CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Силурийска хипотеза: Имало ли е индустриални цивилизации на Земята преди хората?

05/16/24 / НАУКА
Учени и изследователи търсят доказателства за по-ранни цивилизации





culturespace.bg

Нашата галактика Млечен път съдържа десетки милиарди потенциално обитаеми планети, но нямаме представа дали сме сами. Засега Земята е единственият свят, за който се знае, че в него съществува живот, и сред всички живи същества на нашата планета предполагаме, че Хомо сапиенс е единственият вид, който някога е развил напреднала технология.
Сложен живот на нашата планета съществува от поне 400 милиона години . И все пак като вид успяхме да създадем индустриална цивилизация едва преди около 300 години. Но какво ще стане, ако по-ранна индустриална цивилизация е съществувала на Земята преди милиони години? Ако това е така, как бихме могли да го докажем или опровергаем? Това е същността на силурийската хипотеза – завладяващ мисловен експеримент, който се появва в проучване, публикувано през 2018 г. в „International Journal of Astrobiology“.
Документът е озаглавен „Силурийската хипотеза“ – препратка към древна раса от умни влечуги, представена в британското научнофантастично шоу „Доктор Кой“. Учени от Института за космически изследвания „Годард“ на НАСА и Университета на Рочестър хвърлят критичен поглед върху научните доказателства, че нашата цивилизация е единствената напреднала, съществувала някога на Земята. „Наистина ли знаем, че сме били първият технологичен вид на Земята?“, пита Адам Франк, професор по физика и астрономия в Рочестър и съавтор на статията. „Имаме индустриално общество само от около 300 години, но има сложен живот на сушата от близо 400 милиона години“.

Проф. Адам Франк

Ако хората изчезнат днес, казва Адам Франк, на всяка бъдеща цивилизация, която може да възникне на Земята след милиони години, може да ѝ е трудно да разпознае следи от човешка цивилизация. По същия начин, ако някаква по-ранна цивилизация е съществувала на Земята преди милиони години, може да имаме проблеми с намирането на доказателства за това.
Откриването на физически артефакти със сигурност ще бъде най-драматичното доказателство за цивилизация в силурийски стил на Земята, но проф. Франк се съмнява, че някога ще открием нещо подобно.
„Нашите градове покриват по-малко от един процент от повърхността“, казва той. Всички сравними градове от по-ранна цивилизация би било лесно да се пропуснат от съвременните палеонтолози. И никой не трябва да разчита, че ще намери юрски iPhone; няма да издържи милиони години или Gorilla Glass (марка химически подсилено стъкло)...
Намирането на вкаменени кости е малко по-добра находка, но ако друг напреднал вид е ходил по Земята преди милиони години – ако са ходили – би било лесно да пренебрегнем техните вкаменени скелети… ако са имали скелети. Съвременните хора съществуват само от 100 000 години, тънък отрязък от време всред огромните вкаменелости.
Поради тези причини Адам Франк и Гавин Шмид, климатолог в „Goddard“ (комплекс за космически полети на НАСА) и съавтор на статията, се фокусират върху възможността за намиране на химически останки от древна земна цивилизация.
„Не сме виждали никакви доказателства за друга индустриална цивилизация“, казва професор Франк. „Но като погледнем далечното минало по правилния начин, се появява нов набор от въпроси за цивилизациите и планетата: Какви геоложки отпечатъци оставят цивилизациите? Възможно ли е да се открие индустриална цивилизация в геоложките записи, след като тя изчезне от лицето на планетата-домакин?“.
Използвайки човешката технология като свое ръководство, Шмид и Франк предлагат да се съсредоточим върху пластмасите и други синтетични молекули с дълъг живот, както и върху радиоактивните утайки (в случай че фракции на древните хора-гущери са водили атомна война). В нашия случай технологичното развитие е придружено от широко разпространено изчезване и бързи промени в околната среда, така че това също е тревожен сигнал…
След преглед на няколко подозрително резки геоложки събития от последните 380 милиона години, изследователите заключават, че нито едно от тях не отговаря ясно на технологичен профил. Франк призовава за повече изследвания, като изучаване на това, как съвременните промишлени химикали продължават да съществуват в океанските седименти, и след това да видим дали може да намерим следи от подобни химикали в геоложките записи.
Той твърди, че по-задълбоченото разбиране на човешкия отпечатък върху околната среда също ще има практически последици – ще ни помогне да разпознаем по-добри начини за постигане на дългосрочен баланс с планетата, така че да не се окажем като забравен вид утре.
От друга страна, той е любознателен човек, който се интересува от изследване на извънземни идеи за намиране на сигнатури в силурийски стил: „Може да опитате да погледнете към луната“, казва той.


Луната е любима цел на астронома Джейсън Райт от Пенсилванския държавен университет, един от шепата други изследователи, които сега прилагат сериозно научно мислене към възможността за предчовешки технологични цивилизации.
„Обитаемите планети като Земята доста успешно унищожават неподдържани неща по повърхността си“, казва Райт. Така че той разглежда екзотичната възможност такава цивилизация да е била космическа. Ако е така, артефакти от тази технология или техносигнатури може да бъдат открити другаде в Слънчевата система.
Космическите извънземни може да са изчезнали отдавна, казва ученият. Райт предлага да се търсят такива артефакти не само на лунната повърхност, но и на астероиди или в погреби на Марс – места, където такива обекти теоретично могат да оцелеят стотици милиони или дори милиарди години.
Намирането на техносигнатури в космоса е изключително бавен метод, който изисква упоритост и задълбоченост, но Райт твърди, че усилието си заслужава. „Има много други причини да откриваме странни структури на Марс и Луната и да търсим странни астероиди“, казва той. Такива проучвания може да разкрият нови подробности за историята и еволюцията на Слънчевата система или за ресурси, които да бъдат полезни за бъдещите космически пътешественици.
„Знаем, че ранният Марс и може би ранната Венера са били по-обитаеми, отколкото са сега, и вероятно един ден ще пробием и геоложките седименти там. Това ни помага да мислим за това, което трябва да търсим“, казва д-р Шмид.
„Ако една цивилизация успее да намери по-устойчив начин за производство на енергия, без да навреди на своята планета домакин, тя ще остави след себе си по-малко доказателства, че е била там“, добавя той. „С хипотезата за Силур ние артикулирахме видовете сигнали, които нашата цивилизация ще остави, ако изчезнем и някой потърси нашата цивилизация след 10 или 20 милиона години“, казва проф. Франк.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.