Откритията в пещерата Чикихуите,

culturespace.bg Пещерата Чикихуите е разположена високо в планината Астилеро в северната и централната част на Мексико. Височината – 2750 метра над морското равнище, е необичайна в сравнение с други археологически обекти в Америка: повечето са открити места, места за лов или плитки скални заслони. Пещерата Чикихуите Изследователите навлизат в пещерата високо в пустинните планини на Северно Мексико, пазени от рейнджъри – въоръжена охрана, защото мястото се контролира от мексиканските наркокартели, и се надяват да научат каква е била средата за обитаване преди хиляди години. Но неочакваното откритие на това, което според тях е древно оръдие на труда, довежда до десетилетие разкопки, по време на което те спят в пещерата с висока надморска височина и се нуждаят от непрекъснат въоръжен ескорт,. Въпреки трудностите, изследователите написват нова глава в ранната история на Америка. Археологическа обработка на пещерата Според статия, публикувана през юли миналата година в списание „Nature“ , обектът, известен като пещерата Чикихуите, може да съдържа доказателства за човешко обитание, което доказва, че хора са населявали Северна Америка преди около 30 000 години – приблизително два пъти по-рано от повечето предположения за това, кога са пристигнали първите хора на континента. Този въпрос се обсъжда повече от век. И все още няма окончателен отговор, защото се правят нови и нови открития, които преместват времето на първите заселници далеч назад в човешката история. Преобладаващата теория го определя преди около 13 500 години. Но археолозите изследват обекти, в които откриват признаци на човешко присъствие преди повече от 30 000 години. Доказателствата в подкрепа на тези твърдения са оспорвани горещо и последното откритие в пещерата Чикихуите вече предизвиква спорове. Проф. Вилерслев от колежа „Сейнт Джонс“ в Кеймбридж и директор на Центъра за геогенетика на фондация „Лундбек“, казва: „В продължение на десетилетия хората страстно обсъждат кога първите хора са влезли в Америка. Пещерата Чикихуите ще създаде много повече дебати, тъй като това е първата местност, която датира пристигането на хората на континента преди около 30 000 години - 15 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега… Тези ранни посетители не са обитавали пещерата непрекъснато. Смятаме, че хората са прекарвали част от годината там, използвайки я като зимен или летен подслон, или като база за лов по време на миграция. Това може да е най-старият хотел в Америка“. Ръководителят на екипа д-р Киприан Арделиан Разкопавайки наклонения под на пещерата до дълбочина три и повече метра, ръководителят на разкопките и главен автор на статията Киприан Арделеан, археолог от Автономния университет в Сакатекас, и неговите колеги изследователи са открили хиляди каменни сечива, които са идентифицирали като остриета, оръдия на труда, и люспи, получени в процеса на производство на сечива. Убедени са, че са приспособления, а люспите са от вид варовик, който не е намерен в пещерата и се смята, че е привнесен там. Част от откритите артефакти Новата находка предполага, че хората в Северна Америка предшестват последната велика ледникова епоха на земята, която приключва преди 19 000 години. По това време обширна ледена покривка обхваща сушата, а морското равнище е с около 120 метра по-ниско от днешното. Предишни модели за обяснение на пристигането на Homo sapiens в Северна Америка предполагат, че миграцията на континента идва след отстъплението на ледниците. Но новото откритие на каменни сечива в мексиканската пещера показва, че човешката миграция на континента може да се е случила хиляди години по-рано. Археолозите са открили и парченца въглен в слоевете на утайката. Въпреки че е невъзможно да се каже дали материалът е бил изгорен от човешка ръка или при природни събития, радиовъглеродното датиране показва, че те са на възраст от 12 000 до 32 000 години. Изследователите не откриват човешки останки и много малко животински кости. Те обаче са открили човешка ДНК в седиментните слоеве. Но не е ясно дали генетичният материал е оставен от древни хора, или разкопките са били замърсени с ДНК от съвременните хора. Изследователите описват 1930 каменни артефакта, открити в множество слоеве на пещерата. Докато повечето от артефактите са открити в слоеве на пещерата, за които е определено, че са на възраст между 16 000 и 13 000 г. пр. Хр., 239 от тях са открити в най-стария изкопан слой, датиращ от между 33 000 и 31 000 г. пр.