Евгения АЛЕКСАНДРОВА
Понякога така се случва, че темите за размисъл и за писане сами идват при теб. В една скорошна вечер, или по-точно нощ, се заслушах в „Нощен Хоризонт“ на БНР с водещ Ани Костова на тема „Доброто в живота, вярата и любовта“. Един от нейните събеседници ме впечатли с това, че макар и от полски произход, говори прекрасен и богат български език, с тънкостите, идиомите и нюансите на родната ни реч.
Заслушах се и ден по-късно, пребивавайки във Варна, сама потърсих отец Яцек Вуйчик от Католическата църква „Благовещение Господне” /до 2016г.- „Непорочно зачатие на Дева Мария“/.
Отец Яцек вече е медийно разпознаваемо лице за българската публика. Често той e гост на btv, Радио Варна; името му присъства в различни печатни издания, в БНТ. Може би най-лесно ще си припомним неговото лице от няколкочасовото му присъствие в студиото на btv миналата година по време на посещението на Папа Франциск у нас…
И така – изправям се пред един 50-годишен мъж, среден на ръст , с живи и светли очи зад рамките на очилата. Посреща ме съвсем цивилно облечен и само бялата му „клириканска яка“ дава отпратка към духовния му сан. Впечатлява ме и още нещо – отец Яцек слиза от мощен мотоциклет и разбирам, че е пътувал дълго с него. Честно казано, не си представях точно така една първа среща с католически Божи служител.
В Католическия храм "Благовещение Господне"
За жителите и гостите на Варна е известна самата Католическа църква „Благовещение Господне“ . Тя е един от двата католически храма на територията на Варна, отворени за богослужение. Църквата е първият католически молитвен дом, построен в града след Освобождението и един от малкото обекти с готическа архитектура. През 1880 г. католиците във Варна правят прошение до Общината за издигане на техен молитвен дом. Идеята е подкрепена и от благотворителни организации, търговци и дори от държавата. През 1882 г. е направена първа копка на новоизграждащия се храм от княз Александър І Батенберг. Проектант на храма е италианският архитект Рудолфо Валентино. Средства са осигурени от държавното съкровище и по дарителска линия, като един от най-щедрите благодетели на строителството на храма е австро-унгарският император Франц Йосиф І и благородници от Франция. Строителството се осъществява през периода 1883 – 1885 г. Църквата е еднокорабна с притвор, апсида и висока кула, увенчана с метален кръст. За съжаление, при построяването на храма не достигнали средствата за закупуване на камбана, която да се постави на кулата-камбанария. Девет години след вдигането на храма италианският консул в града Луиджи Асарето дарява масивен импозантен олтар от бял мрамор, донесен от Генуа, и средства за закупуване на камбана. През 1912 и 1927 г. църквата е реконструирана и пристроена. В стилово отношение сградата е представителна за неоготиката с типичните за това изкуство островръхи арки на прозорците и централния вход и кръстосани – вътре. След установяването на комунистическата власт през 1944 г. на католическата общност в България се гледа враждебно като на предатели и шпиони на западни държави и на Ватикана.Започва закриването на католическите църкви и училища в цялата страна. Богослужението във варненския храм е забранено окончателно през 1973 г., църквата е разграбена и затворена, вследствие на което започва да се руши. През периода 2006 – 2013 г. по проект на арх. Владимир Рачев и с активната подкрепа на Ватикана и други благодетели храмът е реставриран и отворен за богослужения.
Днес Католическата църква е посещавана не само от богомолци. Тук много често се провеждат прекрасни концерти с класическа музика. Желани гости са били органистите Сабин Леви, Мариана Григорова, Мария Славова, изтъкнатите цигулари Ангел Станков и Йосиф Радионов, театрална група с ръководител Александър Павлов (Варна), певци и инструменталисти от Варна, Добрич и София, хорове от различни страни…
Не само в католическите среди е известен и Хорът при храма „Благовещение Господне“ със солист – забележителното сопрано на Варненската опера г-жа Ани Бозева при органов съпровод на Веселин Панайотов. Всяка неделя човек може не само да присъства на литургията но и да се наслади на техните изпълнения.
