Пътят на Осми приморски полк през Голямата война

Симеон КУЛИШ Не минава много време и България отново е въвлечена във военен конфликт. Този път това е Голямата война, позната ни още като Първа световна война. При избухването й България обявява, че ще запази неутралитет, но „с пушки при нозе“. Заради стратегическото си местоположение Царството е желан съюзник и за двата военни блока – Централните сили и Антантата. По ред причини, както вътрешнополитически, така и външнополитически, година и два месеца след нахлуването на Австро-Унгария в Сърбия, след началото на световния конфликт, България се включва във войната. Тя става част от коалицията, в която са Германия, Дунавската империя и доскорошния й враг – Османската империя. На 1 октомври 1915 г. цар Фердинанд, чрез Манифест към българския народ, оповестява влизането на България във войната. Той е прочетен на Приморци от ген. Янков, а те от своя страна посрещат чутото с гръмко „Ура”. От този момент нататък те вече са в бойна готовност. Минават цели 11 месеца, след които последва нов манифест на българския цар от 1 септември 1916 г. От него става ясно, че България вече е във война с Румъния. По същото време Осми Приморски полк, заедно с 48-ми пехотен полк, формират гарнизона на Варненския укрепен пункт. Първото голямо предизвикателство, с което се справя безупречно, е сражението при с. Баладжа (днес с. Стожер). Още не изминали и един ден, българските войници са изправени пред покъртителна гледка: огромни пожари на север, зад граничната линия. Горят български села! Големи купи от златното жито на Добруджа се унищожава! Безсилните и озлобени вражески сили отмъщават на беззащитното мирно население! Да, няма връщане назад! Боят за с. Баладжа предстои! На 3 септември 3-та рота на Осми Приморски полк се изправя пред румънските части при с. Опанча. Противникът се е разположил само на 600 крачки от българските лъвове. Въпреки превъзхождащите ги сили, приморци успяват да удържат фронта и постепенно се изтеглят на 4 км южно от селото, давайки двама убити и 20 са ранени. Така, те дочакват подкрепление и към 16 ч., са в готовност на около 1000 крачки от противника. Артилерията на румънците се засилва, но благодарение на точния огън на българската батарея, категорично е спряно настъплението на врага. За съжаление обаче почти цялото село Баладжа е сринато. От 130 къщи оцеляват само 15; по улиците лежат безжизнените тела на 53 българи, а други 137 са отвлечени от румънските войски, без да се знае каква впоследствие е тяхната съдба. Паралелно с тези боеве се провежда и военната операция по овладяването и защитата на жп моста при с. Ново Ботево. Съоръжението е ключова част от изключително важния железопътен път Синдел – Добрич. Това е така по няколко причини. Първата от тях е, че по него се придвижват българските войски на север. Втората, отново през него преминават ранените в битки войници, които трябва да достигнат до болниците във Варна. На трето, но не и на последно място, трасето е с важно търговско-икономическо значение за Североизточна България. Всичко това, разбира се, го знаят и румънците. Поради тези причини те получават специална задача да предприемат нужните мерки по неговата охрана. Важно е да отбележим, че към този момент Добруджанската граница минава само на 800 метра южно от Ботевския мост, където са разположени и пограничните постове. Първите схватки започват още вечерта на 31 август, когато 22-и и 23-и погранични постове, подкрепени от двайсетина колоездачи от конната дивизия с командир поручик Писков атакуват вражеския караул. Започва овладяването на моста. Към 21 ч. на същия ден момчетата са подкрепени и от 6-а рота на Осми приморски полк под командването на поручик Бъчваров. Те бързо заемат двете страни на жп линията. За много кратко време железният мост е вече в български ръце. Но най-трудното тепърва предстои – неговата защита! На 1 септември, още на разсъмване, започва масирана румънска атака. Българските лъвове тактически изчакват врага, допускайки го на едва 200 крачки от себе си, след което отвръщат с вихров огън. Падат множество убити. Безжизнените тела, както и стенанията на ранените изплашват и разколебават противника, принуждавайки го да се оттегли. Шеста рота настъпва победоносно към селото. По-късно през деня се получава нареждане от главнокомандващия на Трета българска армия мостът да премине под охраната на Варненския гарнизон. В негова подкрепа е изпратен от ген.