culturespace.bg
Преди 15 години почина папа Йоан Павел II. Всъщност почина не само папата и католическият светец, но и драматургът, поетът и актьорът, обогатил световното изкуство с цикли стихове, пиеси и сюжети за игрални филми. Между другото, във филмовите версии на творбите на Карол Войтила – името, което понтификът е имал преди избирането си за папа – са смятали за чест да се появят световноизвестни звезди като Бърт Ланкастър, Оливия Хъси, Кристоф Валц и др.
КАК БЪДЕЩИЯТ ПАПА МЕЧТАЕ ЗА ТЕАТРАЛНА КАРИЕРА
Да посвети живота си на изкуството или да следва пътя на служене на Бога – такъв въпрос е стоял пред бъдещия папа много години и той е решен в полза на Ватикана поради различни фактори, главно заради наниз от събития в живота на Йоан Павел II.
Карол Йозеф Войтила остава в историята на католическата църква като първия папа с неиталиански произход от XVI до края на XIX век; той, за разлика от своите предшественици, посещава религиозни сгради на други конфесии – англиканска църква, мюсюлманска джамия, синагога. Йоан Павел II се противопоставя на всяка война, отхвърля смъртното наказание, изказва се в защита на правата на човека, а също така се разкая за греховете на водачите на католицизма.
Той е роден в град Вадовице, близо до полския Краков. Това се случва през 1920 г. На осемгодишна възраст Карол загубва майка си, четири години по-късно по-големият му брат Едмунд умира след заразяване със скарлатина. Момчето остава при баща си. Още през онези години Карол Войтила се интересува от театър, мечтае да бъде актьор. Той не смее и да помисли за пътя на свещеник, понеже вярва, че не е достоен за това.
Като тийнейджър бъдещият понтифик играе в училищния театър, където той, който има отлична памет и обикновено е смятан за един от най-добрите ученици, често играе главните роли или се изявява като режисьор. Още на младини се ражда пиеса на Карол Войтила, озаглавена „Кралят на духа“. След като завършва гимназия, той постъпва в университет към Факултета по полянистика, където изучава, наред с други неща, руския език и църковнославянската писменост. Карол е полиглот; през живота си той овладява тринадесет езика.
Отдава се енергично на литературното писане, пише за историята на Полша и за тълкуването на библейски текстове. През 1939 г. Войтила завършва стихосбирката „Псалтирът на Ренесанса“, която по-късно включва загубената поетична драма „Давид“. Училищният драматичен клуб е заменен от театралното братство на Тадеуш Кудлински, Войтила играе в неговите спектакли в Studio 39. Но тогава войната се намесва в живота на младия мъж.
Младият свещеник Карол Войтила
КНИГИ, ПИЕСИ И ПЪТЯТ КЪМ ПАПСКИЯ ПРЕСТОЛ
От началото на Втората световна война до средата на 40-те години на XIX век Карол Войтила пише много стихове и пиеси, най-вече на библейски теми. Той превежда Софокловия „Едип цар“ на полски. Тогава Войтила все още иска да свърже живота с изкуството, с театъра. По време на войната той посещава класове в подземен университет, член е на подземния „Театър Рапсодия“ – и двете в окупирана Полша трябва да се пазят в тайна под заплахата от екзекуция или концентрационен лагер. Театърът поставя пиеси за социалната несправедливост, за борбата за нечии права, а представленията изглеждат доста своеобразни, представяйки по-скоро изразително четене на роли и лаконични жестове – дори не се говори за реквизит. В същото време Войтила работи в кариера, а по-късно – и в химически завод.
По време на окупацията той се запознава с Ян Тирановски, който оглавява религиозното дружество „Жива розова градина“. Тъкмо Тирановски вдъхновява Карол Войтила да служи на ближните си в църквата, да изучава историята на религията и делата на католическите богослови. През 1941 г. бащата – Карол Войтила-старши, почива и синът, загубил всички, които е обичал, решава да стане свещеник.
Той постъпва в курсовете на Краковската духовна семинария, след войната е ръкоположен. През 1958 г. Войтила става епископ – най-младият в полския епископат, а девет години по-късно – кардинал.
През цялото това време Карол не спира литературната си дейност, той създава поетични цикли и драматични произведения под свое име и под псевдоними. Неговите творби винаги се отличават с бавното развитие на сюжета и малкото действие, същността на произведенията се свежда до вътрешната работа на героите, до познанието на света и Бога, до сблъсъка на различни идеи и неговото разрешаване. През 1975 г. кардинал Войтила написва цикъл стихове „Размисли за смъртта“, а през 1978 г. е написано последното му стихотворение „Станислав“. През същата година Карол става папа Йоан Павел II, като приема името на своя предшественик Йоан Павел I, който е бил на папския трон само 33 дена.
ИЗКУСТВОТО КАТО НАЧИН ЗА ПРОПОВЯДВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА
Този „началник“ на Ватикана остави след себе си много произведения, които не са свързани с художествената литература – богословски и философски произведения, книги и енциклики, предназначени да проповядват християнската вяра.
„Радвам се, че интелектуалци, творчески фигури, хора на културата намират в Църквата пространство на свобода, което понякога липсва в други сфери. И именно благодарение на това те откриват за себе си същността и духовната реалност на Църквата, реалността, която преди това са наблюдавали сякаш отвън.“
Папа Йоан Павел II
Йоан Павел II съчетава външната си крехкост и огромна вътрешна сила – и успява, благодарение на театралното си минало, да използва същата тази амбивалентност, която му позволяваше да привлича повече внимание към себе си и към думите си, защото го очовечава. Той беше чуван и чут – и не само от католиците.
Пътят на Войтила не е равен, той лъкатуши и двуликостта на характера му се проявява по различни начини. Например, говори се, че като войник се е възхищавал от Ленин. Дали защото го е смятал за велик реформатор, макар и греховен атеист?
Веднъж, вече като папа, той приема капитана на националния футболен отбор на Русия, който го пита: „Ваше светейшество, трудно ли е да бъдеш папата?“. И той дава отговор, който впоследствие се превръща в любим цитат на политици, военни, учени, изобретатели и т.н.: „Всъщност е трудно. Но с Божията помощ може!“.
Що се отнася до произведенията на Карол Войтила, някои от тях са влезли в историята не само на литературата, но и на киното. Във филма „Бижутериен магазин“ историите за съдби, които съпътстват закупуването на сватбени пръстени от бижутер, се играят от Бърт Ланкастър, Оливия Хъси и Даниел Олбрихски. Войтила пише едноименната драма през 1960 г., филмът излиза 29 години по-късно.
Превод от руски: Георги ВЕНИН
|
