Отечественият фронт Първа част

Симеон КУЛИШ На 17 юли 1942 г. се създава Отечественият фронт (ОФ) – комбинация от партии, с водеща роля на БРП(к). Главната идея на формацията е да се бори срещу фашизма и впоследствие да завземе вастта в България. Програмата на ОФ предвижда излизане на България от Тристранния пакт, изтегляне на окупационните войски от Сърбия, възстановяване на свободата на печата и сдруженията, амнистия на политическите затворници, забрана на прогерманските организации, отмяна на антисемитските закони и свикване на Велико народно събрание за премахване на монархията. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ“ от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политически цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение в България извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава Прокламация на правителството на ОФ към българския народ и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г. Печатен орган става легалният в.„ Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“), на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания и САЩ и се включва във войната против Третия райх. С установяването на новата власт в страната започва бурното и динамично развитие на събитията в България. Все по-силно се усеща присъствието на комунистите и БРП(к) не само в политическия, но и в обществения живот. Кимон Георгиев; 12.09.1944 г. На заседание на ПБ на БРП(к) от 5 ноември 1944 г. се вземат някои основополагащи решения за бъдещето на ОФ, за новите негови задачи и същност. Голяма част от тях ще се обсъждат на Първия и Втория конгрес на организацията. Приема се ОФ да е „… продължителен всенароден боеви съюз на демократичните патриотични сили за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на нова, демократична и силна България…“. В точка 2 се повелява „НК на ОФ да бъде най-авторитетният орган в България – главен контрольор и сътрудник на ОФ властта“. Сред решенията има текстове, които по категоричен начин свидетелстват за желанието на комунистите да монополизират ОФ и разкриват ясно стратегията на БРП(к) за бъдещето на Отечествения фронт и ролята на партията в него. От ПБ съветват своите членове, представители по места в ОФ, да избягват „… необмислените изказвания, изхождащи даже от ръководни другари, че ОФ е временна и преходна комбинация и че при първия сгоден случай ние (комунистите – б.а.) ще се отървем от съюзниците…“. Впечатление прави, че именно по този въпрос месец по-рано на страниците на в. „Отечествен фронт“ е публикувана съвместна декларация на БРП(к), БЗНС, НС „Звено“ и БРСДП. Партиите се обединяват около това, че „… ОФ не е (подчертаното мое – б.а.) обикновено временна междупартийна комбинация за вземане на властта и подялба на властта, а продължителен всенароден боеви съюз…“. Покрай главната задача на ОФ към този момент – всеобщата борба против фашизма, се прокрадва темата за властта. Определено една от невралгичните теми за всички партии, но най-вече за комунистите. Те умело успяват да прикрият своите действия и намерения, като заедно с това ги приписват на останалите партии в коалицията – красноречив пример за вменяване на вина. В точка 7 от взетите решения се апелира към запазване на „… нашата (БРП(к) – б.а.) партийна работа по места и да укрепим низовите комитети на ОФ, като най-важно средство за развиване на масовото движение – за влияние чрез него на нашите съратници и ликвидиране на техните колебания“. Акцентира се върху водещата роля на комунистите в ОФ, като заедно с това се поставя и задача на партийните членове на БРП(к) да въздействат върху всички останали, които имат някакво съмнение или изпитват несигурност в правотата на делото на Отечествения фронт. За осъществяването на по-горе споменатите цели и задачи на БРП(к) е необходимо изграждането на ОФ клубове в страната. Това е част от методологията за утвърждаване на властта, особено сред обикновените хора. Към декември 1944 г. в България съществуват 7292 клуба. В тях членуват хора от различните политически формации в коалицията, както и безпартийни. Впечатление прави, че повече от половината са членове на БРП(к) – 14 120. Присъствието на останалите организации е доста по-скромно: 8682 на БЗНС; 854 на БРСДП и 410 на „Звено“. Към ОФ клубовете може да се включи всеки, който преди 9 септември 1944 г. е участвал в съпротивата