Потайностите на Будапеща –„Перлата на Дунава”, ВТОРА ЧАСТ

Симеон КУЛИШ 10 август (събота). В тихия и спокоен 3-ти район на Будапеща се спи добре. Въпреки над 10 часовата си разходка предния ден и лягайки към 22.30 ч., се събудих сам, без будилник в ранни зори. Още по-приятната изненада бе, че първото ми кафе за деня вече ме чакаше на кухненската маса, а любезните домакини ми приготвяха традиционен унгарски омлет за закуска. Приел сутрешната доза кофеин и калории се отправих към Площада на героите. До там достигнах с линия №1 на метрото. Будапещенската подземна железница е открита на 2 май 1896 г., явявайки се най-старата, построена на континентална Европа. Въпросната линия 1 е и най-старата, което направи пътуването още по-интересно и любопитно. Гарите са малки, носещи духа на началото на XX в., разположени съвсем близо до повърхността, само на около 30 стъпала. Излизайки от метростнцията се озовах в самия край на бул. „Андраши”, а пред мен се издигна величествен монумент. Действително е впечатляваща гледката. От една страна виждаш огромен площад, а от друга паметник с множество изящни фигури в цял ръст на унгарски крале и герои. От едната страна се издига зданието на Музея на изящните изкуства, а от другата Дворецът на изкуствата. В средата на площада се намира „Мемориалът на Хилядолетието”, посветен на 1000-годишнината от „Завладяването на Родината” (т.е.пристигането на маджарите по днешните земи на Унгария). На дясната колоната открих и статуята на Янош Хуняди – трансилвански войвода, участник в битката при Варна през 1444 г., на когото е кръстен и един от главните булеварди в моя роден град Варна. Точно до Площада на героите се намира и известният парк „Варошлигет” (Városliget) Някога тук са били ловните полета на крал Матиаш, с бедна растителност. При Леополд I тази територия е превърната в пасища за добитък. Едва през 1799 г. при Мария Терезия блатата са пресушени и са засадени дървета. Положена е и канализация. Сега в парка, чиято площ е 1 km², има около 7 хиляди дървета, включително и доста екзотични. На територията на Варошлигет е разположен и Музеят на селското стопанство, интерактивният Музей на музиката, както и статуята "Анонимус". Anonymus е хронист и нотариус в двора на крал Бела III (XII-XIII век), един от първите историци на Унгария. Автор на световноизвестната „Gesta Hungarorum”. Да, действително градският парк е едно приятно място в летните жеги. Но времето неуморно летеше, а следващата спирка от моя дневен туристически тур ме чакаше. На около половин километър от Площада на героите, на бул. „Андраши” №60 се намира едно величествено, страшно, респектиращо, историческо и изключително силно въздействащо здание. Днес то е музей, но в миналото е било свидетел на ужасни сцени. Това е Terror Haza - Домът на терора. Самата сграда е построена през 1880 г., но параадоксалното е, че и нацистите, и комунистите решават, че тук трябва да бъде мястото, където да подлагат на мъчения и да екзекутират хората, които са им били неудобни. По време на Втората световна война, когато в политическия живот на Унгария доминира национал-социалистическата партия „Кръст от стрели", в тази сграда, позната тогава като „Дом на лоялността", се помещава нейната партийна централа. В подземието ѝ обаче членове на движението „Кръст от стрели" измъчват и убиват хиляди хора, включително и много евреи. Между 1945 г. и 1956 г., когато страната вече е под съветско влияние, сградата на „Андраши" №60 се използва от политическата полиция и продължава да бъде същински дом на терора и ужаса. Изоставената от национал-социалистите партийна централа се превръща в централа на милицията (политическата полиция), като хиляди са държани против волята им вътре, измъчвани и екзекутирани. Това място не може да се опише, то просто трябва да се види! Трудно човек се възстновява след посещението в Дома на терора. Такива места те карат да се замислиш за живота, за неговата цена, колко е кратък и безценен той. Следващите няколко часа размишлявах именно по тези въпроси, не само из уличките на Будапеща. Нямах сили за нещо повече. Прибрах се в квртирата към 18 часа някак по-смирен. 