Синдромът „първа дама”

Мария ГЕНЧЕВА Искам да ви разкажа за една „първа дама”. Не, не е тази, за която си помислихте. Тази е американка и е родена през 1929 г. – истинска „първа дама”. Да, за Джаки Кенеди ми е думата. Сигурно няма ден от нейния живот да не е осветен от прожектори, няма постъпка да не е била коментирана надълго и нашироко по книги и медии. Но все пак като че ли акцентът пада на други места, ос/ц/ветени предимно в жълто. И някак си се подминава, че Джаки Кенеди има солидно образование –получено в елитния частен колеж „Васар”, една година в „Сорбоната”, бакалавър по френска литература, с втора специалност – история на изкуството от Университета „Джордж Вашингтон”, а когато се жени за сенатора Джон Кенеди, дори посещава курсове по американска история и развитие на цивилизацията в Университета на Джорджтаун, което не я прави безгласна съпруга на политик. Освен американското наречие на английския, Джаки Кенеди знае перфектно още три езика – френски, испански и италиански, с което освен, че очарова световни политически лидери; оказва и голяма помощ в предизборните кампании на съпруга си – за сенатор на Масачузетс и за президент. През 1958 г. пред осемстотин души в училище „Микеланджело”, Северен Бостън, говори безгрешен италиански, а на фестивал в Лафайет, Масачузетс, спечелва овациите на стохилядното множество (предимно франкофони) още с встъпителното „Bonjour, mes amis!”. През май 1961 г.Джаки Кенеди придружава президента на посещение във Франция.Тя е млада, красива и елегантна и, естествено, покорява французите, но с Дьо Гол не е толкова лесно. След оживен разговор с Джаки, Генерала прошепва дискретно на Джон Кенеди: „Вашата съпруга познава по-добре френската история от повечето французойки”.А Кенеди с усмивка отговаря: „И от повечето французи…”. Джаки Кенеди пътува много и живее живот на богата жена. Но с един апостроф. Жаждата й за знания я кара да чете, по-скоро – да поглъща книги за история, изкуство, за различните култури по света…Аристотел Онасис казва отегчено: „Джаки само чете”. Но в центъра на живота й са децата. „Аз просто вярвам в любовта, сигурността и строгостта” – казва Джаки. И още: „Ако човек е небрежен, когато отглежда децата си, не си струва да е старателен в каквото и да е друго”. И ето Джаки Кенеди е на 46 години, с много пари и без грижи, с пораснали деца, но не може да седи вкъщи и да гледа безмислено през прозореца. Работата я среща с любимите й книги. Започва като редактор в издателство. Първо – във „Вайкинг”, а после – в Дабълдей”. И работи здраво: срещи с автори, илюстратори, редакционни съвети, търсене на заглавия. Само в „Дабълдей” редактира повече от 70 заглавия – от детски книжки до книги за интересни личности, за изкуствата на различни култури, танци, архитектура, фотография… Шофьорът на таксито, с което отива на работа, възкликва- „Страхотно е, че работите, когато нямате нужда!”. Та така с „първите дами”… Няма училище за тях, няма университет със специалност „Първа дама”. Затова, когато лъчите на прожекторите паднат върху някоя амбициозна висша съпруга, всичките качества, които има или няма, се виждат опасно увеличени. Човек не може да се подготви за това, но то все пак се случва. Снимки: youtube.com, pinterest.com, ibmimes.com