Дотук с видимата част на историята. Олга Чехова и Адолф Хитлер – цветя и рози. Олга води щастлив, безметежен живот в „бърлогата на звяра”, обгрижвана и защитавана от най-високо място. Снима 140 филма, разбира се – нито един не е показван в Съветския съюз, и изобщо там името й се произнася под сурдинка – или просто не се произнася. Олга, освен любимка на Хитлер и нацистката върхушка, е любимо лице и на войниците от Абвера. Многобройни концерти по фронтовете (честно казано, това идва малко в повече), снимки с войници, ухилени... а в това време Родината ти води с тях битка на живот и смърт.
В края на войната, след завземането на Берлин от съветските войски, контраразузнавачите от СМЕРШ прибират Олга, качват я в един самолет и... – в Москва. Тук става много интересно. Започват разпити, по-скоро разговори на две писти. Олга Константиновна пише в своите „спомени” за разговорите на Лубянка: „... Те разговаряха с мен за литература, музика, театър, кино... За личните ми контакти с Хитлер и най-близкото му обкръжение. Какви забележки е правил Гьобелс по време на театралните репетиции, откога се е зародило съперничеството между Гьоринг и Гьобелс в културния живот на Берлин, какво ми е личното впечатление от Хитлер, Гьоринг, Гьобелс и Мусолини...”. Дъра-бъра, разговори за сутрешно кафе. И си задаваш въпроса – наистина ли заради разказите за светския живот в нацистка Германия са докарали прославената в едно неудобно време немска кинозвезда, като не са й разрешили не само да посети, но и да се обади на роднините си.
Но това е на едната писта. Другата води в Кремъл. Разговори с Лаврентий Берия и Виктор Авакумов. Има данни, документите може би не са разсекретени, че Олга Чехова се е срещнала лично със Сталин, който й връчва орден „Ленин“; това тя яростно отрича, като казва, че орденът е за леля й Оля, която й била едноименница. Да, ама не. Леля й се казва Олга Леонардовна Книпер-Чехова, а името на нашата кинозвезда е Олга Константиновна Книпер-Чехова, за другите разлики да не говорим.
Но Олга не се задържа дълго в Москва. Не, не я разстрелват, нито е изпратена в лагер, където отправят и за далеч по-малки простъпки, дори измислени. На 30 юни 1945 г. Олга Чехова е вече в Берлин, живее в луксозна вила в покрайнините и със специална охрана. Времето е много гладно и от Москва са я запасили с голяма сума пари и хранителни припаси. Опитва се да започне нов живот. Но през есента на 1945 г. лондонското неделно списание „People“ публикува статия със заглавие „Шпионката, която съблазни Хитлер“. Статията е препечатана веднага от излизащия на немски език във френската зона на Берлин вестник „Kurier“. Авторът Вили Фришауер описва Чехова като нещо средно между Мата Хари и мадам дьо Помпадур. И подчертава, че прочутата германска театрална и филмова актриса, красавица от най-близкото обкръжение на Хитлер, „в момента живее в замък в източното предградие на Берлин и е на голяма почит сред руснаците“. В статията има и измислици, и неточности, но предизвиква медийна буря. Олга Чехова е бясна. Оплаква се на генерал Зеленин от Съветското командване, следва генерал Абакумов и на 19 ноември Информационното бюро на съветската администрация принуждава вестника да публикува опровержение за награждаването на Олга Чехова с орден „Ленин“. Поместват се и части от писмо на актрисата до вестника, в което тя твърди, че едва ли не цялата нацистка върхушка е виждала на официални приеми и... на кинопрегледи.
Не напразно обърканите й и хаотични мемоари, в които смесва истината с измислицата, тя нарича „Моят часовник върви по друг начин“. Преместила се в Мюнхен, близо до Меката на немското кино, Олга Чехова се опитва да възроди кинокариерата си. Но усеща една бариера, едно отдръпване от близки и познати. Престанали са да я канят в киното, а ролите в театъра са малко. Към края на 60-те години основава фирма за козметика „Олга Чехова“. (Сега също всяка известна красавица от модните и филмовите среди пуска козметична серия.) Продуктите с марката „Олга Чехова“ се продават добре и тя се занимава с фирмата до смъртта си. През 1980 г умира от рак на мозъка.
И всичко щеше да си остане в областта на слуховете и догадките. Една голяма тайна – била ли е Олга Константиновна тайна шпионка на Сталин? Тя яростно отрича. Но...според сина на генерал Судоплатов – професор Анатолий Судоплатов, който познавал агентите, контролиращи брат й, Лев Константинович Книпер (бивш белогвардейски офицер), „през 20-те години Олга Чехова е ключова фигура, изиграла важна роля при уреждане на всякакви срещи между руски емигранти в Германия“. Изглежда, Лев Книпер „с помощта на НКВД, поддържа редовна връзка с Олга Чехова през 30-те години“.
Така се е започнало. А генерал Павел Судоплатов в книгата си „Спецоперации. Лубянка и Кремъл 1930 – 1950 г.“, като описва положението в съветското разузнаване след масовите репресии от 1937 – 1938 г., пише: „Макар че загубихме временно връзката с редица ценни агенти, от агентурната мрежа в Скандинавия, Германия и страните от Бенелюкс имаме късмет... Към тези източници през 1940 г. се добавиха имената на известната актриса Олга Чехова и принц Януш Радзиуил, които имаха пряк достъп до Гьоринг. Те сътрудничеха с нас на базата на довереност и вербовъчни условия“.
По-нататък в книгата си генерал Судоплатов е още по-кратък: "След края на войната относително кратко време в Москва живя в конспиративна квартира известната актриса Олга Чехова. От Берия тя е прехвърлена директно към връзка с Абакумов, който през 1946 г. става министър на държавната сигурност. Тя поддържа лична кореспонденция с Абакумов, докато е в Германия до ареста му през 1953 г.“
Книгата на генерал Павел Судоплатов излиза половин година след неговата смърт в Москва на 89 години (24 септември 1996 г.), след като е излежал в лагер пълната си присъда от 15 години.
Подробности от разузнавателната дейност на Чехова в полза на Съветския съюз са неизвестни засега, но за агенти на такова равнище картотеки не се завеждат.
Sic transit gloria mundi
|