10 август, 18.30 ч. Ще се пътува! Сега накъде? Домакините решиха да ми направят изненада – разходка до близкото градче Szentendre, за което стана дума по-рано. Само след 10 минути с лек автомобил пристигаме в това китно градче, известно с 11-те си църкви и къщите-музеи на известни унгарски творци. През IX век, когато на това място пристигат маджарите, те заварват пусто и необитаемо място. Арпад, сакралният принц Курсан, след като се установява тук обновява разрушената римска крепост и възстановява селището върху останките на римските сгради. По време на Великата турска война (1683-1699 г.) сърбите са поканени да емигрират в Унгария, за да избягат от Османската империя. Поради тази покана през 1690 г. има масова емиграция на сърби в района на Сентендре. Още през 1888 г. е открита и железопътната линия между Сентендре и Будапеща. По време на социализма градчето става дом на творци, които го използват за място на вдъхновение за своите произведения на изкуството. Тук може да отидете на плаж на река Дунав, да се разходите с лодка, да поплувате и да похапнете традиционният Langos. 11 август. Отново горещ ден. Температурите надхвърлиха 30 С°. Кварталът пуст. Нищо не работи. „Време е за музей”, казах си. И, о, чудото стана. Домакините ми заявиха най-отговорно: „Излизаме. Ще те водим на едно интересно, квартално място – Унгарският музей на търговията и хотелиерството.” В 10.30 ч. бяхме пред входа на културната институция. Намира се в непосредствена близост до кметството на Район „Обуда”. Още на входа ми направи впечатление, че унгарците не си заплатиха вход. Малко по-късно ми разясниха, че в т.нар. квартални, локални музей, живущите в същия квартал не плащат такса вход, т.е. за тях е безплатно. Една добра практика, от която можем да се поучим в България. Този музей силно наподобява Музея за нова история на Варна, представяйки бита, търговията, занаятите, домовете и някои обществени сгради от 20-те, 30-те, 40-те и 50-те години на XX век. Най-интересна и разбира се уникална, бе залата, посветена на националния кулинарен шедьовър – гулашът. По обяд се разделих с моите домакини и се отправих към центъра, където е разположен Унгарският национален музей (Magyar Nemzeti Múzeum). Той датира от 1802 г., когато граф Ференц Сечени създава Националната библиотека „Сечени“. Година по-късно съпругата на графа дарява колекция минерали, което води до създаването на Унгарския национален музей като общ исторически и природонаучен музей, не само библиотека. Тук можете да откриете и много български следи. Акуратно са описани сватбата на цар Иван Асен II с Ана-Мария Унгарска - дъщеря на унгарския крал Андраш II, битката за Средец през 1232 г., нахлуването на бъдещия крал на Унгария Бела IV на Балканите през 1233 г., битката при Варна от 1444 г., както и плочи с глаголическо писмо. В залите, посветени на Лайош Кошут, Първата и Втората световна война, България също заема достойно място. Музеят не е толкова богат, като брой предмети, колкото като качествено и оригинално експониране – визуализация, интерактивност, атрактивно представяне и различни начини, чрез които да съпреживееш миналото. В тази насока, по мое скромно мнение, имаме какво да научим от унгарските си колеги. Още повече, че България, в частност Варна, може да покаже наистина уникални неща, без аналог в света. Към 17.30 ч. силите ми се изчерпаха. Това беше изключително подходящ момент да опитам най-накрая прословутия гулаш, комбинирайки го с чаша студена бира и прекрасна гледка към парламента и Дунава. Времето напредваше, но аз не бързах. Имах стратегия и цел. 20 часа, неделя вечер. Време е за изпълнение на плана „Нощна Будапеща”. Едно от най-красивите места, от които може да се наблюдава унгарската столица през нощта е мостът „Маргит”, свързващ Буда с Пеща и о.