Хр. - преди последния ледников максимум. „Находките в пещерата Чикихуите са изключително вълнуващи“, казва д-р Киприан Арделеан. „Археологията е по-стара от всичко, което сме виждали досега, а каменните сечива са от уникален за Америка тип. Изработени от човека, люспестите каменни артефакти са хиляди, вградени в наслоени седиментни отлагания, които сега са добре датирани… Любопитно е, че обектът е бил населен много по-рано от други – струва ни се вероятно, че хората от Чикихуите представляват „неуспешна колонизация“, която вероятно не е оставила генетично откриваемо наследство в днешните първоамерикански популации.“ Д-р Жан-Люк Швенингер, старши съавтор и ръководител на Лабораторията за датиране с луминисценция в Оксфордския университет, проучва обекта от почти десетилетие. „Да видим най-накрая резултатите, които се публикуват, е изключително удовлетворяващо“, казва той. „Беше дълъг период на узряване, но публикуването на тези нови открития, които разтърсват и оспорват отдавна установени възгледи, изискваха допълнителни усилия, внимание, търпение и постоянство.“ Екстремната възраст, на която се твърди, че е пещерата Чикихуите, не е в съответствие с общоприетото схващане, че хората от Азия са минавали по сухоземен мост през Беринговия проток и са навлизали в Америка по ледовете, покрили Канада по време на последния ледников максимум (26 500 до 19 000 г. пр.Хр.). Затова откритието се посреща с повишено внимание от външни експерти, които са прегледали данните, представени в „Nature“. Каменните артефакти, които изследователите определят като инструменти, създадени от човешка ръка, са били подложени на особено внимание. Докато изследователите предполагат, че материалът е донесен извън пещерата, някои експерти се съмняват дали те изобщо са човешки артефакти или са създадени от естествени геоложки процеси. Лорен Дейвис, археолог, изпълнителен директор на Фонда за археологически изследвания към университета в щата Орегон, специалист по археология на заселването на първите американци, посочва, че пещерните среди създават изобилие от естествено натрошени камъни, които може да бъдат тълкувани погрешно като артефакти. Въпреки резервите си към резултатите от проучванията в пещерата, той нарича изследването „интригуващо“. Екипът изследователи на пещерата Чикихуите подготвя нови резултати от своите изследвания за публикация и Арделеан е уверен, че новите данни ще осигурят допълнителна подкрепа за техните заключения. Независимо от това, той многократно напомня на своя екип, че пещерата Чикихуите е само едно място от сложната картина, изобразяваща кога и как хората са пристигнали в Америка. „Мисля, че това проучване показва, че трябва да преразгледаме онова, което смятаме, че знаем за населението на Америка, и трябва да бъдем готови за много по-дълъг период от време“, казва членът на екипа на Чикихуите Девлин Ганди, археолог от Университета в Кеймбридж. Арделеан и колегите му продължават да работят в пещерата. Той казва, че са изкопали само малка част, далеч от области, които биха могли да покажат други признаци на човешко присъствие, като животинските кости с доказателства за клане или са материал за инструменти, или следи от огнища, които са били подходящи за готвене или за отопление. Може да се разкрият доказателства за пространствено моделиране на зони на дейност или обитаване, да се открият нови доказателства, че това са артефакти, тогава скептиците ще замълчат. Д-р Арделеан казва: „Ние показахме, че предишна дата на човешко присъствие не е най-старата дата за населяване на Америка – това е датата на експлозия на населението на Америка.“ Това означава, че още много глави в тази ранна история тепърва трябва да бъдат написани.  Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА