Първата египтоложка и теорията ѝ за вещиците

culturespace.bg Откритията, които Мъри прави, са приписвани на други – мъже, разбира се, такова е времето. Но въпреки всички препятствия, които Маргарет Мъри срещна по пътя си, тя успява да се превърне в забележима фигура в науката. Погледнато по друг начин: ако успехите ѝ стават общи постижения, провалът, разбира се, се дължи само на нея. И някои от предположенията, направени от Мъри, научният свят не е простил. КАК ДА СТАНЕТЕ ЖЕНА АРХЕОЛОГ В СВЯТ, В КОЙТО ВСЕ ОЩЕ НЯМА ЖЕНИ АРХЕОЛОЗИ? Маргарет Алис Мъри е живяла точно сто години. Тя преживява двете световни войни, преразпределението на политическата карта на земното кълбо, но най-важното е, че присъства при раждането на нови направления в науката, освен това помага за раждането им. Самата тя е родена през 1863 г. в Индия. Баща ѝ е богат бизнесмен, майка ѝ идва в Калкута, за да проповядва християнството, и не напуска това занимание дори след брака и раждането на двете си дъщери. Маргарет получава добро образование у дома и пътуванията ѝ до Европа ѝ помагат да разшири хоризонтите си и да намери наистина интересна професия. Известно време и двете сестри Мъри живеят с чичо си Джон в Англия – човек с патриархален възглед за живота, но образован и знаещ за историята. И ако философията за превъзходството на мъжете над жените в сърцето на Маргарет не намира отговор, то любовта към древния свят, за който момичето научава много на европейска земя, възниква още тогава и остава до края на живота ѝ. През тези години нова вълна от египтомания набира скорост; тя все още не се е оформила в научна дисциплина, а по-скоро се свежда до възхищение и присвояване: мумии и папируси, древни прибори и статуи, намерени в гробници, са изнесени от Египет от претъпкани с тях кораби. Всичко това се превръща в украса на хола, но не хвърля много светлина върху миналото на човечеството. Само че Маргарет Мъри се заразява от идеята да се посвети на изучаването на тази древна цивилизация. През 1886 г. тя най-накрая се премества в Англия и след известно време постъпва да учи в Университетския колеж в Лондон в новооткрития факултет по египтология. Не трябва да се прави избор: това е единственото висше училище в столицата, където се приемат. Факултетът се ръководи от Флиндърс Питри, тогава основният английски египтолог. Мъри върши работата на илюстратор и преписвач на Питри – огромният брой артефакти, открити по време на разкопките, изискват внимателна систематизация. Въпреки че Маргарет не може да се похвали с класическо образование, нейното желание за работа, жив и бърз ум, усърдие при изпълнение на най-рутинните задачи на учен са оценени. От 1898 г. тя вече преподава в колежа – преподава на студентите древноегипетски йероглифи и коптски език. А през 1902 г. отива с Питри и съпругата му Хилда на първите си разкопки – в Абидос. ЕГИПТОЛОЖКАТА В допълнение към копирането на древни текстове, изписани по стените на гробниците, Маргарет има възможност да действа като лидер. Това среща съпротива: работниците отказват да признаят жена за свой шеф. Въпреки това на Маргарет Мъри се приписва откриването на Озирион – древен храм, посветен на Озирис. Следващият сезон (1903 – 1904 г.) тя прекарва в разкопки в Сакара. И през 1907 г. открива т.нар. „място за погребение на двама братя“ в Дейр Рифе: две мумии, чиито тела преди са принадлежали очевидно на свещеници, погребани в една килия. Едната при първите манипулации се разпадна на прах – толкова е изсъхнала през хилядолетията, изминали след балсамирането, но втората се запазва доста добре. Въпреки факта, че всички лаври за откриването на гробницата, предвидимо, са за ръководителя на разкопките Флиндърс Питри, той помага на многогодишното си протеже да достигне ново равнище на признание в научния свят. Тъкмо Маргарет Мъри по време на представянето на мумията пред общността на английските учени извършва тайнството на разгръщане, разкривайки древните египетски останки. Излишно е да казваме, че това е и първото „вписване“ на жена в историята на науката. Избухването