ria.ru
Александър Сергеевич Пушкин, чийто рожден ден се празнува по целия свят днес, наричат „най-великият руски поет“. С неговата поезия се запознаваме още на училищната скамейка. Въпреки това в биографията му има подробности, които може да изглеждат интересни дори за тези, които знаят наизуст целия Евгений Онегин“.
„Но не и лещарка“
Пушкин има спомени от четиригодишен. Няколко пъти разказва как веднъж по време на разходка забелязал, че земята се клати и колоните треперят, а последното земетресение в Москва е записано едва през 1803 г. Между другото, по същото време се е състояла и първата среща на Пушкин с императора – малкият Саша едва не пада под копитата на коня на Александър II, който отива на разходка. За щастие, успяват да задържат коня, детето не е наранено и единственият, който наистина се е уплашил, била бавачката.
Един ден руският писател Иван Дмитриев посещава къщата на родителите на Александър Пушкин. Бъдещият велик поет бил още дете, Дмитриев решил да се пошегува с необичайния външен вид на момчето и казва: „Какво арабче!“ (Какой арабчик!). Но десетгодишният правнук на Ханибал не се поколебал и веднага му отговорил: „Но не и лещарка!“ (Но не и рябчик!). Присъстващите възрастни били изненадани и ужасно смутени, защото лицето на писателя Дмитриев било наистина „рябиново“, надупчено от шарка.
И в известния Царскоселски лицей Пушкин, оказва се, постъпил насила. Лицеят е основан от самия министър Сперански, наборът не бил голям – само 30 души, но Пушкин е имал за чичо известният поет Василий Лвович Пушкин, който бил личен познат на Сперански.
През 1817 г. завършват първите висшисти. За седемнадесет дена през май Пушкин и неговите приятели полагат 15 изпита, сред които латински, руска, немска и френска литература, обща история, право, математика, физика, география. Поетът се оказва на двайсет и шесто място в академичното си представяне (от 29 завършили), като се представил добре „в руската и френската литература, както и отлично във фехтовката“.
„Любовта на младия шатен“
Пушкин се влюбва за първи път в лицея. Много е любопитно да се чете дори не списъка на победите му, а реакциите на различни хора за него. Неговият брат например казва, че Пушкин е бил „тупак“, малък на ръст, но по някаква причина жените го харесвали. Това се потвърждава и от ентусиазираното писмо на Вера Александровна Нашчекина, в която Пушкин също е бил влюбен: „Пушкин беше кестеняв, с много къдрава коса, сини очи и необикновена привлекателност“- Въпреки това същият този брат на Пушкин признава, че „когато някой е интересувал Пушкин, той ставал много съблазнителен, а когато Пушкин не бил заинтересован, говорът му бил летаргичен, скучен и просто непоносим.
Пушкин не бил красив, за разлика от съпругата си Наталия Гончарова, която, освен всичко останало, била с 10 см по-висока от съпруга си. Поради тази причина, на баловете, Пушкин се опитва да стои на разстояние от жена си, за да не привлича вниманието на другите върху този контраст.
През периода на ухажването на бъдещата си съпруга Наталия Пушкин разказвал много на приятелите си за нея и в същото време обикновено казвал: „Радвам се, очарован съм, накратко – разочарован съм!“.
Дуели и дългове
Първият дуел на Пушкин се е случил в лицея, а общо взето поетът е имал много дуели – около 30, както сочат историците.
Самият Пушкин, според слуховете, се е „стрелял“ повече от сто и петдесет пъти. Причината може да е нищо и никаква – например в обичаен спор за глупости Пушкин може неочаквано да нарече някого подлец, и, разбира се, това завършва със стрелба. Според изчисленията на пушкинистите, сблъсъкът с Дантес е поне двадесет и първото предизвикване на дуел в биографията на поета.
Пушкин имал много сериозни дългове от карти. Вярно е, че той почти винаги намирал начин да ги покрие, но когато закъснявал, той пишел гневни епиграми за кредиторите си и рисувал техните карикатури в тетрадки. Веднъж такъв лист бил намерен и избухнал голям скандал.
Дантес е бил роднина на Пушкин. По време на дуела той се оженва за сестрата на съпругата на Пушкин Екатерина Гончарова.
Преди смъртта си Пушкин иска прошка за нарушаване на царската забрана за дуели: „… чакам царската дума, за да умра в мир…“.
„Нашият поет“
Ето как чужденците оценяват работата на Пушкин. Оказва се, че „Евгений Онегин“ обикновено е първият руски роман (макар и в стихове). Това е написано в Британската енциклопедия от 1961 г. Там също се казва, че преди Пушкин руският език като цяло не е бил подходящ за художествена литература.
Между другото, през 1912 и 1914 г. в Русия са публикувани сборници с поеми на Пушкин, които сега се превръщат в библиографска рядкост; създател на колекциите бил някой В. Ленин, а предговорът е написан от А. Улянов. Ленин е псевдонимът на издателя Ситин (името на дъщеря му е Елена), а литературният критик Улянов е просто съименник.
Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
