culturespace.bg
Картагенската армия, известна със своята стратегическа изобретателност и страхотна мощ, изиграва централна роля в оформянето на траекторията на древната средиземноморска история. В центъра на тези исторически събития са Пуническите войни, поредица от три продължителни и разрушителни конфликта между Картаген и Рим, които в крайна сметка определят съдбата на двете държави.
На мощта на римските легиони Картаген противопоставя структурата на армията си, сложна и разнородна сила, която основно разчита на наемни войски и морско превъзходство. За разлика от римските легиони, които са съставени предимно от граждани-войници, картагенската армия включва безброй етнически групи и националности. Тази еклектична композиция била едновременно сила и уязвимост, тъй като предоставлява огромен набор от специализирани умения, като същевременно поставя предизвикателства по отношение на лоялността и сплотеността. Картаген, богата морска сила, може да си позволи да наема войници от цялото Средиземно море и отвъд него. Тези наемници включвали иберийци, гали, нумидийци, гърци и либийци, всеки от които носел свои собствени уникални бойни стилове и способности. Нумидийската кавалерия, например, била високо ценена заради своята бързина и маневреност и играела решаваща роля в много картагенски победи. Въпреки това, разчитането на наемници също означава, че на картагенската армия често й липсвало единното командване и дисциплина, които характеризирали римските легиони. Използването на наемници също илюстрира стратегическия подход на Картаген към войната. Като използва различни войски, Картаген можел да използва специфичните умения и силни страни на различни етнически групи. Иберийската пехота била известна със своята свирепост в близък бой, докато балеарските воини с прашки били известни със своята точност и обхват. Това разнообразие позволявало на Картаген да бъде гъвкав и адаптивен във военната си тактика, способен да противодейства на различни заплахи със специализирани части. Но гръбнакът на въоръжените сили на Картаген бил неговият флот. Стратегическото местоположение на Картаген на северноафриканското крайбрежие и обширната му мрежа от колонии и търговски пътища изисквал мощен флот. Картагенският флот бил не само от решаващо значение за защитата на неговите търговски интереси, но и за разпръскването на мощ в Средиземно море. Техните кораби, особено quinqueremes (древна римска галера с пет реда гребла от всяка страна), са били технологични чудеса на своето време, позволявайки на Картаген да доминира в морски битки и да поддържа логистична подкрепа за своите сухопътни кампании. Всичко това превърнало Картаген в морска сила – господар на морето.
Трите Пунически войни между Картаген и Рим се провеждат в продължение на почти век, като започват през 264 г. пр. Хр. и завършват с римска победа - унищожаването на Картаген през 146 г. пр. Хр. По времето, когато избухва Първата пуническа война, Рим се е превърнал в доминиращата сила в целия свят, докато Картаген – мощен град-държава в Северна Африка – се е утвърдил като водещата морска сила в света. През Втората пуническа война римските войски, водени от Сципион Африкански побеждават Ханибал след зашеметяващото му нахлуване в Италия. По време на Третата пуническа война римляните разрушават град Картаген. Традиционно се твърди, че финикийски заселници от средиземноморското пристанище Тир (в днешния Ливан) са основали града-държава Картаген на северния бряг на Африка, точно на север от днешен Тунис, около 814 г. пр. Хр. (Думата „пунически“ по-късно името на поредицата от войни между Картаген и Рим произлиза от латинската дума за финикийски.) Гръцкият историк Полибий, един от основните източници на информация за Пуническите войни, е роден около 200 г. пр. Хр. Приятел и е наставник на Сципион Емилиан, той е очевидец на обсадата и разрушаването на Картаген през 146 г. пр. Хр.
До 265 г. пр. Хр. Картаген е най-богатият и прогресиращ град в региона, както и водеща морска сила. Въпреки че Картаген се е сблъскал военно с няколко други сили в региона, особено с някои гръцки градове , отношенията му с Рим били исторически приятелски и градовете са подписали няколко договора, които определяли търговските им взаимоотношения през годините.
Първа пуническа война (264-241 г. пр.Хр.)
През 264 г. пр. Хр. Рим решава да се намеси в спор на западния бряг на остров Сицилия (тогава картагенска провинция), включващ атака на войници от град Сиракуза срещу град Месина. Докато Картаген подкрепя Сиракуза, Рим застава зад Месина и борбата скоро се обръща в пряк конфликт между двете сили, като контролът над Сицилия бил заложен на карта.
