Потайностите на Будапеща –„Перлата на Дунава”,

Симеон КУЛИШ Август, лято, време за активна почивка и пътувания. В ранния следобед на 8 август самолетът от София до Будапеща каца на летище „Будапеща Ференц Лист”. Посреща ни леко дъждовно време, но само след няколко минути отново слънчевите лъчи пробиват през облаците, сякаш приветствайки ни за добре дошли. Организцията на летището е отлична и след по-малко от 15 минути вече се качваме в специализирания автобус 100Е, който има за задачата да ни транспортира до централния площад и транспортен възел Deák Ferenc tér. Когато си за първи път някъде е съвсем естествено да проявяваш не само любознателност, но и любопитство, очите ти да шарят наляво-надясно, преоткривайки света за себе си. Така и направих. Най-първите впечатления от това близо тридесет минутно пътуване бе, че местата, през които минавахме, твърде много приличаха на тези в България. В далечина се виждаха панелби блокове, тук-таме по някоя неравност или кръпка на пътя, не съвсем окосени зелени и графити. 8 август, 16.00 ч. Deák Ferenc tér Слизайки от автобуса картината е вече съвсем различна. Много и разнолики хора щъкат по площада, високи, красиви и много добре поддържани сгради на повече от 100 години заблестяват около теб. Насочвам се веднага към първия възможен и видим от мен парк, привлякъл вниманието ми със своето Виенско колело. Всъщност, това е едно от най-известните подобни увеселителни съоръжения в света. Наричат го още „Окото на Будапеща”, тъй като със своите 55 метра височина може да погледнете унгарската столица отвисоко. Всъщност, това бе най-удобното място, на което търпеливо да изчакам своите любезни домакини, на които щях да бъда гост почти цяла седмица. Времето летеше неуморно, наближавайки 18 ч. Първото място, което посетих, натоварен все още с раница и куфар, бе църквата „Св.Ана”. Тя се намира на площад „Батяни” под замъка Буда. Енорията е създадена през 1390 г., но след завладяването на Буда от турците е престанала да съществува. Възстановена е едва през 1687 г. През 1740 г. започва и строителството на храма „Св. Ана” по проект на Кристоф Хамон. Завършен е през 1805 г., когато е и осветен. 19.30 ч. Благодарение на влакче линия 5Н и няколко спирки, достигам до район 3. Озовавам се на площад "Хелтаи Йеньо" в Обуда. Едно специално място за всеки българин. Нищо не подозирайки след по-малко от минута съм пред Българската чешма, която се намира в центъра на пазара Бекашмедьер-Обуда (Óbuda-Békásmegyer). Тя е изградена през 2020 г. на символично място. Там в миналото е имало българска градина и български градинари са се трудили и продавали своята стока. След като отпихме вода от чешмата и освежихме лицата си, заедно с любезните ми домакини се отправихме към тяхното жилище. Изминавайки обаче само тридесетина метра чух: „Добре дошъл. Пристигнахме!”. За мое голямо учудване, впоследствие и радост разбирам, че ще нощувам в непосредствена близост до историческо място, и то свързано с България. Оглеждайки се наоколо забелязах, че освен пазар има и различни малки квртални търговски обекти, които са затворени. Нормално, казах си, все пак наближава 20 ч. От дума на дума разбирам, че магазинчетата затварят още в 17 или 18 ч., а пазарът - час по-рано. За мен, като българин бе учудващо. Още по-учудващо бе, когато рабрах, че алкохол НЕ се продава в магазините след 22 .00 ч. Това наложи много бърза реакция от моя страна. Сдобих се навреме с кенчета местна, унгарска бира. Всяка вечер експериментирах с нова измежду Arany Ászok, Borsodi и Dreher. 9 август Слънчево време с прогнозни темпертури по обяд около 27-29 С°. Бърза закуска от местната пекарна – сладки кифлички и кисело мляко (йогурт с ванилия) и се отправям към централната част на Будапеща. Първа спирка – парламентът. До него, както и до всички исторически и културни обекти се достига лесно и много удобно, благодарение на транспортната мрежа. Само с една карта – 15 или 30 дневна, можеш да използваш всички видве транспорт в града през целия ден. Унгарският парламент е построен в нео-готически стил по плановете на Имре Щайндл. Строежът му започва през 1885 г. и е завършен през 1904 г. В него вземат участие хиляди работници; използвани са 40 милиона тухли, половин милион плочи от мек варовик и 40 кг злато. При бомбардировките през Втората световна война е бил почти напълно разрушен, но след войната е възстановен и днес унгарците са горди с величествената постройка, една от най-красивите парламентарни сгради в Европа. Трябва да отбележим, че площадът около него е отлично поддържан и чист. Всъщност, това не се отнася само за него, а за всички обекти и места, които посетих. Дали се почиства редовно и качествено, дали хората пазят или и двете, не знам, но впечатлението си остава. 11.00 ч., време за разходка край река Дунав Важно уточнение и любопитен факт е, че къпането, плажуването и т.