна любов, но бракът трае само две години. С един прекрасен резултат – ражда се дъщеричката Олга, известна после с псевдонима Ада. Оттук и завинаги с името Олга Чехова, младата актриса ще прекосява граници, държави и континенти, ще се прослави... и ще се впише в историята, във видимите и невидимите й страници.
Оцеляла в смутните, гладни и жестоки години на революцията и гражданската война Олга Чехова се омъжва за Фридрих Яроши, бивш австро-унгарски офицер, красавец и авантюрист, подвизаващ се като писател. Заминават за Германия.
Разрешението издействала леля Оля от Луначарски по неустановени причини – или стаж зад граница, или, ако се вярва на мемоарите на самата Олга – за лечение, уж за седмица. А се оказало – завинаги.
В Берлин Олга Константиновна се развежда с втория си мъж и започва от нулата. Напориста, целеустремена, с красиво непроницаемо лице, безстрастно и загадъчно, надарена с рядка трудоспособност, тя започва от малките театри, стига до големите сцени, където играе руски пиеси. Хвали се в писмо до леля Оля за „триумфалната си изява на сцената на театър „Ренесанс“. Но както признава: „Не бях наясно какво ще изпитам, стъпвайки на сцената, защото никога не съм учила актьорско майсторство, ако изключим моментите, когато учех заедно с Миша. Белязало ме е въздействието на неговата студия, където прекарвахме дни и нощи“. Така се разбира, че никога на е играла в МХАТ, както твърди при пристигането си в Германия.
Известността й расте и киното я пожелава. Започва звездният й период. Снима в Берлин, Рим, Флоренция, дори в Париж – „Италианската сламена шапка“ на Рене Клер и скандалния за това време „Мулен Руж“, който пък я прави международна звезда. Първият й озвучен филм „Трима от бензиностанцията“ през 1930 г. се радва на световен успех. Снима в Холивуд, харесват я, но не се сработват, защото й поставят условие - да свали поне десет килограма, а твърдият й руско-германски акцент дразни публиката. Местата са вече заети от Марлене Дитрих и Грета Гарбо.
Но Олга не съжалява. Студията в УФА я очакват с нетърпение. Немците боготворят красивото и непроницаемо лице, което излъчва някаква странна загадъчност.
1933 г. Адолф Хитлер става райхсканцлер. Започва нова ера. Ерата на тоталитаризма. Всички команди, вкусове, оценки идват от едно място. Много от актьорите и режисьорите напускат и бягат зад граница. Олга по свое желание остава. Главният пропагандатор Йозеф Гьобелс залага на комедии и мелодрами, а там Олга блести. Става неизменна спътница на събиранията на нацистката върхушка. Дружи с жените им – Магда Гьобелс, Ева Браун, поддържа близка връзка с Ема Зонеман, бъдещата жена на Херман Гьоринг, също актриса. Нейна приятелка става още една любимка на Хитлер, режисьорката Рени Рифенщал.
Съобразно позицията си, се опитва да помага на интернирани евреи. Хитлер всичко прощава на любимката си фрау Чехова. Дори нежеланието й да си смени фамилията със своята немска – Книпер. През 1936 г. Олга Чехова е удостоена с най-високото звание – Държавна актриса на Германия, аналог на „Народна актриса“ в СССР. За нея не е заплаха дори зловещият Химлер, който си налагал да бъде вежлив с „безсрамната“ любимка на Хитлер.
През 1937 г. Олга Леонардовна Книпер-Чехова, на връщане от гастроли минала през Берлин да се види с племенницата си. Олга устроила прием за леля Оля, но какъв бил ужасът на гостенката, когато цялата нацистка върхушка се събрала, за да я поздрави. Смъртно уплашена, тя се върнала в Москва, очаквайки най-лошото, но... нищо не последвало.
Знаменита фотография. Прием при Рибентроп. На първия ред – Гьоринг, жената на Рибентроп – Анелизе, Хитлер, а от лявата му страна – фрау Чехова; красивото й лице пак е непроницаемо и загадъчно. Когато на другия ден снимката излиза на първите страници на вестниците, който още не е бил разбрал, вече знаел: от днес Олга е неприкосновена.
Към края на войната Химлер, изнервен, отива да арестува Олга. Пред вратата на апартамента й чува смехове и говор на висок глас. Звъни, поканват го да влезе и замръзва. Хитлер пие кафе с фрау Олга; водят весел разговор... и така – до края.
1945-а. Москва празнува победата. В МХАТ също решават да я ознаменуват. Естествено, с пиеса на Антон Павлович. „Вишнева градина“. В ролята на Раневская – Олга Леонардовна Книпер-Чехова. След финала, под отекващите звукови ефекти на ударите с брадва, с които се секат вишневите дървета, на фона на нестихващите ръкопляскания, поуморената вдовица на великия писател излиза, за да се поклони. Сведените й очи се насочват към първия ред, откъдето й маха млада, около 40-годишна жена, елегантно облечена и широко усмихната. Смаяната Олга Книпер-Чехова се олюлява и припада зад завесата от ужас. Красавицата, която дискретно й е помахала точно тук, в победоносната съветска столица, е нейната племенница – Олга Чехова, голямата звезда на нацисткото кино, любимката на Адолф Хитлер…
|