В продължение на близо 20 години Рим възстановява цялата си флота, за да се изправи срещу мощния флот на Картаген, постигайки първата си морска победа при Миле през 260 г. пр. Хр. и голяма победа в битката при Екномус през 256 г. пр. Хр.
Въпреки че нахлуването му в Северна Африка същата година завършва с поражение, Рим отказва да се предаде и през 241 г. пр. Хр. римската флота успява да спечели решителна победа срещу картагенците в морето, нарушавайки тяхното легендарно морско превъзходство. В края на Първата пуническа война Сицилия става първата отвъдморска провинция на Рим.
Втора пуническа война (218-201 г. пр.Хр.)
През следващите десетилетия Рим поема контрола върху Корсика и Сардиния, но Картаген успява да създаде нова база на влияние в Испания в началото на 237 г. пр. Хр., под ръководството на могъщия генерал Хамилкар Барка. Според Полибий и Ливий в техните истории на Рим, Хамилкар Барка, който починал през 229 г. пр. Хр., накарал по-малкия си син Ханибал да даде кръвна клетва срещу Рим, когато бил съвсем малко момче. След смъртта на Хасдрубал (зет и наследник на Хамилкар) през 221 г. пр. Хр. Ханибал поема командването на картагенските сили в Испания.
Две години по-късно Ханибал прехвърля армията си през река Ебро в Сагунтум, иберийски град под защитата на Рим, ефективно обявявайки война на Рим. През Втората пуническа война Ханибал и неговите войски – включително 90 000 пехотинци, 12 000 кавалеристи и известен брой слонове – преминават от Испания през Алпите в Италия, където постигат поредица от победи над римските войски при Тицин, Требия и Тразимен.
Дръзката инвазия със слонове на Ханибал в Рим достига своя връх в битката при Кана през 216 г. пр. Хр., където той използва превъзходната си конница, за да обкръжи римската армия, два пъти по-голяма от неговата собствена, и да причини огромни загуби и жертви.
След това катастрофално поражение обаче римляните успяват да се възстановят и картагенците загубват властта си над Италия, докато Рим печели победи в Испания и Северна Африка под командването на младия генерал Сципион Африкански .
През 203 г. пр. Хр. войските на Ханибал са принудени да изоставят битката в Италия, за да защитят Северна Африка, а на следващата година Сципион Африкански и неговите войски разбиват картагенците в битката при Зама.
Скулптурен портрет на Ханибал
Загубите на Ханибал във Втората пуническа война на практика слагат край на империята на Картаген в западното Средиземноморие, оставяйки на Рим контрола над Испания и позволявайки на Картаген да запази само територията си в Северна Африка. Картаген също бил принуден да се откаже от флота си и да плати голямо обезщетение в сребро на Рим.
Трета пуническа война (149-146 г. пр.н.е.)
.jpg)
Третата пуническа война е най-противоречивият от трите конфликта между Рим и Картаген, резултат от усилията на Катон Стари и други членове – ястреби на Римския сенат да убедят своите колеги, че Картаген (дори в отслабеното си състояние) продължава да е заплаха за господството на Рим.
Катон е запомнен с призива си „Carthago delenda est!” („Картаген трябва да бъде разрушен!“). През 149 г. пр. Хр., след като Картаген технически нарушава договора си с Рим, като обявява война на съседната държава Нумидия, римляните изпращат армия в Северна Африка, започвайки Третата пуническа война. Картаген устоява на римската обсада в продължение на две години, докато римското командване поставя младия генерал Сципион Емилиан (по-късно известен като Сципион Младия) начело на кампанията в Северна Африка през 147 г. пр. Хр.
Падането на Картаген
След като украепва римските позиции около Картаген, Емилиан предприема силна атака от страната на пристанището през пролетта на 146 г. пр. Хр., нахлувайки в града и унищожавайки къща след къща, докато изтласквал вражеските войски към тяхната цитадела. След седем дни на ужасяващо кръвопролитие, на 5 февруари картагенците се предават, а римляните заличават древния град, оцелял около 700 години. Когато Пуническите войни приключват , оцелелите 50 000 граждани на Картаген са продадени в робство.
По ирония на съдбата, триумфът над Картаген също поставя републиката на пътя към разрухата й, тъй като дългите отвъдморски кампании довеждат до създаването на професионална армия, лоялна не на Сената, а на неговите командири. След няколко кървави граждански войни, един от тези военни лидери, Октавиан, най-накрая сваля републиката, ставайки първият римски император - Август .
|
