От http://kykyryzo.ru/
крилати фрази, неточности, парафрази, грешни значения
Сентенции, мъдри и оцелели векове. Те са неизменна част от интелектуалните разговори и закачки. Но дали ги употребяваме такива, каквито са? Да видим. (Преводите по-долу са свободни, но точни.)
ЗА МЪРТВИТЕ – ИЛИ ХУБАВО, ИЛИ НИЩО
Пълната версия „За мъртвите или хубаво, или нищо освен истината“ е изречение на древногръцкия политик и поет Хилон от Спарта (VI в. пр.Хр.), цитирано от историка Диоген Лаерций, или Лаертски (III в. пр.Хр.) в неговото съчинение „Живот, учения и мнения на славни философи“, преведено на български като „Животът на философите“.
ЛЮБВИ ВСЕ ВОЗРАСТЫ ПОКОРНЫ
Оставяме фразата непреведена, за да докажем окастрянето й, като я сравним с оригинала – романа в стихове „Евгений Онегин“ на Пушкин. Стига да прочетем цялата строфа, и ще проумеем, че най-великият руски поет е имал предвид съвсем друго. Ето:
Любви все возрасты покорны;
Но юным, девственным сердцам
Её порывы благотворны,
Как бури вешние полям:
В дожде страстей они свежеют,
И обновляются, и зреют –
И жизнь могущая дает
И пышный цвет и сладкий плод.
Но в возраст поздний и бесплодный,
На повороте наших лет,
Печален страсти мертвой след:
Так бури осени холодной
В болото обращают луг
И обнажают лес вокруг.
ЦЕЛТА ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА
Пълният вариант на фразата, чийто автор е основателят на Ордена на йезуитите Игнаций от Лойола: „Ако целта е спасението на душата, то целта оправдава средствата“.
IN VINO VERITAS
Знаменитото изказване на Плиний Старши „Истината е във виното“ има продължение: „… а здравето – във водата“. В оригинал:„In vino veritas, in aqua sanitas“.
РЕЛИГИЯТА Е ОПИУМ ЗА НАРОДА
И тази фраза е извадена от контекста си. Карл Маркс пише във въведението на труда си „Към критиката на Хегеловата философия на правото“ (1843 г.): „Религията е въздух за угнетените същества, сърце за безсърдечния свят, а също душа на бездушното статукво. Подобно на това как тя е дух за бездушните порядки, религията е опиум за хората!“.Тоест, религията намалява болката от общественото битие в едно безчовечно общество. Трябва да се знае, че по времето на Маркс на опиума се е гледало не като на наркотик, а като на всепризнат и общоприет обезболяващ лек.
ИЗКЛЮЧЕНИЕТО ПОТВЪРЖДАВА ПРАВИЛОТО
Тази максима, която очевидно е нелогична, се приема абсолютно невярно. Цялото изречение се е образувало като парафраза от реч на Цицерон в защита на Луций Корнелий Балб-старши. Обвинявали го, че е получил римско гражданство незаконно. Делото се е изслушвало през 56 г. пр.Хр.
Балб бил родом отХадес (дн. Кадис), служил под командването на Помпей, с когото се сдружил; Помпей бил спонсор на неговото гражданство. Претекстът за обвинение бил, както в повечето случаи по онова време, политически: да се удари по триумвирата Цезар – Крас – Помпей.
В защитата наБалбосвен Цицерон се включили Крас и Помпей. Делото било спечелено. В своята реч Цицерон привежда такъв довод: В някои междудържавни съглашения за взаимно признаване на Рим и съседни страни имало член, който изключвал двойното гражданство: жителите на тези страни не можелида получат римско гражданство, без да се откажат първо от своето. Гражданството наБалб било двойно; това била формалната страна на обвинението. Цицерон заявява, че доколкото в някои съглашения има такова изключение, то онези съглашения, в които го няма, се подчиняват на обратното правило, сиреч позволяват двойно гражданство. С други думи, ако съществува изключение, то би трябвало да има и правило, от което това изключение е изведено, дори ако това правило не е формулирано. По този начин съществуването на изключение потвърждава съществуването на правило, от което това изключение е направено.
