Синайският полуостров: археолози откриват храм на Зевс-Касиос

culturespace.bg Зевс в древногръцката митология е бог на небето, гръмотевиците и светкавиците, баща на всички богове на Олимп, вездесъщ и наблюдаващ светските дела на хората. Като се имат предвид гръцките му корени – и грандиозният му храм в Олимпия – естествено е да се мисли, че единствените храмове на Зевс са в Гърция. Ново откритие през април тази година обяви Министерството на туризма и антиките на Египет. Археолозите са открили останките на храм, посветен на Зевс, на Синайския полуостров. Археолозите работят в руините на храма на Зевс-Касиос, божество, което обединява гръцкия бог и планината Касиос. Този стълб от розов гранит някога е бил част от храма на Зевс-Касиос в Пелузиум на Синайския полуостров. Храмът почита Зевс-Касиос – божество, което обединява върховния гръцки бог и планината Касиос. Разположена на границата между Сирия и Турция, в гръцката митология планината Касиос се свързва с великата космическа битка за надмощие, която се състояла между Зевс и неговия най-голям враг, буреносното чудовище Тифон. Дори след като му прерязва сухожилията, Зевс в крайна сметка успява да победи Тифон със своята мълния и го погреба под планината Етна. Днес планинската верига Джебел Ахдар (Касиос) е дом на чести гръмотевични бури и се е превърнала във важно място за поклонение в множество древни традиции. Сливането на бог и планина, пише Джудит Судиловски, журналист и писател, за „Jerusalem Post“, е „пример за наследството на религиозния мултикултурализъм в древността“. Руините са открити в археологическия обект Тел-е4л Фарама на северозападния Синайски полуостров. През гръко-римските времена (332 г. до 395 г. сл.Хр.) (1) тази област е била известна като град и пристанище на Пелузиум, който се е намирал в далечното източно устие на река Нил. Историците са открили доказателства, че Пелузиум е бил град, установен в началото на първото хилядолетие пр.Хр. Това поставя града в късния фараонски период. Той е бил важен град през гръко-римските и византийските времена. Поради стратегическото му местоположение, хората са използвали Пелузиум за различни функции, включително като крепост по времето на египетските фараони; и артефакти, датиращи от гръко-римския, източноримския, християнския и ислямския период, предполагат, че е бил използван по различни начини, упоменати в реферат от 2010 г., представен на Синайската международна конференция за геология и развитие. В изявлението си д-р Мостафа Вазири, генерален секретар на Египетския съвет по антиките, казва, че екипът е идентифицирал храма на Зевс- Касиос с помощта на останките от две високи 6,5 фута колони от розов гранит, които някога са служили като входна врата на храма. Вероятно колоните са се срутили от земетресение, добавя той. Археолозите също са открили колекция от гранитни блокове на мястото – вероятно част от стълбище, което е позволявало на богомолците да стигат до храма. Мястото е било разкопавано и преди. Изследователите са били наясно от няколко десетилетия, че на мястото може да има храм на Зевс-Касиос. В началото на миналия век и по-късно, през 1990 г., археолозите установяват, че гранитните колони вероятно са били докарани на шлепове през Нил от Асуан в Южен Египет до Пелузиум, според доклада от 2010 г. Нещо повече, покойният френски египтолог Жан Кледат е открил гръцки надписи на мястото, което показва, че храм на Зевс-Касиос е бил построен там през гръко-римската епоха. Въпреки това, археолозите никога не са правили официални разкопки на обекта, който е близо до древна крепост и църква. Кледат никога не е разкопавал целия обект, но сега съвременните археолози са подели инициативата. Те преоткриват камъка, който Кледат е намерил, и откриват подобен камък с гръцки надписи, заедно с доказателства, че розовите камъни на храма са използвани повторно в други градежи. Д-р Хишам Хюсеин от Министерството на туризма и антиките, генерален директор на разкопките, казва, че в момента се изучават откритите блокове и ще се проведе фотограметрично проучване, за да се разбере основния архитектурен дизайн на храма. Надписите, открити по време на разкопките, показват, че храмът е бил обновен от Адриан (117 – 138). Известен с възхищението си от гръцката цивилизация, римският император възстановява и други строежи в цялата си империя, включително Пантеона. (1)Гръко-римският период (332 г. пр. н. е. -395 г. сл. н. е.) бележи края на персийското господство над Египет. Персите (които идват от днешния Иран) са победени от гръцкия завоевател Александър Велики, който окупира Египет през 332 г. пр. Хр. и младият Александър се обявява за фараон. След смъртта на Александър Велики генералите му, включително Птолемей, разделят империята. Птолемей получава контрол над Египет, установявайки династия, която продължава почти триста години, завършвайки с трагичната история на Клеопатра. След смъртта на Клеопатра, римляните завладяват Египет като своя провинция и използват народа му, за да отглежда храна за войските и. През 384 г. сл. Хр. римският император Теодосий въвежда в империята християнство.