***
Навън вали
И тъй започват много стихове
Под душа аз и ти
решихме да не ходим никъде
Ще почакат обещания
Ще пропуснем срещи
Вплетени, в безвремието ще потънем
В мрака на угасващите свещи
небето плаче
И това звучи красиво
А под душа аз и ти
Се извисяваме
в грехопадение
***
Цяла нощ вали, гърми,
светкавица!
Проблясват в мрака –
очите, които ме обичат…
Обожавам ги и аз,
дори на тъмно…
Дори когато само зная, че са там…
По покрива играят капчици
Бягат, танцуват, смеят се…
Люлеят се със вятъра,
пързалят се в улука…
И така без спиране…
Неуморни като нас…
Като нас под покрива…
Обичаш ли да спиш със мен?
Защото аз заспивам…
Да! Обичам те дори когато спя!
Целуни ме, прегърни ме…
Да поспим – и майната му на дъжда…
Светкавица, очите ти…
Ще ги целувам
сутринта…
Една свещичка
Между нашите къщички има горичка.
И на пролет
излизаме рано,
газим боси в роса.
Слънцето се крие в розовата мъгличка,
а ние… –
кой за гъби, кой за цветя…
Вечер на прозорчето палиш свещичка
и ми пращаш въздушна целувка.
Днес между старите къщи има гора
Зима е
Не излизам
Няма пътека в снега
Слънцето не се скри, а изчезна,
светът е потънал в мъгла…
а ние… –
кой си отиде, кой побеля…
Все гледам нагоре и питам се там ли си.
На прозорчето си запалвам свещичка…
Сава Милчев Христов е роден през 1988 г. в гр. Севлиево.
През 2007 г. завършва профилирана паралелка по история в Националната Априловска гимназия – Габрово, с отличие.
До 2010 г. изучава молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийския университет.
Второто си висше образование получава през 2016 г. като бакалавър по социална психология във Великотърновския университет.
В момента работи в сферата на културните дейности като управител на галерия „Видима“, гр. Севлиево. Реализира и подпомага и други културни дейности в града, като срещи, беседи, представяне на книги и автори.
Член е на Литературния кабинет „Пеньо Пенев“ към местното народно читалище „Развитие – 1870“. Негови стихове са публикувани в последното издание на алманаха „Бразди“.
|
