Отложената смърт на Бродски

Игор МОЛД fresher.ru Съдбата не винаги е била ласкава към гениалния поет Йосиф Бродски. В родината си той е подлаган на гонения, вкарвали са го в психиатрична клиника, а след емигрирането му не му позволяват дори да дойде за малко в СССР, та да погребе близките си. И дори след края му кипят страсти и спорове къде трябва да почиват тленните му останки. Половин година е нужна, да се намери място за последния пристан на поета. НЕДОЛЮБВАН СИН НА СВОЯТА РОДИНА Първата публична поява на 20-годишния Йосиф Бродски в Турнира на поетите предизвиква скандал. Стихотворението му „Еврейското гробище“ и последвалата след декламацията схватка са възприети от съветското партийно ръководство като предизвикателство. Журито е изнудено под натиск да осъди младия литератор. Така започват преследванията на Бродски. След три години започват да се появяват статии, които го критикуват, изкривяват фактите и го порицават. В резултат той е обвинен в тунеядство, сетне – в психическо разстройство. Отправят го за лечение в клиника, а след това го „евакуират“. Условията, които му създава властта, са такива, че той просто е принуден да напусне страната, за да не го тласнат отново към насилствено „лечение“, че и в затвора. През 1972 г. 32-годишният поет отлита за САЩ. Тук той има възможност да пише, а и да преподава в университет. Разказва на своите студенти за удивителния свят на поезията, учи ги да отделят главното от второстепенното. Самият Бродски няма дори завършено средно образование, но лекциите му събират множество желаещи да видят невероятните поетически спектакли, в каквито се превръщат неговите лекции и семинари. СРИНАТО ЗДРАВЕ В Америка Иосиф Бродски пристига вече доста болнав. Овен патологията на сърдечните съдове, която поетът има по рождение, той прекарва един инфаркт още през 1964 г. Естествено, проблемите със здравето от година на година се задълбочават. Вторият инфаркт го застига през 1976 г., след две години е подложен на сърдечна операция. На родителите му не позволяват да напуснат Съветския съюз, за да видят сина си. По-късно, когато самите те предават богу дух, на Бродски не разрешават да се прости нито с баща си, нито с майка си: отказват му да се върне за погребенията. През 1985 и 1994 г. Иосиф Бродски прекарва още два инфаркта. Последния, пети поред, той вече не надживява. Почива в през нощта на 26 януари 1996 г. в Бруклин. ПОЛОВИН ГОДИНИ В ТЪРСЕНЕ НА ПОСЛЕДЕН ПРИСТАН Веднага погребват поета в склепа на храма „Света Троица“, за да бъде взето по-късно решение по пренасянето на тялото му на място, където то да почива. Депутатът от Държавната Дума Галина Старовойтова мигом изпраща телеграма до Ню Йорк. Тя предлага да се пренесе прахът на изключителния поет в Русия и да се погребе на остров Василевски (За това, апропо, тя има повод – стихотворението на Бродски „Ни страна, ни църковен двор…“: „Ни страна, ни църковен двор//не искам да избирам.//На Василевския остров//ще дойда да умра“). Но това предложение не е прието. Основание за отказа е невъзможността да се взима решение от името на Бродски, който никога не е говорил за желанието си да се завърне в родината. Е, през 1998 г. поетът Иля Кутик твърди в своите спомени, че Бродски искал да бъде погребан в Ню Йорк, близо до Бродуей. И дори уж си бил закупил терен в гробищата. Само че никакви доказателства за това не са намерени. Дълго трае изборът на място за гроб на поета. Вдовицата на Бродски Мария Соцани впоследствие приема окончателно решение, когато някои от приятелите на поета предлагат гробището на остров Сан Микел във Венеция. В действителност това е един от любимите градове на Йосиф Александрович, към който той се отнася почти със същата нежност, както към любимия си Санкт Петербург. Изиграва своята роля и фактът, че Мария Соцани е италианка по произход. Обаче и на това гробище не смогват веднага да определят мястото, където да се намира гробът на Бродски. Да бъде погребан в руската част не бива, макар че в началото неговият сетен дом трябвало да е между могилите на Стравински и Дягилев. Забраната е от православната църква, тъй като Бродски никога не е бил православен. В католическата част но гробищата духовниците също не позволили погребението. Накрая, на 21 юни 1997 г., тялото на поета полагат в протестантската част на гробището и го увенчават с дървен кръст. Чак след няколко години там се възправя паметникът на скулптора Владимир Радунски. На гроба винаги има много свежи цветя, бележки със стихове и дори цигари и уиски.