Сбъднати древни пророчества,
02/07/23 / МИСТИКАнякои от които оказват влияние върху развитието на историята
|
|
culturespace.bg
Днес идеята, че пророчествата могат да разкрият бъдещето, не е нищо повече от таблоиден материал.
В древния свят се е смятало, че пророческите видения и съветите на оракулите са инструкции от боговете.
Тъй като много хора са търсили съвета на боговете във всекидневието си, има някои пророчества, които буквално са оформили света.
ЮЛИАН ОТСТЪПНИК И ВЪЗНИКВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО
Юлиан Отстъпник е римски император, който идва на власт през 361 г. сл.Хр. Въпреки факта, че тогава християнството придоби значителна популярност, Юлиан не само изоставя християнската вяра, но и повежда нещо като ненасилствена война против нея. Той пише трудове за елинистичната култура и религия, смята се за глава на езичеството, извършва жертвоприношения на животни и назначава служители въз основа на техните езически вярвания.
Той дори финансира реставрацията на еврейските храмове в Ерусалим, не защото обича евреите, а защото мрази християните. Опитва се да възкреси Делфийския оракул, не само като го обявява за необложен с данъци, но и заплаща поръчки до оракула.
Освен това той изпраща един от своите лекари, човек на име Орибасий, да наблюдава финансите и да се консултира с питийска жрица в Делфи. Въпреки усилията на Юлиан, оракулът обявява последното си пророчество, предвиждайки собствената му смърт и края на влиянието на старите богове.
ДЕМОКРАЦИЯТА НА СОЛОН
В продължение на няколко десетилетия атиняните живеят в съответствие със законите, съставени от Дракон през 621 г. пр.Хр. Тези закони са много строги и предвиждат смърт за всяко престъпление. През 594 г. пр.Хр. атиняните се обръщат към Солон да пренапише законите. Това, което Солон публикува, в крайна сметка служи като основа на съвременната демокрация.
Въпреки че тези закони не са написани във формата, в която са днес, те създават прецедент. Те забраняват да се продават в робство граждани, които не могат да изплатят дълговете, си и за първи път въвеждат практиката на съдебен процес, в който участват съдебни заседатели и управляващ съвет. Това е огромна промяна.
Плутарх пише, че идеята за този тип управление е предложена на Солон от оракул. Когато Солон е избран за архонт, той издава и закони, според които, ако служителите нарушат клетвата, която са дали, те трябва да платят глоба на оракула.
„СРЕБЪРНИТЕ КОПИЯ“ ОТ ФИЛИП МАКЕДОНСКИ
Благородни метали като злато и сребро са високо ценени отколе, но преди гърците почти никой не претопява благородни метали в монети. Елините се нуждаели от лесен начин да плащат на огромни армии. Всъщност идеята за монетите принадлежи на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики.
Когато Филип идва на власт, Македония се смята за варварски съсед на по-културната Гърция и първата задача на Филип е да докаже, че той и неговият народ са достойни за името гърци. През 359 г. Филип посещава оракула в Делфи, който му казва, че с помощта на „сребърни копия може да завладее целия свят“.
Много от пророчествата на оракула често са много неясни. Филип тълкува тези думи не като препратка към военна мощ, а като икономическа мощ. Той завладява близките сребърни мини и използва добитото сребро за изсичане на монети.
ПРОРИЦАТЕЛКАТА СИБИЛА И АПОКАЛИПСИСЪТ
„Пророчествата на десетата Сибила“ е ръкопис, който датира от XI век. Той е толкова популярен, че все още има десетки копия от него на много езици, включително гръцки, латински, арабски и етиопски. Този древен апокрифен текст, който датира (според учените) от IV век, разказва за предстоящия апокалипсис.
Оригиналният текст се отнася до троянския император и разказва историята за това как пророческите способности на Сибила са били призовани от лидерите на Рим, на които Сибила пророкува съдбата на девет поколения от техния народ. През първите две поколения в Рим ще има мир, през третото поколение в Рим ще има смут. Четвъртото поколение ще стане свидетел на раждането на Христос, а петото ще разпространи евангелието.
Войни и катаклизми ще настъпят през шестото, седмото и осмото поколение. През деветото ще управляват четирима императори. Петият император ще управлява 30 години, ще построи храм и ще види Божията воля. Тогава последният император ще бъде подмладен и ще управлява още 112 години. Той ще бъде предизвикан от Антихриста, който ще бъде победен.
ТАГИ, ОСНОВАЛИ РЕЛИГИЯ
Предримската етруска култура разчита до голяма степен на изкуството на гадаене; техните гадатели и вещатели пишат текстове за това как да се тълкуват знаците, изпратени от боговете. Етруските виждат знаци във всичко: от мълнии до органи на жертвени животни, и вярват, че бъдещето е буквално написано в света около тях. Всичко, което трябва да направите, е да знаете как да разчитате тези поличби.
Техните познания за гадаене са добре познати в цяла Италия. По времето, когато християнството започва да се разпространява активно, етруските гадатели започват да се третират много по-негативно. Но въпреки че старите прорицатели и новите християни не намират общ език, хората, практикуващи старата етруска религия, успяват да се задържат на власт изненадващо дълго – достатъчно дълго, за да насочат Рим към превръщането му във велика империя. И всичко това се основава на пророчества за човек на име Тагес.