против фашизма, неутрални, дори аполитични, селяни, работници, интелектуалци, и, разбира се – всички онези, които споделят програмата на ОФ. *** Динамичните процеси в страната, които протичат през периода септември-декември 1944 г., показват, че Отечественият фронт намира нужните сили и начини да се внедри успешно като политическа коалиция сред българското общество. Това става благодарение на БРП(к) и главно на тяхното ръководство. Само за няколко месеца след извършения преврат комунистите успяват да наложат своята политическа визия в управлението на държавата чрез заетите от тях две ключови министерства – на вътрешните работи и на правосъдието. За кратко смогват да монополизират ОФ, използвайки го като параван за своите действия. Следващият етап от развитието на ОФ е свързан с плавното преориентиране на неговия характер. От чисто политически съюз, борещ се против фашизма, Отечественият фронт се превръща в единна обществено-политическа организация (ЕОПО), изцяло под контрола на БКП. Комунистите много добре разбират силата и ролята на масовите организации за тоталното и окончателно завземане на властта. На заседание на ПБ от 12 декември 1944 г. тези организации са класифицирани в 7 групи, като ясно се заявява, че „Работническата партия, която е главния организатор на ОФ… добре оценява значението на тия масови организации“. Нещо повече. Приета е и Директива за работа в масовите организации. Според нея „При всяка масова организация и съюз, на същата да се създаде комисия от 3-5 партийци (от БРП/к – б.а.). Решенията на партийните ръководства и масовите отдели, отнасящи се до определената масова организация, се поставят пред партийната комисия в тази организация, която, от своя страна, не по пътя на командването и нареждането, а по пътя на разясняването и обсъждането, се старае да направи тези решения като такива на самата организация и нейното избрано ръководство…“. Издигане ролята и значението на Отечествения фронт За първи път се конкретизира начинът, по който ще се работи с тези структури и къде е мястото им в общата концепция на БРП(к). Като първи по значение са определени стопанските организации (кооперациите). Там процесът на прочистване и подчинение е най-мащабен благодарение на НК на ОФ и МВР. Това е така, тъй като България през този етап все още е предимно аграрна страна и по-голямата част от населението й живее в селата. Друг факт е, че през периода 1924 – 1946 г. активното селско население е 81–84 % от общото активно население. От друга страна, по този начин комунистите целят и нещо друго – да демонстрират идейно сближение с коалиционните партии в ОФ. След земеделците се нарежда Българският народен женски съюз (БНЖС). Към 1945 г. дружеството обединява над 200 000 жени. Благодарение на новата власт жените получават пълни политически права, определени в Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола (17 октомври 1944 г.). По-късно залягат и в Конституцията на Народна Република България (НРБ) от 1947 г. в чл. 72. Това е в унисон с идеологическата политика на режима – „… опит за пълна социална и политическа унификация на обществото, за игнориране на различията между хората като социални и биологични същества за сметка на общото между тях“. Както младежките организации и движения, така и женските подлежат на централизация от страна на БРП(к) и, разбира се, на пълното им овладяване и подчинение. Още един важен момент е, че Наредбата-закон от 17 октомври 1944 г. в най-кратки срокове се материализира. В изборите за XXVI ОНС (края на 1945 г.) са избрани за първи път в парламентарната история на България 14 жени, представителки на ОФ партиите. Сред най-масовите обществени организации към края на 1944 г. се нареждат още: Общият съюз на българските занаятчии (120 000 занаятчии); Българският червен кръст; 11 спортни организации с водеща – Ловнострелческата „Сокол” (60 000 членове), Българският туристически съюз (60 000 членове) и Българският колоездачен съюз (40 000 членове). В последната, 7-ма група, се обособяват интелектуалците, свободните професии и културните организации, сред които водеща е Българо-съветското дружество. В началото на 1945 г. ръководството на БРП(к) предприема първата от серия решителни крачки към промяна характера на ОФ и превръщането му в масова организация. На заседание на ЦК на БРП(к) от 6 февруари се коментира предстоящият Първи конгрес на комитетите на ОФ, който трябва да се проведе от 9 до 12 март с.