От детските мечти до научния експеримент

Теодор РОКОВ Археологически музей, Варна Моето поколение израсна с книгите за пътешествията на Тур Хейердал със сала „Кон Тики“ и корабите „Ра“ и Тигрис“, както и на Тим Северин с галерата на Язон, корабът на Сидбад и кожената лодка на Свети Брендан. Вдъхновен от тях се запознах с българските пътешественици и мореплаватели Теодор Троев, Дончо Папазов, Едрьо Шидерски, Кеворк Месроб и д-р Гаро Томасян (светла му памет). През 2009 г. имах шанса да стисна ръката на Тим Северин, докато беше на посещение във Варненския археологически музей. Тогава си пожелах някога аз също да участвам в плаване, подобно на неговите. И на следващото лято желанието ми се сбъдна. През 2010 г. се включих в екипажа на експедиция „Дунавска Одисея“. Тя беше организирана от частна организация за експериментално изследване на древното корабостроене и корабоплаване в гр. Одеса, Украйна. Плавателният съд беше изработен от издълбан ствол на дъб с допълнително издигнати бордове и едно правоъгълно ветрило. Корпусът му имаше размери 12 м дължина, 2 м ширина и 1,50 м височина. Двата му края бяха оформени като птичи глави. За прототип бяха използвани множество изображения на такъв вид плавателен съд, открити на огромна площ – в Западна Европа, земите покрай р. Дунав и Средиземноморието. Всички те са датирани към бронзовата епоха (ок. 3000 – 1000 г. пр.Хр.). Целта на експедицията беше да се изследва на практика способността на такъв вид плавателен съд – без кил, да плава по река и по море. Екипажът се състоеше от шест души – петима украинци и аз. Плаването започна от Белград, Сърбия и маршрутът му премина последователно през пролома „Железни врата“, покрай бреговете на България и Румъния, през изкуствения канал „Черна вода“ и достигна до Констанца. От там, след няколкодневен престой, лодката излезе в Черно море и се насочи на юг покрай румънското и българското крайбрежие. Така достигнахме до Варна, а плаването приключи в село Казашко, на брега на Варненското езеро. Плаваше се само през деня, а нощем спирахме в пристанища или на удобни места по брега. След края на експедицията плавателният съд беше транспортиран с камион до Одеса. Девет години по-късно имах възможността да участвам за втори път в подобна експедиция – АБОРА 4. Тя беше организирана от частна асоциация за експериментална археология от гр. Кемниц, Германия. Името на експедицията – АБОРА, означава „божествено сияние“ на езика на местното население на Канарските острови. Там са открити стъпаловидни пирамиди, подобни на пирамидата на фараон Джосер в Египет, зикуратите в Месопотамия и пирамидите в Южна Америка. Поради тази причина някои учени приемат Канарските острови за свързващо звено между културите на Стария и Новия свят. Предварителната подготовка за плаването включваше 10 дена тренировъчен лагер през 2018 г. на брега на изкуственото езеро Гейзелталзе в Германия. Там всички членове на екипажа се обучавахме на умален модел на бъдещия кораб как да го управляваме. Строежът на истинския кораб започна през май 2019 г. на брега на изкуствения канал между Варненското и Белославското езеро в България. Заизграждането му бяха използвани 12 тона тръстика, превозена в 3 контейнера от бреговете на езерото Титикака, Боливия. Размерите на корпуса му бяха 14 м дължина, 4 м ширина и 2,5 м височина. Корабът се задвижваше от правоъгълно ветрило, закрепено на двойна мачта. Управлението се осъществяваше с помощта на две рулеви гребла на кърмата и система от 14 подвижни кила – по 7 на всеки борд (4 на носа и 3 на кърмата). За прототип на кораба на експедиция АБОРА 4 бяха използвани скални изображения, открити на територията на Египет, датирани към преддинастическия период (6000 – 3000 г. пр.Хр.). Основната цел на експедицията беше да докаже достоверността на сведенията на някои антични автори за контакти между древен Египет и народите, обитавали бреговете на Черноморския басейн в края на праисторическата епоха (4000 – 1000 г. пр.Хр.). Експедицията АБОРА 4 беше посветена на 50-годишнината от плаването на норвежкия изследовател Тур Хейердал с тръстиковия кораб „Ра – 2“ през 1969 г. Подобно на него, и корабът на експедиция АБОРА 4 беше построен от двама боливийци. Тъкмо това наложи употребата на южноамериканска тръстика за построяването на модел на древноегипетски кораб. За стягането на тръстиковите снопове в монолитно тяло бяха използвани въжета с обща дължина ок. 2 км. Тази проста конструкция има предимството, че не може да бъде пробита – за разлика от един кух корпус. Екипажът на експедицията имаше международен характер – в него влизаха представители на Германия, САЩ, Русия, България и Холандия. Бяхме дванадесет души, разделени на три групи по четирима. Всяка група даваше дежурство по 6 часа. Плаването започна на 16 август от пристанище Варна. Маршрутът му премина последователно през Черно, Мраморно и Егейско море, както и през Босфора и Дарданелите. Корабът спира последователно в пристанищата на Румели Фенер, яхтклуб „Каламиш Марина“, Лапсаки, Чанаккале, островите Лемнос, Санторини и Родос. Плаването приключи на 19 септември в пристанището на турския град Каш. Там предстои да бъде изграден морски музей и корабът на експедиция АБОРА 4 ще бъде един от главните експонати в него. Аз бях координатор на проекта за международна експедиция АБОРА 4 от българска страна, участвах 3 месеца в строежа на кораба и плавах с него до средата на маршрута – до пристанище Чанаккале. Това беше незабравимо преживяване, благодарение на което натрупах огромен практически опит за организацията на подобни проекти и провеждането на такива експедиции.