Теодор РОКОВ
Регионален исторически музей – Варна
Тази година се отбелязват юбилеите на няколко спортни постижения, поставени в близкото минало от варненци. Те изграждат спортния имидж както на Варна, така и на цяла България. Въпреки това днес повечето оттези постижения са забравени от „европейския град на спорта за 2019 г.“.
Плувен маратон-щафета Варна – Одеса.
През 1964 г. дванадесет плувци от Варна щафетно преплуват разстоянието от 502 км до Одеса. Идеята е на треньора Милко Рачев и е осъществена от Петър Странчевски, Борислав Георгиев, Димитър Статев, Петър Панайотов, Харалампи Калчев, Божко Бонев, Благой Вълнаев, Милен Тодоров, д-р Христо Оджаков, д-р Николай Гавриков, Ардаш Бедросян и Иван Янков-Чиката. В маратона като резерви участват още Христо Теохарев и Петко Петков. На 15 юли 1964 г. в 20:00 ч. плувците се хвърлят в Черно море от централния мост във Варна, а в Одеса пристигат на 23 юли предобед. Всеки от 12-имата плувци е преминал общо 42 – 45 км, а на ден е бил във водата четири пъти по 30 мин. 90% от разстоянието е преодоляно с кроул, а 10% – с бруст. По време на плуването посоката определя кораб „Вапцаров“, а катер и гребна лодка също помагат. Това събитие става възможно след личното съгласие и одобрение на адмирал Иван Добрев-Странджата, който подсигурява участниците с плавателни съдове и всичко необходимо. За времето си това е най-дългият в света маратон в открити води без прекъсване.
След успешното му завършване е имало идея да се проведе още по-дълъг плувен маратон – от изворите на р. Дунав до нейното устие в Черно море. Заради политическата конюнктура по онова време обаче преминаването през границите на държави от „западния лагер“ е било невъзможно.
Покоряване на връх Монблан от варненски деца
През 1984 г. семейство Йовеви от Варна се включва в инициативата на БТС „С татко и мама в планината“, като изкачва първенец на Европа – връх Монблан (4807 м). Бащата Стефан е многогодишен председател на ОС на БТС – Варна, а майката Наталия е състезател по ориентиране. По това време синът им Дойчин е на 12 години, а дъщеря им Петя – на 11 г. На 20 август Дойчин достига върха и поставя европейски рекорд за тази възраст, записан в регистрите на Франция. Петя достига до 4000 м, като това я прави най-малкото момиче от Варна, изкачило се на тази височина. Подготовката на семейството за това изкачване трае една година и включва системни тренировки в околностите на Варна и изкачвания на различни планински върхове в цяла България.
Варненска алпийска експедиция в Андите
През 1984 г. във Варна е организирана алпийска експедиция до Перу. Една от нейните цели е да бъде покорен безименен, неизкачван дотогава връх в Андите, за да бъде наречен с името България. В организационния комитет са включени представители на ВТО „Корабостроене“, БГА „Балкан“, ТК „3латни пясъци“, СХК „Девня“, СП „Родопа“, БНБ и др., които подпомагат експедицията с каквито възможности разполагат. В нейния състав влизат: Илия Радев – 38 г. – ръководител, з.м.с. Сандю Башев –50 г. – зам.-ръководител, д-р Яко Кузманов–46 г. – лекар на експедицията, з.м.с. Кънчо Матеев –34 г., з.м.с. Наско Ламбов – 27 г., м.с. Радослав Славов – 27 г., м.с. Кирил Карастанев – 27 г., м.с. Слави Марков – 26 г., Николай Недев – 31 г., Пламен Петров – 23 г., Бенце Роблес Акоста – преводач (перуанец, студент в Техническия университет във Варна).
Експедицията пристига близо до с. Тарика в района Чампара, Перу, където изгражда лагер на около 4000 м височина. На 25 юли 1984 г. около обед на върха се изкачват Сандю Бешев, Кънчо Матеев, Наско Ламбов, Радослав Славов, Кирил Карастанев, Николай Недев и Петър Петров. Достигнатата височина е 5120 м. Оттогава на географската карта на Перу този връх носи името България. На каменното му чело е поставена метална плочка, на която изписано„Варненска алпийска експедиция „Перуански Анди 84“.
Варненска спелеоложка експедиция до „дъното на света“
През 1989 г. спелеоклубът към Туристическо дружество „Галата“ – Варна, прави опит за покоряване на най-дълбоката пещерна пропаст –„Жан Бернар“ в Савойските Алпи, Франция. Дотогава момент единствено двама френски спелеолози са достигнали през 1981 – 1982 г. рекордната дълбочина от 1549 м, след като успяват да преодолеят три сифона,използвайки водолазна техника.
Организацията на експедицията е дело на тогавашния кмет на район „Одесос“ Радко Радулов. Подготовката на членоветена експедициятапродължава две години. За пещерни водолази са избрани да тренират Христо Райков, Наско Ламбов, Стефан Стефанов, Александър Златев и Кирил Иванов. Държавното предприятие „Черноморски риболов“предоставя на спелеоклуба водолазния кораб „Камчия“ с капитан Веселин Венков за водолазен инструктор. През март 1989 г. експедицията потегля за Франция. На 20 март започва спускането, като базовият лагер е изграденв заслона „Фоли“ близо до входа на „Жан Бернар“. На 25 март група в съставКирил Иванов – технически ръководител, Христо Райков, Наско Ламбов, Стефан Николов, Александър Златев, Владимир Грънчаров (по-късно се присъединява и Владимир Грънчаров)достига кота 1358 м–т.нар. сухо дъно на пещерата. Там е началото на първия сифон. На 14 април е взето решение пръв през сифона да премине Христо Райков, а след него Наско Ламбов. Христо успешно преодолява сифона, като прекарва и специален телефон.Наско Ламбов се спуска втори. Видимостта под водата обачее нулева поради вдигнатата от дъното тиня и той се заклещва. При опита да се освободи Наскоизгубва резервната бутилка с кислород и това го принуждава да се върне. При тази ситуация е решено да се прекратят опитите за преодоляване на втория и третия сифон. Христо Райков е уведомен по телефона за това решение и се връща обратно безаварийно.
След едно денонощие цялата група излиза на повърхността. Варненските спелеолози са единствените българи, които достигат сухото дъно на пещерната пропаст „Жан Бернар“ и преодоляват първия сифон. Експедицията на плевенските спелеолози през 1984 г. първа достига до сухото дъно, но не успява да премине под вода. Видеооператорът Тома Томов заснема документален филм за спелеоложката експедиция на варненци и печели награда на филмовия фестивал в Барселона за приключенско кино през 1989 г.
|