Маргит. Проектиран от фрнцузинът Ернест Гуен той е открит само 10 дни след избухване на нашето Априлско въстание. Наистина мога да кажа, че Будапеща е една от най-добре осветените столици в Европа. А животът кипи. Млади и стари, туристи, местни, влюбени... Красота и романтика, история и настояще... Точно в 21 ч. на о.Маргит започна и представлението на пеещите фонтани. Водни струи, осветени в различни цветове, се преплитаха под звуците на класически и модерни произведения. Това бе една истинска наслада за сетивата. Силите окончателно ме напуснаха към 22.30 ч. Принуден бях да се кача на любимото си влакче по линия 5Н и да се възползвам от спокойствието на квартала и квартирата. 12 вгуст. Ден последен. От предварително изготвената програма ми останаха още 3 обекта, който трябваше да посетя. Тъй като е понеделник, а музеите са затворени, оставих за днешния ден посещението на Скалната църква на хълма Гелерт, катедралата „Св.Ищван” и Големите хали. Magyarok Nagyasszonya-sziklatemplom или Скалната църква е построена от Кароли Вайхингер през пролетта на 1931 г. въз основа на плановете на Калман Лукс. От 1939 г. в Унгария пристигат хиляди полски бежанци , които масово посещават Скалния манастир. Принц-примасът кардинал Йозеф Миндсенти посещава светилището няколко пъти. Малко преди скалната църква да бъде затворена, сто хиляди поклонници слушат речта му. Десетилетие по-късно комунистическият режим премахва монашеските ордени в Унгария. На Великден 1951 г. държавното управление на отбраната нахлува в скалната църква и събира павликяните. Монасите са натоварени на камиони и транспортирани през нощта. Някои от тях са екзекутирани, а другите осъдени на затвор въз основа на концептуални обвинения. Скалният храм е разрушен. Светещият дървен кръст, поставен на скалния ръб над входа през 1936 г., е свален през 1951 г. В началото на 60- те години входът и е затворен с бетонна стена. Възстановен е чак през 1989 г. Излизайки от скалната църква се насочих към „Моста на свободата”, през който трябваше да премина, за да достигна до Големите хали. Съоръжението е с дължина 333 метра и е един от 9-те моста на Дунав в Будапеща. Стоманеният мост е построен през 1896 г. по проект на Янош Фехетехази. Достигайки до пл. „Fővám” пред мен се издигна красивото здание на Központi Vásárcsarnok или Големите хали. Това е най-голямата пазарна зала в Будапеща. Завършена е през 1897 г. Тя се смята за една от най-големите инвестиции на Кароли Камермайер – първият кмет на Будапеща. Покривът е покрит с цветна строителна керамика от фабриката Zsolnay в Печ. Разгърнатата и площ е близо 1 хектар (10 000 м2). Пазарът е атрактивен за туристите, но и функционален за жителите на унгарската столица. Цените са достъпни, а разнообразието голямо. След като напазарувах в Големите хали се отправих към катедралата „Св.Ищван”. Базиликата се намира в самото сърце на града и е един от най-важните паметници в цяла Унгария. Катедралата е осветена в чест на крал Стефан, който завършва обединението на племената, живеещи в Унгария, и се смята за основател на унгарската държава. Базиликата е и най-важната римокатолическа църква, а с височината си от 96 метра е третата по височина сграда в Унгария. Тази неокласическа сграда е започната през 1847 г. по плановете на Йожеф Хилд, но за съжаление е забавена от срутването на купола през 1868 г. Една от най-важните реликви, които се намират в базиликата, определено е т.нар. свещена десница - мумифицираната дясна ръка на свети Стефан, за която се предполага, че е намерена непокътната в един гроб 45 години след смъртта му. И този ден наближаваше към своя край. Наближаваше и краят на това мое пътешествие до и в Будапеща. Утре щяхме да си кажем „Довиждане”, а защо не и „До нови срещи” с този красив, интересен, съчетаващ в себе си история и модерност град. Всяко едно пътуване, без значение къде е то по света, променя всеки един от нас, вдъхновява го, прави го по-широко скроен, но и му показва, че където и да си бил, по-хубаво място от Родината НЯМА! * * * Обичайте, ценете и пазете България!