culturespace.bg
Някои изследователи смятат, че някога на Земята е имало високоразвита цивилизация. Но в резултат на неизвестни обстоятелства тя е унищожена. Това се доказва от археологически находки, които не може да бъдат обяснени от научната гледна точка на съвременното общество. Има теория, че в миналото нашата планета е била посещавана от извънземни представители, които са споделяли своите знания с хората и че може би са дарили невероятни технологии преди хиляди години, но след това тези технологии са довели човечеството до ръба на изчезването.
Ръкопис от 450 страници е намерен през 1963 г. от румънския инженер Дору Тодерициу в националния архив на Сибиу (бивш Херманщат). Тодерициу проучва научната и технологична същност на ръкописа, преди да го класифицира като работа върху различни проблеми при проектирането в артилерията и балистиката, въпреки факта, че преди това е бил известен като такъв. Той научава, че Конрад Хаас, авторът на третия раздел на ръкописа, е писал за някои удивителни концепции, свързани с ракетостроенето.
Няма много подробности относно живота на Конрад Хаас. Роден е недалеч от Виена в Дорнбах. Работил е за императорския двор на Виена като артилерийски гвардеец и офицер. Най-вероятно той пътува до Трансилвания през 1551 г. с имперските сили, когато заема позицията на началник на артилерийския лагер в арсенала в Херманщат .
Той е написал ръкописа между 1529 и 1569 г. В него дава най-ранното обяснение на основния принцип на работа на многостепенната ракета и говори за групиране на ракети, стабилизиращи перки и използване на течно гориво.
Ръкописът от Сибиу е написан на немски език. Много хора вярват, че е написан с помощта на някои още по-древни текстове. В ръкописа се показват подробно принципите на ракетостроенето, има и чертежи на модели на тристепенна космическа ракета. Документът съдържа описание на технологиите за комбиниране на фойерверки с оръжия и дори конструкцията на делтапланер, както и инструкции за създаване на горивни смеси като течно ракетно гориво.
Нещо повече, има препратки към полети до Луната. Според изследователи от Румъния ръкописът съдържа истории за човек, който е успял да стигне до спътника на Земята благодарение на уникална летяща машина. Има и описания на праисторическо гориво, което се състои от няколко редки елемента. Ракетите от този тип по-късно са изстреляни от Нос Кенеди и използвани от космонавти в програмите „Меркурий“, „Джемини“ и „Аполо“.
Конрад Хаас ((1509–1579)
Изглежда, че този летописец е посетил бъдещия свят. Ръкописният Известно е, че ръкописът от Сибиу е истински и експертите не се съмняват в това, но не бързат да коментират съдържанието на текста.
Остава загадка дали Хаас е успял да реализира своите проекти. Въпреки това има хора, които твърдят, че през 1550 г. в Сибиу е изстреляна ракета . Смята се, че Конрад Хаас е създал първата ракета. Според самия него са му били необходими повече от 25 години, за да разработи уникален самолет. Най-голямото предизвикателство в този случай било търсенето на гориво, което да е достатъчно, за да го издигне във въздуха.
Основният фокус на документа е въпросът за горивото. В допълнение към конвенционалните прахообразни компоненти от селитра, сяра и въглища, Хаас използва и „бренди“, с чиято помощ трябва да се увеличи развитието на тягата на ракетите: „Отново вземете малко натрошен прах и изсипете достатъчно ракия, да стане малко тесто. След това го вземете и нарисувайте наизуст малката камера (на ракетата) заедно с малката дупка (дупка за запалване) на ракетата“. Хаас също опитва и използва други „горива“ – важно е, че целта на ракетата диктува конкретната горивна комбинация.
Въпреки че Конрад Хаас създава оръжия за убиване, той тайно вярва в основните човешки ценности. Главното му хуманистично отношение е особено ясно от следното изказване: „Но моят съвет е повече мир и никаква война, оставете пушките под покрива, така че куршумът да не бъде изстрелян, барутът да не бъде изгорен мокър, така че принцът пази парите си, оръжието владее живота му“.
Техническите характеристики на ракетата са подобни на тези на съвременните транспортни средства. Тя е била направена от дървени части, покрити със слой от специален каменен прах, който е трябвало да предпази тялото от изгаряне при триене във въздуха. Съвременниците отбелязват, че през XVI век изследователите не са познавали тънкостите на физическите процеси във въздуха, поради което е възможно учените да са получавали информация от извънземни.
Освен това от младостта си Хаас се е занимавал с изследване на древни писания, открити на територията на съвременен Египет. Лейди Сала Шабаз, основателка на Музея на черните изобретения, която почива на 28 март 2002 г., казва веднъж: „… За съжаление, хората, на които е възложено да пишат учебници, много пъти са проявявали предразсъдъци и са пропускали важна историческа информация. В стремежа си да обхванат големи периоди, те са описали накратко историята и са пропуснали толкова много други интересни факти, и това е нещо, за което много хора не са знаели“.
Град Сибиу е познат на много от нас, защото е родното място на Херман Оберт, смятан за един от тримата бащи на ракетостроенето и съвременната астронавтика. Освен това в архивите на НАСА има специален документ (ID 19770026087) за ръкописа от Сибиу.
Може да се твърди, че този случай е просто научна фантастика, ако изследователите на древността не откриват други странни текстове и използвани технологии. Освен това множество артефакти, открити от археолозите, потвърждават, че нашите предци са били много по-цивилизовани, отколкото съвременните историци си представят. Ръкописи като този от Сибиу имат потенциала да променят начина, по който хората гледат на нашата история.
|
