Римски додекаедър: Мистерия на историята…
04/29/24 / ИСТОРИЯ неразгадана засега, а може би завинаги
|
|
culturespace.bg
Има тайни за древната римска цивилизация, които и цял живот изследвания няма да ни разкрият. И все пак историците и археолозите продължават своите проучвания и често откриват артефакт, който е едновременно объркващ и разкриващ. Такъв обект е римският додекаедър. Кухият предмет е бронзова енигма с десетоъгълна форма от дванадесет петоъгълни плоскости. Присъствието му в Централна Европа не разкрива нищо за целта му. Но има няколко хипотези, които изпъкват след откриването му преди повече от 300 години.
Първият додекаедър е открит през 1739 г. от местен историк в Астън, Хертфордшър (по-правилната транскрипция е Хартфърдшър – бел.ред.) в английската провинция. В своя доклад до Обществото на антикварите той описва предмета като „парче смесен метал или древен месинг, който се състои от 12 равни страни“. Странното откритие затруднява всички антиквари, но предстоят още находки. Всеки открит впоследствие подобен предмет е с различна големина и конструкция. Повечето додекаедри варират между 4 и 11 см по размер и 35 и 580 г тегло. Всяка петоъгълна повърхност съдържа дупка, но размерите на тези дупки почти винаги варират – в рамките на един, както и между различните додекаедри. Всеки от петте върха има кълбовидно копче. По-малък от топка за тенис, то изглежда по-скоро като интересен зар.
До 2016 г. 116 додекаедра са били изкопани в днешна Белгия, Хърватия, Франция, Германия, Великобритания, Унгария, Люксембург, Холандия и Швейцария. Най-северното откритие е направено в стената на Адриан в Северна Великобритания. Най-южният е в Арл във Франция. В Женева е открита една проба от сребро. Интересното е, че доколкото ни е известно, в Източната Римска империя додекаедър не съществува. Откритите в западния район датират от II, III и IV век сл.Хр. Случайността на техните местоположения, както и липсата на писмен контекст допълнително объркват историците.
През 1987 г. мъж на име Брайън Кембъл открива додекаедър в двора си. Други са изкопани в римски военни лагери, храмове и обществени бани. Някои се появили в театри и гробници, други – сред купища изхвърлени монети. Много историци намират тези предмети и в антикварни магазини, което затруднява проследяването на произхода им. Повечето са украсени с орнаменти и фигури, но никога – с букви или цифри, които биха могли да ни подскажат нещичко за тяхната употреба. Предметът не се споменава в римски текстове, а изкопаната пръст околовръст също отказва да разкрие истината. При контролирани научни разкопки са открити само два додекаедра. Едно от тези места вероятно е било магазин, който продава изделия от благородни метали, което потвърждава вероятността странният предмет да е скъпоценен.
Поне 200 историци са предложили повече от 50 възможни употреби на римския додекаедър. Датирано предположение е, че предметът е бил оръжие, подобно на боздуган. Съвсем наскоро историците го нарекоха измервателно устройство. Аргументът се обяснява, като си представим войник, който гледа обект на няколко метра през додекаедъра. Ако предположим, че дължината на обекта се вписва в диаметъра на наблюдателния кръг, какво ни казва това за разстоянието на обекта?
Додекаедрите се появяват най-вече в гало-римските земи, където римската цивилизация се наслагва върху келтската. В този контекст 12-те петоъгълни страни може да имат космическо значение. Предсказанието и астрологията биха били почти невъзможни с устройството обаче, тъй като копчетата правят невъзможно преобръщането им, а стените нямат надписи, които да бъдат дешифрирани като такива. Възможно е те да са били използвани за астрономически изчисления със слънце, греещо през дупките по различно време на деня. Холандският изследовател Сира Вагеманс го сравнява с икосаедъра – изпъкнал многостен с 20 лица, който служи за подобна цел. Вагеманс доказва чрез различни оценки, че някои додекаедри може да се използват за определяне на най-доброто време за засаждане на зърнени култури през зимата в Северна Европа.
Намерени са останки от восък, залепени върху различни додекаедри. Може ли това да намеква за използването им като свещници? Вероятно не, защото това може да са останки от калъпите на производителя. Остава предположението, че предметът е бил свещен и важен за религиозната практика. Додекаедърът, открит в Идейската пещера (Крит), е направен от скален кристал и на дванадесетте му фасади откриваме гръцки знаци вместо дупки. Някои хора са стигнали дотам да предполагат, че малкият кух предмет е бил носен като амулет или в чанти.
Въпреки съкровището от знания, с което разполагаме, на съвременните хора им е трудно да установят каква е била употребата и популярността на този 2000-годишен артефакт. Може би в един момент по-задълбоченото изследване и свободното въображение ще разкрият тайните на тази малка топка, превърнала се в една от най-големите мистерии на археологията.
Географското разпространение на додекаедрите, за които знаем, е особено: всички те са открити в територии, управлявани от Рим, обитавани от келти. Това засилва теорията, че те са специфични за гало-римската култура, възникнала от контакта между келтските народи на Галия и техните римски завоеватели.
Интересно е, че през 60-те години на миналия век археолозите са открили подобни предмети по Морския път на коприната в Югоизточна Азия. Разликата е че са по-малки и направени от злато. Те не изглеждат да предхождат гало-римските артефакти и може да са доказателство за римско влияние върху древното индокитайско кралство Фунан.
Засега, а може би и завинаги, мистерията на римските додекаедри остава неразгадана.
|
|