г. в София. Именно на това съвещание се представят първите конкретни изменения на същността на Отечествения фронт. В протокола от заседанието, в частта му озаглавена „Каква ще бъде ролята на ОФ движение покрай парламента“,” се представя новата визия на ОФ в българското общество след висшия форум. Въвежда се нов термин за Отечествения фронт – „движение“. Това е ясен сигнал за начало на преустановяване политическите функции на организацията, или свеждането им до минимум. Така например се казва, че „ОФ движението ще бъде инициатор, политически организатор на масите и контрольор на управлението“. Организацията на ОФ, вече като движение, „… ще осигурява провеждането в живота на икономическите, политическите и др. мероприятия на властта, ще организира обществени инициативи“. Така организацията ще се превърне в социален инструмент в ръцете на БРП(к) и проводник на държавната политика. Цола Дргойчева - секретар на НК на ОФ Предвидените и представени по-горе промени в характера на ОФ обслужват изцяло интересите на БРП(к). Не случайно в същия документ се казва, че „При изграждането на ОФ комитетите не трябва да се държи на пропорционалността в НК, а без разлика в партийната принадлежност да се избират членове“. На пръв поглед това изглежда като отстъпка, компромис или дори демонстрация на демократичност от страна на БРП(к), но реално дава възможност на комунистите да овладеят комитетите легално отвътре. Решителната крачка към промяна характера на ОФ е направена в навечерието на Първия конгрес на ОФ комитетите. На 24 февруари Политбюро на БРП(к) провежда заседание. На него се приема Резолюция по дейността на НК на ОФ и на комитетите на Отечествения фронт. Отечественият фронт трябва да подкрепя и да съдейства на правителството, а препоръката е „… да се следва твърдо и без колебание външната и вътрешна политика…“. Заедно с това от ПБ правят оценка на масовостта на ОФ и присъствието на комитетите в политико-обществения живот на българина. Подчертават, че „Още към края на първото тримесечие (септември – декември 1944 г. – б.а.) не остана град или село, предприятие или учреждение без свой комитет на Отечествения фронт… Тези комитети извършиха огромна работа и си спечелиха голям авторитет като политически организатор на народните маси, на техните инициативи и като най-близки помощници на управлението и органи на обществено-масов контрол над него“. Първият конгрес на ОФ комитетите е тържествено открит в Народния театър на 9 март 1945 г. Продължилият четири дена форум на практика приема решенията на ЦК на БРП(к) от 6 февруари 1945 г. и на ПБ от 24 февруари с.г. Това най-ярко си личи в доклада на Цола Драгойчева. Тя подчертава, че „борческият“ характер на комитетите до 9 септември 1944 г. се трансформира в нова роля – „действителен посредник между правителството на ОФ и целокупния български народ“, изразител на интересите му и „контролен орган“, и посочва еволюцията във функциите на клубовете, които имат за задача да мобилизират и ръководят инициативите и ентусиазма на масите. Отечественофронтовски патрул след 9.99.1944 г. Поел по пътя на ЕОПО, Отечественият фронт бързо усвоява част от новоотредените му функции. В Окръжно №31 на ОФ от началото на юли 1945 г. се изисква от клубовете по места да изготвят справка за стопанския характер, политическото състояние на околиите, културно-просветното и здравно състояние. Прегледът на околиите, съответно на страната, се прави поради две основни причини. Първата от тях е, че са насрочени избори за ОНС (26 август 1945 г., но реално проведени на 18 ноември с.г.) и все още съществуващият ОФ като политическа формация трябва да представи в предизборната си кампания достиженията на новата власт, както и управленската си платформа. На второ място, вменените контролни функции на ОФ вече имат практическо проявление, което обслужва като цяло коалицията, но и в частност БРП(к), предвид нейното място в организацията. Резултатите от вота за 26 ОНС са достатъчно доказателство за успеха на ОФ и предизборната му кампания. За коалицията гласуват 88,14 % от имащите право на глас, като в новоизбраното Народно събрание влизат само ОФ партии по предварително определени квоти: по 94 места за БРП(к) и БЗНС, 45 за „Звено“, 31 за БРСДП, 11 за Радикалната партия и един независим.