на Първата световна война затваря достъпа на британските археолози до египетските земи, но работата не спира: няколко години Мъри с колеги и студенти се занимава с каталогизиране и систематизиране на откритото по-рано. Тогава интересът ѝ е привлечен от историята на европейската култура, а през 20-те години Маргарет, която вече е отбелязала шестдесетата си годишнина, започва разкопки в Малта, където открива останки от древни мегалити – храмове на повече от 4000 години. Би било сериозен пропуск да се премълчи фактът, че от много ранна възраст Маргарет, въпреки привилегированото си положение както в обществото, така и в академичните среди, сериозно и активно подкрепя движението на суфражистките. Борбата за равни права на жените се превръща в една от основните ѝ житейски цели. Друга цел се появява по-късно – и за разлика от първата, и до днес не получава признание. Става дума за увлечението по вещерските култове в Европа, което завладява Маргарет Мъри в разгара на Първата световна война. КАКВО ОБЩО ИМАТ ВЕЩИЦИТЕ Докато е лекувана в едно от английските абатства, Мъри е заинтересувана от неговата история; след това преминава към английския фолклор като цяло и в крайна сметка стига до интересни изводи: според нея в предхристиянската епоха – преди много години – е имало езически култ в Европа, доста разпространен и по-късно насилствено преследван от християнската църква. Тя е прави тези заключения, като анализира записите от средновековни (и по-късни) процеси над „вещици“, обаче според научния свят повечето от информацията Маргарет е получила с ненаучни методи, по-скоро през собственото си въображение. Първата книга на Мъри по тази тема, публикувана през 1921 г., „Култът към вещиците в Западна Европа“, е сериозно критикувана. Теорията обаче е твърде интересна, за да остане незабелязана. Според Маргарет Мъри, практикуващите тази религия организирали редовни срещи – събори, по време на които жертвали хора и животни (оттук и „признанията“ в църковните документи относно християнските младенци) и се покланяли на някакъв „рогат бог“, който умирал и възкръсвал в тялото на човек, който играел ролята на телесна обвивка за божеството. Може би той е носел специални обувки по време на различни тайнства, което по-късно довело до стандартни описания на външния вид на дявола: крака с копита и рога на главата. Традиционното отношение към вещиците като „вредители“ Мъри смята за погрешно, тъй като значението на повечето ритуали се свежда до „битка за реколтата“, Бог се моли за плодородна година. Духовенството преследва последователите на култа към вещиците само защото вижда в него заплаха за собствената си сила. Мъри предполага в своите писания, че някои от европейските крале са били жертвани в името на плодородието и че една от тези същите вещици е Жана д'Арк, заради което е екзекутирана. Научният свят не приемаше сериозно тези разсъждения, но авторитетът на Мъри по това време вече е твърде голям, за да не се обърне внимание на очевидно псевдонаучните заключения на известната египтоложка. Тя е критикувана за фалшифициране на някои доказателства, за отсяване на документи и пренебрегване на други. Говори се дори, че тя дискредитира целия английски фолклор, който всъщност е натоварен с влиянието на теориите на Мъри. Във всеки случай през 1929 г. тя беше поканена да напише статията „Магьосничество“ за Енциклопедия Британика. Въпреки този противоречив период в биографията на Маргарет Мъри, тя вписва името си в историята преди всичко като един от пионерите на египтологията, първата жена, преподаваща археология като академична дисциплина в Обединеното кралство. Тя постига кариерно развитие за много от своите ученици. Малко преди смъртта си Мъри пуска последната си книга „Моите първи сто години“ и отбелязва стогодишнината на колежа в родния си град. Нейните колеги и ученици отбелязват, че до самия си край тя запазва своята интелигентност и изненадва с вътрешната си сила. Маргарет Мъри не създава семейство, като посвещава целия си живот на своето дело.   Превод: Г. ВЕНИН