Партенон: оптични илюзии и други мистерии

culturespace.bg Великолепният храм на Акропола на Атина, известен като Партенона, е едно от най-емблематичните изображения на Древна Гърция, отличителен белег на класическата гръцка архитектура. Неговата издръжливост през последните 2500 години е още по-забележителна, като се има предвид, че е построен за необичайно кратко време и привидно без подробен строителен план. Първоначално е издигнат в чест на Атина, богинята покровителка на град Атина. Строителството започва през 447 г. пр.Хр. и е завършено през 438 г. пр.Хр. Освен високите колони, вероятно в йонийски стил, сградата е внушителна и с площта си: простирала се е на площ 228х101 фута (около 69,5х30,8 м). Учените смятат, че е построен на мястото на по-ранен храм на Атина, който е бил разрушен от персите в древни времена. Времето на строежа е точно избрано. През IV и V век пр.Хр. Атина става централна сила в гръцкото пространство и е важно средище за развитие на изкуствата и търговията. Храмът е проектиран от архитектите Иктинос и Каликратис на най-високата част на Акропола, а проектът е ръководен от скулптора Фидий. За сградата са използвани мраморни блокове от близкия връх Пентеликус и никога преди не е било използвано толкова много мрамор (22 000 тона) в гръцки храм. Пентелският мрамор е известен със своята чиста белота и фино зърно. Също така съдържа следи от желязо, което с течение на времето се е окислявало, придавайки на мрамора мек меден цвят – качество, особено очевидно при изгрев и залез. Името Партенон произлиза от един от многото епитети на Атина: Атина Партенос, което означава Дева. Партенон означава „къща на Партенос“, което е името, дадено през V век пр.Хр. на камерата вътре в храма, в която се помещава култовата статуя. Самият храм е известен като mega neos или „голям храм“, или алтернативно като Hekatompedos neos , което се отнася до дължината на вътрешната цела: 100 древни фута. От IV век пр.Хр. цялата сграда получава името Партенон. Група дизайнери пресъздадоха интериора на някои от най-завладяващите древни руини в света, за да разкрият как според експертите са изглеждал: историческият Партенон в Гърция. Строителството на храма било скъпо и трудопоглъщащо. Огромните мраморни плочи трябвало да бъдат преместени от планината Пентеликус на десет мили (около 16 км) до Атина. В статия в списание „Smithsonian“ се посочва, че цената е била 800 сребърни таланта, което е „значителна сума в епоха, когато с един талант е можело да се плаща месечната заплата на 170 гребци на гръцки военен кораб“. За структура, замислена да бъде вечна в чест на гръцкото божество, Партенонът е видял доста битки и множество собственици. През 276 г. пиратите Херули унищожават голяма част от Атина, включително и от Партенона. Приблизително 100 години по-късно структурата е ремонтирана, най-вероятно по време на управлението на римския император Юлиан Отстъпник (332 – 363 г.). След като християнството заменя древногръцката религия в района, Партенонът се превръща в църква, посветена на Дева Мария, а през XV век сградата се преобразува за известно време в джамия. В края на XVII век армията на Османската империя завладява Гърция и не обръща особено внимание на обекти от културно-историческото наследството като Партенона. Турците използват сградата като склад за барут и скоро след това венециански минохвъргач разрушава голяма част от вътрешния храм, като убива почти 300 души. Но Партенонът не е само собственост на учените и картографите. Сградата е пълна с мистерии, които продължават да озадачават историци и археолози до днес. Когато съвременните учени започнали да изучават сградата, те забелязали, че някои от мраморните блокове пасват един с друг на милиметър или по-малко. Как е било възможно това без съвременни инструменти? Също така сградата използва няколко оптични илюзии. За да коригира несъвършенствата на човешкото зрение, колоните били разширени с няколко инча в средата, за да изглеждат абсолютно правилни цилиндри, а подът леко се спускал към центъра, за да придаде вид на чиста и равна повърхност. Но има много въпроси без отговор, които подхранват тайнството на храма. Без да забравяме пода и колоните и подравняването на блоковете, най-големият пъзел е времевата линия. Според древни записи, съхранявани от официални лица, са били необходими осем до девет години за градежа на храма. Това е направо невероятно, защото строителството на подобен обект (днес намиращ се в съвременна Турция) – храма на гръцкия бог Аполон, отнема повече от 600 години и никога не е бил завършен. Ремонтните дейности на Партенона до момента са отнели 34 години и все още продължават. Квалифицирани работници могат да ремонтират или възстановят един мраморен блок в рамките на три месеца. Явно и боговете са помогнали в трудното строителство на храма. Оптически илюзии, които правят Партенона перфектен Изследователите се сблъскват