Петра - 12 загадки

culturespace.bg Петра е древен град, изсечен в скалите. Намира се в Йордания – страна, доминирана от пустини. Можете да стигнете до този уникален обект само по тесен каньон, което не е толкова лесно. Но все пак това не спира туристите. КОЙ И КОГА ПОСТРОИ ТОЗИ ГРАД? Петра е изоставена от стотици години, но процъфтява преди хилядолетия. Това е бил основен търговски център, разположен точно на кръстовището на пътища, по които коприна, подправки и тамян се транспортират от Индия до Арабия, Африка, Египет и обратно. Това позволява на местните жители да се къпят в злато. Не е напълно ясно кога е построен градът, но е известно, че се е случило преди нашата ера. Петра е била столица на набатейското царство. Според някои оценки през най-добрите ѝ години тук са живели по около 20 000 души. КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА ИЗДЪЛБАЕМ ГРАД В СКАЛА? Фасадите на сградите са издълбани в стените на каньона и са невероятни. Грациозната резба свидетелства за високото равнище на развитие на тази цивилизация и уменията на строителите. Главният вход на града се нарича Ел-хазне (El-Khazne), или Хазната. По този начин той е назован от местните бедуини, които наистина вярвали, че там се съхранява неизказано богатство. Портата е издълбана от красив розов пясъчник, поради което Петра е наричана още Розовият град. Строителите очевидно са имали трудности. За да изградят такива структури, те е трябвало да притежават значителни знания и умения. Древните майстори са успели да създадат сгради, които нито по декор, нито по архитектура абсолютно не отстъпват на гръцките и римските забележителности. Не е ясно как е възможно да се вбие такава висока сграда в скалата. В района няма никакви дървета, които биха могли да се използват за направата на скеле. Както предполагат учените, строежът е започнал отгоре: възможно е да се стои върху грубата скала и постепенно да се спускате, етаж по етаж. И само с длета и чукове местните инженери постигат невероятен резултат. СПАСЯВАЛИ ЛИ СКАЛИТЕ ОТ ВРАГОВЕ? Други народи завиждали на богатството на набатейците и градът трябвало да се пребори с гърците. Петра печели. Но когато идват римските завоеватели, тя трябвало да се предаде. Още много години Петра процъфтява, но вече под управлението на Римската империя. През IV век сл.Хр. земетресение унищожава по-голямата част от града и причинява непоправими щети на много райони. Римляните решават да напуснат съсипания град. По-късно той е превзет от т.нар. Византийска империя. ЗАЩО Е ЗАГУБЕНА ПЕТРА И КЪДЕ СА ОТИШЛИ ХОРАТА? С развитието на технологиите се появяват морски търговски пътища, а Петра губи стратегическото си значение и остава изоставена и скрита в пясъците. Така се превръща в изгубен град. Но трябва да се отбележи, че Петра е загубена само за западните цивилизации, защото местните жители са знаели за скритата перла на пустинята. Племето бедуини живеело в пещерите на града. Те се наричат потомци на набатейците и не искат никой друг да знае за Петра, защото се страхуват, че хората ще дойдат там в търсене на съкровища и ще унищожат руините напълно. Затова запазват местоположението на града в най-строга тайна в продължение на много години. КАК ЕВРОПЕЕЦ НАМИРА ПЕТРА? Открит е на 12 август 1812 г. Младият швейцарец Йохан Лудвиг Буркхард чул разговори за мистериозния град по време на пътуването си до Кайро. И дори трябвало да се маскира като арабин, за да убеди водача да го заведе на това тайнствено място. Йохан не нямало как да остане дълго в Петра, защото не бил местен жител. Той дори не можел да каже с пълна сигурност, че пред него е точно градът, който търси, защото наоколо нямало ясни доказателства за това. Но Европа вече знаела за Петра и след Йохан други изследователи идват тук и правят точни рисунки. И все пак, първите разкопки започват едва през 1929 г. и след откриването на изгубения град изминали повече от 100 години. ЗАЩО Е БИЛА НУЖНА СЪКРОВИЩНИЦА? Археолозите не разбират напълно защо е построена Хазната. Някои мислят, че това е гробницата на набатейския цар. Други твърдят, че е било място за съхранение на документи или дори някакъв храм. За Хазната е