culturespace.bg
Codex Sinaiticus e най-ранният известен ръкопис на християнската Библия , съставен през IV век. В Кодекса големи части от гръцкия Стар завет (Септуагинта) са оцелели, заедно с целия Нов Завет, цялото Второзаконие, Посланието на Варнава и части от Пастира на Ерма.
Първите писмени данни за Синайския кодекс може да бъдат намерени в дневника на италианския естественик Виталиано Донати. Той посещава манастира „Св. Екатерина“ в планината Синай, в Египет през 1761 г. Донати пише, че е видял в манастира „Библия, съдържаща листи от фин пергамент с квадратна форма, изписани с кръгъл и красив шрифт“.
Манастирът "Св. Екатерина" в планината Синай, Египет
Осемдесет и три години по-късно, през 1844 г., Codex Sinaiticus изплува отново от мъглата на историята. Между 24 май и 1 юни в манастира „Св. Екатерина“ гостува немският библеист Константин Тишендорф (Лобегот Фридрих Константин /фон/ Тишендорф,18 януари 1815 – 7 декември 1874, е водещ световен библеист по това време. През 1834 г. той започва научната си кариера в университета в Лайпциг, където проявява специален интерес към изследване на Новия завет. Иска да издири най-старите ръкописи на Библията, за да състави текста на Новия завет възможно най-близко до оригинала. Още като студент придобива академична степен, а през 40-те години на XIX век спечелва и международно признание, когато дешифрира Codex Ephraemi Rescriptus, гръцки ръкопис на Новия завет от V век.)
Тишендорф е познат и като „Индиана Джоунс на XIX век“. Неговите пътувания до Ориента са истински приключения, а сензационните му открития на стари библейски ръкописи го превръщат в един от най-известните учени на своето време.
Докато е частен доцент в Лайпцигския университет, през 1845 г. Тишендорф прави първото си посещение в отдалечения манастир „Св. Екатерина“ в планината Синай, един от най-старите действащи християнски манастири в света. Това е означавало да се изминат стотици мили през египетската пустиня от Кайро до планината на гърба на камила, така че учен като Тишендорф трябва да е бил донякъде и авантюрист, за да предприеме такова пътуване. Манастирът е построен в средата на VI век по заповед на император Юстиниан I, като огражда параклиса на „горящия храст“, известен още като „Параклисът на Света Елена“, понеже е наредено да бъде построен от Елена, майката на Константин I, на мястото, където се предполага, че Мойсей е видял горящия храст. Смята се, че живият храст на терена е същият, който е видял Мойсей. Мястото е свещено за християнството и за исляма.
Константин фон Тишендорф
В манастира Тишендорф вижда няколко листа пергамент в кошница за отпадъци. Той изважда от кошницата 129 листа, написани на ръка, с интересния ранногръцки шрифт uncial, съставен от красиви главни букви със заоблени краища, и ги идентифицира като текст от ръкописа на Новия завет на гръцки, Септуагинта – най-старият превод на Танах (еврейската Библия) на старогръцки език. Според неговия разказ монасите споделят, че вече са използвали подобни листи, за да разпалват огнищата си. Тишендорф отговаря, че листата са твърде ценни, за да бъдат горени. Дали монасите действително са изгорили някои от листите, е сериозно оспорвано от настоящите обитатели на манастира „Св. Екатерина“. Ученият пита дали може да запази листите, които е извадил от кошчето за отпадъци, но монасите, след като вече са запознати с тяхната стойност и значение, позволяват на Тишендорф да вземе само 43 листа. Тези листи съдържат части от 1 Chronicles, Jeremiah, Nehemiah и Esther. (В християнски контекст е известен като Книги на хрониките , след латинското име chronikon е даден текста от учения Йероним -латински свещеник , изповедник , теолог и историк, известен е като Свети Йероним.
В християнската Библия книгите обикновено са наричани 1 хроники и 2 хроники и обикновено следват двете Книги на царете и предшестват Езра – Нехемия; по този начин те включват исторически ориентираните книги на Стария Завет.)
По-късно Тишендорф ги депозира в библиотеката на университета в Лайпциг. През 1846 г. той публикува съдържанието на 43-те листа, като ги нарича Codex Frederico-Augustanus в чест на своя покровител и суверен Фридрих Август, крал на Саксония.
