Раждането на Римската империя

Според експерти развитието на Рим се дължи до голяма степен на географското му положение culturespace.bg Археологически доказателства потвърждават, че град Рим е започнал от колиби през каменната ера върху мястото, което по-късно е наречено Палатинския хълм. Керамиката, открита на там, е датирана от около 750 г. пр.Хр. – време, обикновено свързвано (както в гръцки, така и в латински писания) с началото на цивилизацията на Рим. Историята на Рим е дълга и сложна: едно село прераства във Вечния град, което и днес е чудо; монархията се превръща в република и след това – в империя, която включва освен Италия, която е завладяна преди континентална Европа, части от Африка и Близкия и Средния изток или в един момент владее около една четвърт от световното население по това време. Основаването на Рим е обвито в митове. Гръцките и латинските източници разказват различни истории, които се преплитат, но поставят датата около 754 – 748 г. пр.Хр., което приписват на митичната фигура на първия цар на Рим, Ромул, първоначалният основател на тогавашното село; на него се дължи и произходът на името му. Храмът на Веста, Римският форум Римският историк Тит Ливий (ок. 59 г. пр.Хр. – 39 г.) написва „История на Рим“ от 142 книги, която започва от падането на Троя през около 1184 г. пр.Хр. В своята история Ливий споменава географските характеристики, които са направили местоположението на Рим толкова важно за неговия успех: близостта до морето, разположението край река Тибър (плавателна близо до Рим) и на хълмове като Палатин, а и това, че се намира при пресичането на два вече съществуващи пътя. „Не без основателна причина боговете и хората са избрали това място, за да построят нашия град: тези хълмове с техния чист въздух; тази удобна река, по която реколтата може да бъде спусната от вътрешността и чуждестранните стоки да бъдат отведени; море, удобно за нашите нужди, но достатъчно далеч, за да ни пази от чужди флоти; нашата ситуация в самия център на Италия. Всички тези предимства оформят това най-предпочитано място в град, предназначен за слава“, Ливий, Римска история (V.54.4). Известен като Вечния град, древен Рим е една от най-великите цивилизации в човешката история, но как се е появил? Малкото латинско село, което е било Рим, е урбанизирано от контакт с етруските – народ с неизвестен произход, които окупират и завладяват голяма част от италианския полуостров през годините преди раждането на Рим. Неговото градоустройство включва разработване и използване на техники като отводняване и настилка върху блатиста местност (място, което по-късно става Форума) и методи за изграждане от камък на защитни стени, обществени площади и храмове, украсени със статуи. Рим става държава при етруския цар на Рим Сервий Тулий – син на роб. Този важен акт – формирането на Рим като държава, се отбелязва от видните историци на времето (Ливий, Дионисий от Халикарнас). В случая на Древен Рим думата „държава“ се отнася до съществуването на административна рамка плюс социални и политически институции. Някои смятат появата на тези институции и бюрократични структури за по-значими от началото на градската цивилизация за развитието на Рим като велика сила, която стига до раждането на Римската империя на Август. Победата на осиновения син на Юлий Цезар – Октавиан, над Антоний през 31 г. пр.Хр. означава, че Рим е обединен под ръководството на един лидер и е по-голям от всякога. Октавиан приема името Август и започва хитър план да се издигне като първия император на Рим. Републиката стига до практически край с Юлий Цезар, но всъщност това е по-скоро процес на износване, отколкото директно преминаване от патрицианска полудемокрация към пълна монархия. Изглежда, че нестабилността и войната са били достатъчни причини или извинения за навлизане в авторитарна политическа фаза, но признаването на края на републиката е идея, с която хората и сенатът трябвало да свикнат. Август от Прима Порта, 1 век, портретна статуя в цял ръст на Август Цезар , първият император на Римската империя . Най-известният от портретите на Август и една от най-известните скулптури на древния свят. Решението на Август е да създаде система на управление, често наричана „принципат“. Той е бил принцепс, което означава „първи гражданин“ или „пръв сред равни“, идея, която всъщност е била несъвместима с реалното положение. Фактите говорят, че Август е отхвърлил предложението за доживотен консул — но че го приема отново, когато назовава наследниците си – и при диктатурата по време на своя мандат той консолидира правомощията на военните и трибунала и става глава на държавната религия, като придобива и право на вето на магистратите. „Разширих границите на всички провинции на римския народ, чиито съседни нации не се подчиняват на нашата власт. Възстанових мира в провинциите Галия и Испания, също и Германия, която включва океана от Кадис до устието на река Елба. Донесох мир на Алпите от региона, който е близо до Адриатическо море до Тоскана, без несправедлива война, водена срещу никоя нация“— от „Res Gestae Divi Augusti“ („Делата на Божествения Август“). Интелектуалец, Август въвежда реформи в политическата, гражданската и данъчната система на силно разрастващата се империя, към която добавя Египет, Северна Испания и части от Централна Европа. Той въвежда също обширна програма за благоустройство, което води до постижения, включително изграждането на много архитектурни паметници. При Август настъпва 40-годишен период на мир и растеж след 100 години гражданска война. Римската територия става по-интегрирана по отношение на търговията и инфраструктурата. Той открива първата полиция в Рим, противопожарна команда, куриерска система, постоянна императорска армия и преторианската гвардия, която просъществува, докато не е разпусната от Константин в началото на IV век. Август пропагандира тези подвизи в своят „Res Gestae Divi Augusti“ (монументален надпис, съставен от първия римски император, който описва от първо лице живота и постиженията му), който буди възхищение от политическата кариера на императора, благотворителните действия, военните дела, популярността и личните инвестиции в обществените работи. Той е гравиран върху два бронзови стълба и е монтиран пред мавзолея на Август. Основните постижения на Август се крият в установяването и разпространението на мита за Рим като „Вечния град“, място на митологизирана добродетел и слава. Той извършва това отчасти чрез изграждането на много впечатляващи архитектурни паметници и други актове на държавна и лична пропаганда. Преклонението на гражданите на Рим към своя град се смесва с държавната религия, която благодарение на Август включва императорски култове. Той установява династия, която придобива митично значение. Ако не са били дълголетието, интелигентността и проницателният популизъм на Август, може би Рим нямаше да изостави напълно републиканизма и щеше да се върне към предишната си, по-демократична система.