известно, че тя е построена сред последните структури – когато градът вече е бил богат и проспериращ. КАК ХОРАТА ОЦЕЛЯВАТ В ПУСТИНЯТА И СКАЛИТЕ БЕЗ ВОДА? Жителите на Петра са експерти по водни технологии. Построили са цистерни, язовири, тунели и резервоари, а градът е бил своеобразен оазис за уморените пътешественици. Превъзходно развитата технология позволявала на местните жители да останат в града дори при суша. В този район се случват наводнения в определени моменти, но набатейците се справят и с това. Те построяват язовири и акведукти, които пренасочват потока на дъждовната вода в града, за да могат хората да оцелеят. КАК ХОРАТА ЖИВЯТ В СКАЛИТЕ? И ЖИВЯЛИ ЛИ СА ВЪТРЕ? Петра е била голям религиозен център и вероятно е била обитавана от свещеници, търговци, скулптори, хора, заети в сектора на услугите. В Петра има над 1000 гробници и много от тях са предназначени за семейства или дори за цели племена. Вероятно много от жителите на града по някакъв начин са били свързани с погребалния бизнес. Трудно е да се отговори на въпроса дали всичките 20 000 души (а според някои източници 30 000) са живели в Петра. По груба оценка, дори ако всяко домакинство се е състояло средно по 10 души, в града би трябвало да има 2000 просторни жилища. Но има много по-малко. Вероятно някои от жителите са били настанени в палатки зад каменните стени. КОЙ ПОЧИВА В ГРОБНИЦИТЕ НА ПЕТРА? По този въпрос изследователите нямат предположения. Със сигурност може да кажем, че нишите са били издълбани през различни исторически периоди, защото те са много разнолики. Жителите на Петра, за разлика от останалите набатейци, не са правили надписи върху гробниците, та да се разбере кой е погребан в тях. Те обаче вярват, че в отвъдния свят покойникът може да се храни и да се забавлява, тъй като оставят с телата храна и предмети от бита. Интересното е, че в началото Петра, поради невероятния брой гробници, обикновено се смята за един огромен некропол. И едва по-късно учените разбират, че това е идеално развит град. ОСВЕН КРАСИВАТА ПОРТА, КАКВО ОЩЕ ПРИВЛИЧА ПОСЕТИТЕЛИТЕ ДА СЕ СНИМАТ ППРЕД НЕГО? Една от най-впечатляващите сгради в Петра е Амфитеатърът. Намира се почти в центъра на града и може да побере до 8500 души. Други забележителни места в този град включват Фасадната улица с многобройните гробници и манастира „Ад-Деир“ (Аd-Deir). Това е красива монументална структура, за чието предназначение съвременните изследователи могат само да гадаят. През 1985 г. Петра е обявена за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, а през 2007 г. – за едно от новите Седем чудеса на света. Постигнато е споразумение с племето бдул (Bdul) да се премести на известно разстояние от града и сега бедуините живеят в селище, специално построено за тях. Едно от основните им занимания е туристическият бизнес. МОНУМЕНТАЛНИ „КУБОВЕ“ СА РАЗХВЪРЛЯНИ ОТВЪДС ПЕТРОВАТА ПОРТА. ЗАЩО СА ТАМ? Много неща в Петра все още са загадка. Например, голяма площ е осеяна с огромни камъни – квадратни паметници, разпръснати извън градските стени. Никой не знае защо са изсечени и какви са. Според легендата вътре в тях имало джинове, които трябвало да пазят древната столица. ЩЕ МОЖЕМ ЛИ НЯКОГА ДА ОТКРИМ ВСИЧКИ ЗАГАДКИ НА ПЕТРА? В Петра все още се правят открития. През 2016 г. археолозите откриха невероятно церемониално място. И сега изследователите все още се опитват да разберат какво е това. През 1993 г. са намерени свитъци от византийския период. Съдържанието им все още е загадка. Археолозите предполагат, че само 15% от града сега е разкрит, докато останалите 85 са под земята и остават непокътнати. Така че имаме още много да научим за това изгубено съкровище. Близкият изток не е особено популярен сред туристите. Въпреки това обаче повече от 1 000 000 души посетиха Петра през 2019 г. Това е едно от най-посещаваните места за разкопки в света. Тук е заснет филмът „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, провеждат се култови фотосесии, хора от цял свят се стремят да стигнат до тук. Понякога туристите се допускат в Петра през нощта и пътят до главния вход на изгубения град се осветява със свещи и фенери. Превод и редакция: Г. ВЕНИН