и с други наистина монументални загадки: Как са успели древните атиняни да оформят фини, приятни за окото заобляния в оформлението на Партенона, така че да се виждат малко прави линии или прави ъгли? И, което е най-озадачаващо от всичко, как са постигнали всичко това без цялостен строителен план или чертеж, които биха били незаменими за съвременния архитект? Емблематичният паметник е периптерален октастилен дорийски храм с йонийски архитектурни характеристики, заобиколен от колонада от осем колони напречно и 17 по дължина, като се броят ъгловите колони два пъти. Има и други тайни: милиони сребърни монети може да са били съхранявани на тавана на Партенона (може би затова днес много големи банки оформят фасадата си по подобие на Партенона?); невероятната му конструкция: гръцки акропол, построен от древни инженери, така че да устоява на земетресения. Главният вход на храма е обърнат на изток, а вътрешната дължина е 100 фута (по тавана). И въпреки че тези числа може да изглеждат случайни за повечето, факт е, че много историци вярват, че тези пропорции изразени в тези числа имат особено значение. Подножието на тавана е еквивалентен на 0,30803 метра, или 1/2F (φ), където F (φ) = 1,61803, известен също като златното сечение . Златното число F, числото 1,618, често се среща в природата, в чертите на човешкото лице, в измерванията на човешкото тяло, в цветята и други растения, в изкуството, в повечето живи организми на Земята, в черупките и в пчелните кошери, наред с много други неща, но най-важното е, че често се свързва със структурата на Вселената и планетарната орбита в нашата Слънчева система. Освен това в естетиката златното сечение се смята за най-точния стандарт за изразяване на съвършенството. И така, може ли всичко това да е просто съвпадение? Малко вероятно, тъй като вътре в Партенона откриваме нещо по-впечатляващо: поредицата на Фибоначи, която в математиката описва феномена на число, което е равно на сбора от предишните две: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 и т.н. Още по-странно е, че съотношението на последователните двойки колони към т. нар. златно сечение е числото F (φ). Освен това, числото за Pi (π), 3,1416, може да се намери и вътре в храма, което се появява в математическата връзка 2F2/10, но по-впечатляващо е, че виждаме числото 2,72, което е най-важната математическа константа и е основата на естествения логаритъм. Това, което прави нещата по-сложни, е, че трите числа, включени в Партенона, също са включени в цялата природа и присъстват в цялото творение и нищо не може да функционира без тях. Както може да се очаква, въпросите, произтичащи от гореспоменатите факти, са много. Знаели ли са създателите на Партенона тези числа и тяхното значение? И ако е така, как са успели да ги включат с такава детайлност и точност в сграда, която днес не можем да повторим дори с всичките си технологии и ноу-хау? Как биха могли древните гърци, по-точно Иктинос, Каликратис и Фидий, да са наясно със златното сечение, когато Мидхат Дж. Газале и толкова много други учени ни уверяват, че едва когато се е появил Евклид, математическите свойства на златното сечение са станали достояние на човечеството? Как са знаели за последователността на Фибоначи, когато е била официално записана за първи път през 1202 г., почти 1700 години след построяването на Партенона? И най-важното: как може фасадата на Партенона, както и много от неговите специфични елементи, да бъдат оградени със златни правоъгълници, когато компютърната технология, която приемаме за даденост днес, не е съществувала тогава, за да създава такива форми? Към всички тези въпроси може да се добавят още много, докато се търсят специфичните подробности за функциите и мистериите на свещения храм; като например: как е била осветена сградата, когато няма прозорци и още по-странно – не са открити следи от сажди, което изключва използването на факли? Друга загадка, на която много експерти в различни области неуспешно се опитват да отговорят, е защо през деня, когато има слънчева светлина, винаги изглежда, че падащите сенки, създадени около храма, сочат към други конкретни дестинации в Гърция? Кои точно точки показват и защо това се случва и дали има някакъв специален смисъл зад това явление. Учените го изследват от векове, но мненията им се различават значително, което пречи да се стигне до решение. Въпреки всички научни, паранормални и тайнствени феномени около неговата легенда, Партенонът остава люлката на западната цивилизация и несъмнено един от най-значимите паметници на човечеството. И продължава да привлича милиони любопитни посетители всяка година. Единственото сигурно нещо е, че можем само да се учим и да се възползваме от емблематичния паметник, от неговите кодове и художествени характеристики. И да се надяваме те да бъдат дешифрирани в близко бъдеще. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА