Оноре дьо Балзак и Евелина Ханска:

culturespace.bg Френският писател Оноре дьо Балзак никога не е страдал от липса на женско внимание, но той е нарекъл полякинята и руска поданица Евелина Ханска любовта на живота си. Романсът им с писма продължи 17 години и когато най-накрая влюбените успяват да се съберат, им остават само 5 месеца, за да бъдат щастливи. Затлъстелият несръчен Оноре дьо Балзак трудно може да бъде наречен красив. Но въпреки това писателят винаги е имал успех с дамите. Като експерт по женска психология, той би могъл да завладее дама само с един поглед, усмивка и мимолетна реплика. Когато Оноре дьо Балзак става известен, куп писма от влюбени фенки започват да идват на неговия адрес. Писателят, изкушен от женското внимание, не им обръща никакво внимание. Но един ден Балзак получава мистериозно писмо. Дамата пише: „Душата ви живее от векове, скъпи ми господине, но междувременно ме увериха, че все още сте млад и исках да ви опозная… Когато прочетох Вашите творби, сърцето ми трепереше; Вие показвате истинското достойнство на жената, любовта към жената е дар от небето, божествена еманация; Изумена съм от възхитителната тънкост на душата Ви, именно тя Ви позволява да отгатнеш душата на жената“. Оноре дьо Балзак В плика няма адрес за връщане и вместо име той носи подписа „Outlander“. Балзак е заинтригуван. Скоро след първото писмо идва и второ, в което непознатата предлага да продължи кореспонденцията. В знак на съгласието си писателят трябва да публикува реклама във вестник „Котидиен“, единствената публикация на френски в Руската империя. Като чете писма от Outlander, Оноре дьо Балзак разбира, че са написани от образована дама с добре развит ум. Той се влюбвал все повече в непознатата и я бомбардирал с възторжени писма. В крайна сметка те постигат съгласие да се срещнат. През 1833 г. Балзак пътува до Швейцария до град Ньошател. Първият път, когато се виждат, се чувстват ужасно неловко. Писателят е във възторг, защото любимата му се оказва много по-красива, отколкото е очаквал. Това е Евелина Ханска, дъщеря на известния граф Ржевуцки. Тя идва със съпруга си от неговия родов замък във Верховна (област Житомир, Украйна). Самата Евелина е разочарована, когато вижда отпуснатия, разрошен писател. Но това е само докато той започва да говори. Очарованието и възторгът на Балзак я спечелват. Влюбените започват да се срещат в обществото или в дома на Хански. Съпругът на Евелина е много поласкана от вниманието на именития писател. На публични места Евелина и Оноре спазват всички правила на благоприличието и страстите, които кипят в тях, се изливат в дълги романтични писмена. След известно време семейство Хански продължават пътуването си из Европа. След това влюбените не се виждат цели осем години. В писмата си Балзак и Ханска мечтаят скоро да могат да бъдат заедно, тъй като съпругът на Евелина е 17 години по-възрастен от нея, но времето минава и нищо не се променя. Ханска овдовява през 1841 г. Балзак й изпраща сдържано писмо, страхувайки се да не разстрои Евелина, която оплаква смъртта на съпруга си, с непочтената си радост. Но вдовицата не е готова да се омъжи отново, тя отхвърли предложението за ръката и сърцето на писателя. Освен това бракът с французин заплашва графинята с лишаване от богатство, което съпругът й оставя в наследство на нея, а не на нейните роднини. Евелина Ханска Още пет години влюбените се срещат тайно, докато император Николай I се съгласява на техния съюз. Освен това Ханска се отказа от имението в полза на дъщеря си, така че близките й да не пречат на новия й брак. През 1850 г., 17 години след първата им среща, Евелина Ханска и Оноре дьо Балзак се женят в Бердичев. Вдъхновен от щастието, Балзак пише: „Ожених се за единствената жена, която обичах, която обичам дори повече от преди и ще обичам до смъртта си. Мисля, че този съюз е награда, изпратена ми от Бог за многото превратности на съдбата ми, за годините на труд, за преживените и преодолени тегоби. Нямах нито щастлива младост, нито цъфтяща пролет, но ще имам най-блестящото лято и най-топлата есен“. Но щастието не продължава дълго. По това време писателят се е превърнал от здрав мъж в болен старец. Лекарите диагностицират сърдечна хипертрофия, за което е виновно кафето, което писателят пие с литри, защото вярва, че без него не може да започне работа. И Евелина веднага след сватбата се превръща в медицинска сестра. Балзак не може да ходи, да пише, но в мигове на просветление настоява, че те пак ще бъдат щастливи. Писателят почива 5 месеца след брака си. Той оставя огромни дългове като наследство на Ханска. За да ги изплати, графинята трябва да продаде почти цялото си имущество. Евелина Ханска надживява Балзак с 30 години. Цялото това време тя посвещава на мисията да увековечи творбите на любимия си. Превод от руски: Г. ВЕНИН