ОСКАР УАЙЛД – ПРОЦЕСЪТ 1895 г.
07/28/18 / КУЛТУРАГодината е 1895. Мястото – Викторианска Англия. Тече процесът, който води Оскар Уайлд срещу лорд Куинсбъри, бащата на приятеля му Алфред Бози Дъглас, за оклеветяване и уронване на доброто му име…
|
|
Мария ГЕНЧЕВА
В началото животът му не предполага бурята, която ще съсипе последните му години , а защо не и предизвикала смъртта му, когато е бил само на 46 години.Роден в Дъблин на 16 октомври 1854 г, в семейство на известен лекар й не по-малко известна интелектуалка, пътят му сякаш е предначертан. Тринити колидж, Оксфорд, Лондон. Написал оригинални стихове по законите на модното в университета декадентско движение за „чистото изкуство”, издигнал в култ естетическите ценности в Лондон, той провокира консервативното светско общество с разбиранията си, с начина си на обличане и бохемски живот. Постепенно се превръща в най-известния естет във Великобритания, а неговите парадокси и афоризми му печелят почитатели и популярност в лондонските светски салони.
Мистериозният роман „Портретът на Дориан Грей” /1890 г/ му спечелва слава на модерен писател с оригинален талант. Следват деветте блестящи с остроумието си пиеси, от които написаната през 1895 г „Колко е важно да бъдеш сериозен” се смята за връх в творчеството му. Особен момент по пътя му е „Саломе”, написана на френски с премиера в Париж, театър „Комеди- Парисиен” през 1896 г, когато Оскар Уайлд е вече в затвора. Пиесите му пълнят театрите в Лондон. Салонът на „Сейнт Джеймс Тиътър” е продаден веднага, след като се е появил първият афиш /1892 г/ на „Ветрилото на лейди Уиндърмиър”. Той е на върха на славата си, а постановките на пиесите му , освен слава му осигуряват финансово бохемския му живот..
През 1895 година Оскар Уайлд е ексентричен, известен и много популярен английски поет и драматург с голямо признание на британския остров, Америка, Франция – Париж. Уайлд е женен и заедно със съпругата си Констанс Лойд, дъщеря на заможен лондонски адвокат и двамата си малки сина Вивиан и Сирил, живее на Тайт стрийт , 16 в Лондон. Но този на пръв поглед перфектен живот си има една тъмна страна несъвместима с консервативния морал на Викторианска Англия в края на XIX век. През 1891 година в живота на Оскар Уайлд влиза нов герой - Алфред Бози Дъглас– син на известния и богат маркиз Куинсбъри, известен в лондонското висше общество с грубиянството си и скандалджийския си нрав.
Хомосексуалността е престъпление и сериозно обществено табу в този момент във Великобритания. Уайлд криейки сексуалната си ориентация се опитва да получи някакво обществено одобрение, но маркиз Куинсбъри - яростен хомофоб, започва да следи поведението му пред обществото, обвинявайки го в непристойни връзки с младежи. По този начин той защитава уж сина си Алфред от домогванията на Оскар Уайлд. Така се стига до 28 февруари 1895 г , когато Уайлд отива в своя клуб „Албемарл клъб” и получава плик с името „Marques of Queensberry” с една надраскана картичка “За Оскар Уайлд, който представлява содомит /sic/” .
Тук се намесва Бози, интимният приятел на Оскар Уайлд и истерично го принуждава да съди баща му за клевета и обида. Уайлд повежда един безсмислен и предварително загубен процес.На третия ден от производството адвокатът на Уайлд се оттегля, тъй като има изобилие от доказателства / свидетели, осигурени от парите на лорд Куинсбъри, издирвани по вертепите на Лондон/ за вината му. Оправдават лорда за обидата, но веднага той завежда дело срещу Уайлд за непристойно поведение и содомизъм. След това короната издава заповед за арестуването на Уайлд.. Вместо да избяга във Франция, както го съветват истинските му приятели, Оскар Уайлд по нездраво внушение от Бози, решава да остане и да се защитава.. Второто съдебно дело започва на 21 май. Много от потенциалните свидетели на обвинението отказват да дават показания, но въпреки това той е осъден. Съдията отбелязва в присъдата си, че „това е най-тежкият случай, който някога съм гледал.”
Писателят е осъден на две години строг тъмничен режим и полагане на тежък труд в страховития затвор „Рединг”.
Освободен е на 19 май 1897 г., но здравето му е безвъзвратно разклатено. Уайлд прекарва остатъка от живота си във Франция, като така и не се връща във Великобритания или Ирландия. Умира от менингит на 30 ноември 1900 г, в зората на един век, в който този процес, просто не би се случил /незвисимо, че законът / от 1885 г/ по който е осъден в 1895г се отменя във Великобритания чак през 1967 г/. Погребан е в Париж.
В затвора Уайлд написва своята изповед „De Profundis - Epistola: In Carcere et Vinculis, „De Profundis” – разтърсваща творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разкрива своите изстрадани мисли за приятелството, любовта, за живота си.. От дълбините на своята душа един безспорно талантлив творец и противоречива личност на XIX век разкрива страданието си от дълбокото разочарование от човешката природа и лицемерните порядките на света, в който живее.
|
|