ИМА ЧОВЕК – ИМА ПРОБЛЕМ, НЯМА ЧОВЕК – НЯМА ПРОБЛЕМ…
Приписвано на Сталин, това изречение всъщност никога не е било произнасяно от него. Фразата принадлежи на лауреата на Сталинска премия писателя Анатолий Рибаков и е вложена в устата на Сталин в романа „Децата на Арбат“ (1987 г.). По-късно, в автобиографичния си роман „Роман възпоминание“ (1997 г.), Рибаков разказва как е възникнала тази максима. По спомени на познати на писателя, той много се гордеел с това, че съчинената от него фраза „се харчи“ като действително изказване на вожда.
ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ПОДСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Мнозина смятат, че тази фраза е синонимна на „Не прави добро – и няма да получиш зло“, или на„Искахме да е по-добре, а се получи както винаги“…Но в оригинал максиматазвучи така: „Преизподнята е пълна с добри намерения, а небесата са пълни с добри дела“. Или преразказ: „Пътят към ада се изкупва с добри намерения, пътят към рая – с добри дела“.
ДОГОВОРИТЕ С РУСНАЦИТЕ НЕ СТРУВАТ И ХАРТИЯТА, НА КОЯТО СА НАПИСАНИ
Знаменита фраза, която се опитва да принизи руснаците и Русия. Принадлежи на немския канцлер Ото фон Бисмарк и всъщност е изтръгната от контекста на неговото изказване. Тозвучи така:
„Не се надявайте, че възползвайки се веднъж от слабостта на Русия, вечно ще получавате дивиденти. Руснаците винаги се връщат за своите пари. И когато дойдат – не се надявайте на подписаните от вас йезуитски съглашения, които уж ви оправдават. Те не струват и хартията, на която са написани. Затова с руснаците трябва да се играе или честно, или да не се играе изобщо“.
БЛАГОРОДНА ЛЪЖА
Традиционно под това се разбира напълно допустима лъжа – оправдана с това, че тя сякаш е в полза на лъгания и е, така поне е прието да се смята, разрешена и благословена от Библията.
Но тази крилата фраза дължи своето пръкване на некоректно ползване на библейския текст. В Библията никъде не се говори за „благородна (спасителна) лъжа“, която може да бъде приета и простена. В църковнославянския текст на Светото писание е казано (Старият завет, Псалми, псалм 32, ст. 17): „Ложь конь во спасение, во множестве же силы своея не спасется“. В превод: „Ако конят за спасение е ненадежден, няма да има сила да ви избави“.
Така че тук изобщо не се говори за лъжа, още повече – за оправдание.
ЗДРАВ ДУХ В ЗДРАВО ТЯЛО
Тези думи принадлежат на римския поет-сатирик Ювенал, който изобщо не пропагандирал здравословния начин на живот, а напротив, осмивал култа към силата и здравето, моден в тогавашния Древен Рим.Смисълът на написаното от Ювенал е горе-долу такъв: „Нима тази планина от мускули може и да мисли?“.
ДЪРЖАВАТА – ТОВА СЪМ АЗ
Приписват това изречение на френския крал Луи XIV. Но според протокола от заседанието на Парламента, на което уж е била произнесена тази фраза, Луи не е изричал нищо подобно. Някои историци смятат, че първа тази „максима“ е произнесла английската кралица Елизабет.
КОЙТО МЕЧ ВАДИ – ОТ МЕЧ УМИРА
Тази фраза е от Евангелието, а това, че уж я е казал Александър Невски, е измислица на сценариста П.А. Павленко.След като филмът „Александър Невски“ излиза на екраните, във вестникарски статии и плакатиизмислицата нехайно започва да се цитира като историческа истина.
ARS LONGA, VITA BREVIS
Фразата „Животът е кратък, изкуството – вечно“ се е отдалечила толкова от оригинала, че напомня парадоксалната си „посестрима“ „Ръкописите не горят“. Всъщност Хипократ казва: „Животът е кратък, пътят на изкуството – дълъг, късметът (случайните обстоятелства) – скоропреходен, опитът – измамлив (изменчив), съждението – трудно“.Тоест, това е чисто и просто разсъждение за сложността на медицината, за чието изучаване и цял живот не стига. В оригинала вместо ‘ars’ („изкуство“) е употребена гръцката дума τέχνη („техне“), която не значи непременно „изкуство“, а по-скоро „занаят“ или „умение“.
|