Говорим дълго с отец Яцек за дейностите, в които той участва. За мен е интересно да надникна в свят, който обикновено не познаваме. Така разбирам, че той е ангажиран всеки ден с литургии, които се извършват в храма. Но освен това пътува из цяла Североизточна България, за да бъде близо до монахините от Царев брод, до богомолците от Шумен и там, където е повикан и поканен.
Отец Яцек провежда богослуженията на четири езика – български, полски, английски и отскоро – италиански. Със сигурност през лятото има много чуждестранни туристи и гости, и затова през летния сезон църквата се препълва с богомолци. Английската меса се посещава от много млади хора – индийци, студенти във Варна, най-често в Медицинския университет. Литургиите пред тях имат свое очарование – често младите хора свирят подходящи пиеси на пиано или китара…
Отец Яцек обича моторите
Една от най-деликатните отговорности на католическия свещеник е провеждането на изповедта. Отец Яцек не е толкова разговорлив на тази тема, само подчертава, че тайната на изповедта се спазва абсолютно. Не зная какво е човек да чува различни истории, които най-често са свързани с проблеми, болки и терзания… И със сигурност тази човешка отговорност – да изслушаш, да бъдеш съпричастен към човешките проблеми и търсения, и най-вече да дадеш утеха и вяра, е нещо, което само човек, избрал служенето пред Бога като призвание, а не като професия.
Разговорите се множат. Така разбирам, че отец Яцек произхожда от семейство, което се занимава със селско стопанство. И до днес най-вкусните консерви за зимнина се правят от майка му – като почнеш от любимите, по полски начин направени, кисели краставички и свършиш с някои сосове и подправки. В семейството той е имал няколко чичовци – духовници.
Младият Яцек Вуйчик завършва Ягелонския университет в Краков две специалности – богословие и философия. Вече е бил на прага да захване докторска дисертация по философия, когато в Краков пристига епископ Христо Пройков. Той прави предложение към него да дойде и да служи в България. И така младият Яцек пристига у нас и вече 20 години е тук – в София, Бургас, Шумен и Варна.
Както се шегува самият той, „по погрешка е роден в Полша“.Чувства се у нас като българин и до болка обича България – природата, хората, отношенията, гозбите…
Темите , по които може да се научи повече от него, не обхващат само историята и каноните на Католическата църква. Лично аз съм сверявала с него мнения по въпроси, свързани и с цялата философия на света, и с историята на България, и с различните психологически аспекти в общуването между хората. Със сигурност тази разностранност на интересите му помага в неговата пряка дейност, свързана с много хора от различни националности, от различни социални слоеве.
Известно е, че със съдействието на отец Вуйчик във Варна преди повече от 10 години се отваря приют за бездомни към Католическата църква в града, защото тогава зимата е много сурова. Приютява 84 души, въпреки че капацитетът на дома е за двадесетима. „Бяхме единственото място във Варна, което приюти хора реално за един месец. Любовта, която получаваме от Господа, трябва да придобие някаква реална форма. Като виждам един човек в беда, искам да му помогна, защото нещо ме кара отвътре“ – споделя отец Яцек. „Най-тежко винаги е било, ако здравословен проблем има бездомник, който и не е осигурен и трудно болниците ще го приемат. Макар че и това преодоляхме чрез взаимно споразумение с Военноморската болница: те са приемали такива хора“.
Социалната кухня към Католическата църква „Св. Архангел Михаил“ в града осигурява храна за нуждаещите се, а сестрите от ордена „Майка Тереза“ се грижат за тях напълно безвъзмездно.
Отец Яцек казва, че мечтата му е да няма бедни и бездомни хора, но докато има, ще продължава да се грижи за тях.
И в същото време човек може да се поучи от житейското кредо на отчето: „Трябва така да живеем, че повече да се радваме на всеки ден от този живот“.
Любимите дейности в свободното време на отец Вуйчик са също в известна степен нестандартни – обича безмоторното летене , кара сърф и яхта, непрекъснато пътува из страната ни. Обича много пътешествията в непознати и далечни страни.
Сериозно и леко насмешливо, дълбоко благородно и тънко иронично отец Яцек Вуйчик съветва и утешава като отдаден служител на Бога и хората в нашата българска реалност.
Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"
|