Колев конния ескадрон на ротмистър Кямилев с 4 картечници. На 2 септември следва нова атака на врага. Защитата се води от поручик Бъчваров и неговите части. Те са подкрепени от картечниците и 2-а рота, водена от подпоручик Кирчев. Опитът за контранастъпление е осуетен! Защитата е успешна! Въпреки голямото числено превъзходство, българите успяват да се защитят и да не допуснат пробив. В тези славни дни живота си загубват подпоручик Любен Костов от 6-а рота и един войник. Командирът на колоездачната рота – поручик Писков е ранен. Два дни по-късно, на 4 септември 1916 г., излиза заповед на главнокомандващия на Трета българска армия, гласяща да се извърши атака и превземане на Добрич. Задачата е поверена на Варненския укрепен пункт, ръководен от ген.Кантарджиев. На 6-та пехотна Бдинска дивизия е заповядано да атакува височините западно от града, а останалите части на Осми Приморски полка съставляват авангарда, главните сили, десния страничен отряд и лявото странично прикритие. Към 16.50 ч.на 4 септември 4-та рота, командвана от поручик Ненков, смело и безспирно тръгва по шосето към Добрич. На 2 км. южно от града войниците са посрещани от група граждани с гръмко „Ура!” Съвсем скоро към тях се присъединява и самия генерал Кантарджиев с целия си щаб. По улиците излизат хиляди ликуващи българи, обсипващи войниците с цветя, поднасящи им хляб, цигари и всевъзможно подаръци. Но няма как този празничен момент да не бъде почернен. С особена скръб и възмущение гражданите разправят за зверски избитите 33-ма българи при южната гара през деня, чийто тела все още не бяха погребани; 300 други арестувани граждани, благодарение на бързото българско настъпление, са спасени от смърт. Следващите няколко дни се оказват едни от най-паметните по време на Първата световна война за III-та Българска армия. Полковник Габарев, на когото е поверена отбраната на Добрич, се сражава срещу 61-ва пехотна руска дивизия. Кървавата среща носи победа на българския Лъв. Атаките на 3-ти Смоленски Улански полк са отбити, а позициите на българската армия – запазени. След тези драматични дни, Габарев, командващ 2/4 бригада, достига до Девненската могила, където, подпомогнат от артилерията на 48-ми пехотен полк, извършва успешна контраатака, принуждавайки противника да отстъпи. Този героичен епизод е с дата 6 септември 1916 г. Новият ден идва с поредния успех за родната армия. Този път полковник Габарев успешно отбива атаките при с. Геленджик (днес с. Победа), като само преди два дни румънски и руски войници са нахлули в селото и са се озовали на около 200 крачки от българските окопи. Безстрашието, мъжеството и отличната тактика на Габарев му носят заслужена победа. За тези боеве той получава орден „За храброст” III степен, германски „Железен кръст” и турска „Звезда”. Но най-голямата награда, с която се сдобива, е възможността да защити своята Родина. Когато си спомня за тези събития, сам той възкликва: „Изпълних дълга си на БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР (курсивът мой – б.а)!” Славна е Добричката епопея, славни са и тези дни на героите от Осми Приморски полк, на всички български момчета, изправили се пред врага, защитвайки родната си земя, своите майки, братя и сестри! Подвизите им са неизброими, но също така и безценни, защото няма цена БИТКАТА ЗА РОДИНАТА! Платена публикация по проект „Издаване на албум „Варна в Голямата война” , съфинансиран от Община Варна – фонд „Култура”!