н. в реката е строго забранено. Извършва се само корабоплаване – търговско и туристическо. Най-близкото място, където можеш да си топнеш краката в Дунава е градчето Szentendre, намиращо се на около 8 км. от Будапеща, но за него ще стане дума малко по-късно. В непосредствена близост до парламента се намира монументът с металните обувки. На брега на реката, една до друга, може да видите 60 мъжки, дамски и най-тъжната гледка - малките детски обувчици. Те са в памет на жертвите на отрядите на Партията на кръстосаните стрели – фашистко движение в Унгария по време на Втората световна война. През мразовитата зима на декември 1944-та милицията заповядва на група арестувани евреи да се съблекат голи, да си свалят обувките – ценна стока по времето на Втората световна война, и ги разстреляли от близко разстояние, на брега на реката. Това било изключително масова практика през 1944 и 1945 г. Цифрите за убитите по този начин евреи варират значително, като според някои броят им стигнал дори до 20 000 души. Една трагична история от близкото ни минало, която никога не трябва да се повтаря. Следобедните часове ги посветих на историческия хълм Буда. До него може да се стигне по няколко начина, но най-красивият и романтичен е по моста „Сечени” (Széchenyi Lánchíd). Той е дело на граф Ищван Сечени, който донася парната машина в Унгария и основава Унгарската академия на науките. Проектиран е от британските инженери Уилям и Адам Кларк. Построен - през 1849 г., мостът е първата връзка между тогавашните независими градове Буда и Пеща (градовете са обединени през 1872 г.). Лъвовете са добавени през 1852 г., дело на скулптора Янош Маршалко. По време на Втората световна война мостът е взривен от германците на 18 януари 1945 г. След войната е възстановен в периода 1947-1949 г. За да разгледате обстойно и в детайли историческия хълм Буда ще са ви необходими поне 2 дни. На входа му, както и навсякъде из малките му криволичещи улички са поставени карти, обозначаващи мястото на което се намирате и какво може да посетите в близост. Най-впечатляващ, поне за мен, бе Историческият музей на Будапеща. Той се явява част от многоклоновия Исторически музей на унгарската столица. Музеят на замъка изследва 2000-годишната история на града. Разположен е на четири етажа. В реставрираните дворцови стаи от XV век се влиза от сутерен на две нива, като се минава през три сводести зали. Една от залите има великолепна ренесансова рамка от червен мрамор, носеща печата на кралица Беатрикс и нейния съпруг крал Матиас Корвинус, водеща до Готическата и Ренесансова зала, Кралската изба (1480) и параклиса на кулата от XIV век. В подземията са предствени част от канализацията и водохранилището на средновековната Буда, а в една от залите може да се видят автентични обувки от XIV и XV в. По наблюдателните от вас и добре познаващи българската история веднага ще усетят връзката с нашата страна. Това е мястото, приютило крал Сигизмунд Люксембургски, свързан с биткатa при Никопол от 1396 г. Следващата ми спирка бе църквата "Успение Богородично" – един от най-важните паметници в Будапеща и символ на цяла Унгария. Сред местните жители църквата е известна като храм на Матяш, въпреки че това име се появява едва през XIX век. На това място през 1015 г. е построена първоначалната църква, разрушена от монголските набези. Сегашният готически храм се издига тук от средата на XIII в., въпреки че през XVI в. по време на турското владичество е служил като главна джамия. Църквата е сериозно повредена по време на Втората световна война, но през 70-те години на ХХ в. е възстановена в първоначалния си вид от края на XIX в. Църквата "Свети Матиаш" е най-важната унгарска църква в продължение на много векове – тя е служила като главна коронационна църква на унгарските крале, а също така е била мястото на последните две коронации на австро-унгарските императори като крале на Унгария – Франц Йосиф I (1867 г.) и Карл I (1916 г.). Непосредствено до храма на Матяш се намират и Рибарският бастион (Halászbástya). Всъщност, той няма историческо значение, поне не и по име. Бастионът никога не е бил използван за отбрана на града, а само за декоративни цели. Сградата е проектирана от архитекта Фригес Шулек и построена в периода 1895-1902 г. Състои се от 7 каменни кули, които символизират 7-те племенни водачи на унгарците, заселили се на територията на днешна Унгария през 895 г. В късните следобедни часове най-накрая успях да се добера до една много интересна сграда, известна сред повечето туристи като Budatower. Това е най-старата сграда на площад "Kapisztran". Кулата "Мария Магдалена" е построена в късен готически стил и е единственият средновековен паметник, запазен в оригиналния си вид. Посредством 172 стъпала може да се изкачите почти до самия и връх, откъдето се разкрива прекрасна гледка към цяла Будапеща. След основаването на замъка Буда през 1244 г., унгарските цивилни, все още малцинство сред германците по това време, построяват свой собствен параклис на това място. В края на XV век светилището е разширено в трикорабна църква. По време на османската окупация това е мястото на единствената действаща християнска църква, споделена за използване както от католици, така и от протестанти. По-късно тя е отнета от католиците и е превърната в мюсюлманско място за поклонение. Използвана е като църква на францисканците, но отново е затворена след разпускането на ордена. През 1792 г. сградата, неизползвана по онова време, служи и като място за коронация на Ференц I като унгарски крал. Така приключи този ден, наситен с много история, архитектура и „пътешествие” между Пеща и Буда. Наближаваше 20 часа, когато влакчето по линия 5Н ме стовари на спирката в квартала, където живеех. Нямаше много време за губене и се насочих към най-близкия работещ магазин за хранителни стоки, за да продължа с дегустцията си на унгарска бира. (Следва)