Последните дни на Блок

culturespace.bg Александър Блок е може би най-тайнственият, на места – дори мрачен, поет на сребърния век (период в историята на руската култура, и особено на поезията, хронологично свързан с началото на XX век и съвпаднал с епохата на модернизма – бел.ред.). В живота Блок е немногословен, спокоен и рационален – в стиховете е неудържим воин и пророк на своето време. Бердяев обяснява това със свръхтермини; той пише, че Блок е изцяло Космос, а не Логос. Анна Ахматова го нарича „трагически тенор на епохата“. Блок приема революцията въпреки всички трудности и потомственото си дворянство, което не се тачи много-много сред работниците и селяните. Но хората обичат Александър Блок. Уважават го всички – от гордия високочел интелигент до простия работник, навикнал да бъхти по 12 часа на ден. Да не говорим за революционерите. Александър Блок Името му пази още една тайна, а причината за неговата кончина се обсъжда още през миналия век. Съвременниците си спомнят един от последните рецитали на поета пред публика. Това е вечер, посветена на Пушкин. На нея Блок се представя със знаменитата си реч „За назначението на поета“. Той надълго и нашироко разсъждава и философства по темата и завършва така: „Поетът умира, понеже вече няма какво да диша; животът е изгубил смисъла си.“ Днес мнозина смятат това за епитафия на самия Блок, който умира скоро след това. Но има и други неясни подробности около края му. Официалната диагноза за причината на смъртта е „скорбут, изтощение, глад“. Точно така е посочено в медицинските заключения. По онова време Петербург не е много сито и привлекателно място за обитаване. На фона на постоянното недояждане у поета се обостря и сърдечната недостатъчност. Въпреки това той продължава упорито да работи и пише много. Пише стихотворения, пише за списания и вестници, помага и на млади литератори (на Сергей Есенин в това число, наистина – още преди революцията). Измъчват го страшни болки, затова лекарите от онова време тушират пристъпите с инжекции морфин. Антибиотиците още не са измислени. В пориви на ярост и умопомрачение той се опитва да изгори много от своите творби, в това число знаменитата си поема „12“, станала химн на революцията. Александър Блок и Любов Менделеева Лекуващият го лекар и съпругата му Любов Дмитриевна Менделеева настояват за лечение зад граница, но Блок отчаяно се съпротивява и не иска да замине за Европа. Накрая се съгласява да отиде на терапевтичен курс във Финландия, но съветската власт не му разрешава пътуването и постоянно ту временно отказва, ту изписва скромни провизии за възстановяването му, ту противоречива терапия. Възможно е властите да са се бояли от рязка критика. Блок не се бои от нищо и от никого. Накрая разрешението е дадено. Но е вече твърде късно. Като оглеждат събитията от миналото, някои са убедени, че Александър Блок е отровен. Непрекъснато му изписват всякакви хрумнали им препарати, които ускоряват раздялата му с живота. Много приятели на поета, например Евгений Замятин и Ромен Ролан, са уверени, че е могло той да бъде спасен, ако разрешението за пътуване е било дадено навреме. Шантаво реагира на кончината на поета Сергей Есенин. Като разбира за смъртта на Блок, той тича, мята се из цяла Москва, плаче и отказва да с участва в скандалната вечер на имажинистите „Слово за мъртвия поет“ (имажинизмът е формалистично литературно течение, което надценява формата пред съдържанието, образа – пред посланието – бел.ред.). Притърчава до провеждащи се по същото време литературни вечери, крещи: „Тъкмо вие, пролетарските поети, сте виновни за смъртта на Блок!“ Записан е и спомен за разговор на Есенин със Самсонов, който му съобщава за спорната имажинистка вечер: – Сергей Александрович? Нима след всичко това няма да скъсате с това имажинистко…? – Непременно ще скъсам, непременно – прекъсна ме той. – Да, честна дума! Погребението на Александър Блок Александър Блок е и ще остане един от най-ярките поети на онази епоха. А безсърдечните и цинични негови недоброжелатели отдавна гният в забрава. Превод и редакция: Г. ВЕНИН