Легендите разказват, че Тагес е внук на Юпитер, който предава на хората учението за гадаене (тълкуване на волята на боговете). Тагес също преподава харуспия (гадаене въз основа на вътрешностите на животни) на група етруски, известни като „Дванадесетте мъже“. Подобна група има във всеки град-държава и тя се събира редовно, за да обсъжда въпроси от национално значение.
ЛИКУРГ И СЪЗДАВАНЕТО НА СПАРТА
Ликург е една от онези исторически личности, чието житие е преразказвано толкова много пъти, че никой не знае със сигурност коя от историите е истина. Историците дори не са сигурни кога всъщност е живяла тази фигура: Аристотел пише, че Ликург е живял около 884 г. пр.Хр., докато Ксенофонт предполага, че е живял 200 години преди това. Ликург е този, който се свързва с развитието на спартанската култура и прави това под ръководството на оракула от Делфи.
По време на първото си посещение при оракула Ликург е наречен „любимец на боговете и по-скоро бог, отколкото човек“. Оракулът обещава на Ликург, че ще създаде кодекс от закони, който може да доведе народа му до разцвет. По време на друго посещение при оракула Ликург получава още повече пророческа мъдрост за това как да създаде сенат и как да разпредели властта.
ГРИНУС И ОСНОВАВАНЕТО НА КИРЕНА
Кирена е един от най-важните градове през елинистическата епоха и по време на римската окупация. Градът, основан през 631 г. пр.Хр., е бил център на търговска търговия, религия и култура в продължение на повече от 1000 години. А е основан благодарение на оракула в Делфи. Когато Херодот разказва историята на Гринус, син на Езаний и цар на Тер. Когато царят се консултира с оракула, му било казано, че трябва да основе град в Либия.
Той пренебрегва предсказанието просто защото никой не знае къде е Либия. През следващите седем години дъждовете спират и страната изпада в трудни времена. Когато царят отново се обръща към оракула, за да разбере как да спаси народа си, му е напомнено за пророчеството.
В резултат на това са напътени пратеници навсякъде, за да намерят поне някого, който да знае къде се намира Либия. След това царят изпраща експедиция, водена от Гринус, който основава Кирена.
Кирена (на гръцки: Κυρήνη) е един от най-известните градове в Античността, център на историческата област Киренайка. Градът е посветен на Аполон и се намира на територията на съвременна Либия, на 16 км от морското пристанище Аполония. Основан е през 631 г. пр. Хр. след предсказание на делфийския оракул, направено пред Бат-Аристотел. Руините на Кирена са защитени от ЮНЕСКО като паметник на Световното наследство.
СИБИЛИНСКИТЕ КНИГИ
Сибилинските книги са сбирка от загадъчни текстове, написани около VI век пр.Хр. от древни жрици, за които се смята, че са били благословени с дарбата на пророчеството. Тъй като книгите са пазени зорко от тези, които са ги притежавали, днес хората нямат представа какво е написано в тях. Известно е, че книгите са били частично унищожени през 83 г. пр.Хр., а след това изгорени изцяло през 400 г. сл.Хр. по заповед на римски генерал.
Но дотогава книгите се пазят в Рим и са се чели единствено по нареждане на Сената. Това се случва само във времена на голяма криза или на голяма нужда. Съвременните учени предполагат, че много от храмовете в древния свят са построени в съответствие с текста на книгите и че безброй култове, ритуали и наблюдения също имат своите корени в тези книги.
ЙОСИФ ФЛАВИЙ ПРЕДСКАЗВА ВЪЗХОДА НА ВЕСПАСИАН
Йосиф Флавий е еврейски свещеник и историк, който пише еврейската история по време на римското владичество. Йосиф Флавий, който е роден през 37 г. сл.Хр., пътува от Ерусалим до Рим за първи път на 26-годишна възраст, за да освободи някои от своите сънародници от римски затвор. Когато се завръща в Ерусалим, той се присъединява към еврейското въстание против Рим.
Когато римляните нахлуват в Галилея, Йосиф със своите другари се затварят в крепостта Йотапата. След 47-дневна обсада крепостта пада, а оцелелите бунтовници се барикадират в пещера. Вместо да се откажат, мъжете решават да се самоубият, което се смятало за голям грях. Йосиф убеждава всички да не поемат греха върху себе си, а да се убият един другиго. Накрая остават само Йосиф Флавий и още един, когото той убеждава да се предаде на римляните.
Двамата оцелели са доставени на римския командир Веспасиан, на когото Флавий предсказва императорска власт. Веспасиан е толкова заинтригуван, че пощадява живота на Йосиф. Пророчеството се сбъдва и Веспасиан става император. След това Йосиф е освободен и получава римско гражданство под името Тит Флавий.
ОНОМАКРИТ И НЕГОВИТЕ ФАЛШИФИКАТИ
Войните не са рядкост в древния свят. Какво струват завоеванията на Александър Велики и Ксеркс! В крайна сметка, въпреки цялото разрушение и смърт, те довеждат до възможността за културен обмен, ускорено развитие и увеличена търговия със стоки и знания. Ако не са били доста съмнителните пророчества, събрани (и често написани лично от него) на Ономакрит, светът можеше да изглежда съвсем различно.
Херодот пише, че Ономакрит работи главно по отношение на събирането, запазването и представянето на информация от древни оракули. Той е учен, историк и преводач, изгонен от Гърция, когато се разбира, че информацията, която издава като идваща от оракули и пророчества, не е истинска, и той самият я коригира. След като Ономакрит е изпъден от Атина, той заминава за Персия, където работи в двора на Ксеркс.
Превод: Георги ВЕНИН
|
|