Осем години по-късно, през 1853 г., Тишендорф прави друга експедиция до манастира, като се надява да намери още листи от същия кодекс, но след вълнението, което проявява при първото си посещение, монасите са предпазливи и той си тръгва с празни ръце. Но Тишендорф е упорит, той предприема трето пътуване до „Св. Екатерина“ през 1859 г., този път – под егидата на руския император Александър II, който представя като покровител на манастира. Тишендорф стига до отдалечения манастир на 14 януари и отново не открива нищо. На 4 февруари, ден преди да бъде върнат в Кайро с камила, той показва на иконома на манастира копие от изданието на Септуагинта, публикувано наскоро в Лайпциг. В отговор икономът отбелязва, че и той има копие на Септуагинта, и изважда от килера на килията си ръкопис, увит в червен плат. Удивително, това е Codex Sinaiticus.
Този път Тишендорф е много внимателен и запазва спокойствие. Той моли да вземе ръкописа, за да го изучи по-късно същата вечер. Желанието му е изпълнено и според собствения му разказ, Тишендорф прекарва цялата нощ, изучавайки ръкописа, твърде развълнуван, за да заспи. („Наистина изглеждаше кощунство да се спи.“) На следващата сутрин Тишендорф предлага да купи ръкописа, но предложението му е отхвърлено. Тогава той пита дали може да занесе ръкописа в Кайро, за да го проучи. Това искане също е отхвърлено.
В Кайро Тишендорф посещава малък манастир в града, който също се управлява от монасите на Синай. Там той кара игумена на манастира „Св. Екатерина“, който случайно се намира в Кайро, да изпрати някого да донесе ръкописа. Игуменът се съгласява и изпраща бедуински пратеници да вземат ръкописа и да го доставят в Кайро. След като манускриптът е вече в Кайро, се договарят, че Тишендорф може да изследва по един куир от осем листа наведнъж за целите на копирането на текста. С помощта на двама германци, които се оказват в Кайро и знаят гръцки, всички 110 000 реда текст в ръкописа са преписани за два месеца и внимателно прегледани от Тишендорф.
Все пак накрая Тишендорф придобива ръкописа след сложна намеса в църковната дипломация. По това време най-високото място на власт сред синайските монаси е вакантно. Тишендорф им внушава, че ще бъде в тяхна полза, ако направят подарък на руския император Александър II, чието влияние като защитник на гръцката църква те желаят във връзка с избора на нов игумен. След продължителни преговори скъпоценният кодекс е доставен от Тишендорф за публикуване в Лайпциг и за представяне на царя от името на монасите. На Изток дарът изисква отговор (отплата): виж Битие 23, където Ефрон „дава“ на Авраам поле за погребален заговор, но въпреки това Авраам му плаща 400 сикли сребро (еврейска мярка за ненасечено в монети злато и сребро –М.В.) за това. В замяна на ръкописа царят подарява на манастира сребърен олтар на Св. Екатерина, 7000 рубли за библиотеката в Синай, 2000 рубли за манастира в Кайро и няколко руски отличия. През 1869 г. император Александър II дава и благородническа титла на Тишендорф и той става „фон Тишендорф“. В чест на 1000-годишнината от основаването на Руската империя текстът на ръкописа е публикуван във великолепно факсимилно издание (за сметка на императорската институция) в четири тома, прецизно отпечатани в Лайпциг, така че символите на ръкописа да се предадат с най-голяма точност.
Синайският кодекс - Септуагинта
През 1931 г. Ърнест Магс (книжар-антиквар) пътува до Съветския съюз с колегата си Морис Етингхаузен, който е едновременно продавач на книги и учен. Когато виждат безценния Синайски кодекс, Етингхаузен обръща внимание на своите домакини: „Ако някога искате да го продадете , обадете ми се“. Известно време по-късно Магс получава пощенска картичка, в която се казва, че съветското правителство ще бъде готово да продаде Синайския кодекс за 200 000 лири. Британската страна се опитва да намали цената с 40 000 паунда. Накрая е договорена цена от 100 000 лири и кодексът е купен от Британската библиотека. Това е най-голямата цена, която някога е плащана за книга дотогава. По онова време сумата е огромна.
Днес четири институции пазят части от Синайския кодекс: Британската библиотека, Библиотеката на Университета в Лайпциг, Националната библиотека на Русия в Санкт Петербург и Светата обител на посетената от Бога планина Синай „Св. Екатерина“.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
