Скандалът, който разтърси Франция в края на XIX век

culturespace.bg Скандалът, който разтърсва Франция в края на XIX и началото на XX век – аферата „Драйфус“, е за артилерийския капитан от френската армия, Алфред Драйфус (1859 – 1935), евреин, който е осъден по фалшиво обвинение за предаване на военни тайни на германците. През 1894 г., френска шпионка, чистачка в германското посолство в Париж, намира разкъсано писмо-ордер в кош за отпадъци и когато го предава на френските служби, те „откриват“, че е написано с почерк, за който се твърди, че напомня този на Драйфус. Той е съден от военен съд, признат за виновен в държавна измяна и осъден. На публична церемония в Париж след осъждането му Драйфус откъсва отличителните знаци от униформата си и чупи меча си и така е представен пред тълпа, която крещи: „Смърт за Юда, смърт за евреина!“. Алфред Драйфус През 1896 г. новият началник на армейското разузнавателно подразделение Жорж Пикар разкрива доказателства, които сочат друг френски военен офицер, майор Фердинанд Валсин Естерхази, като истинския предател. Въпреки това, когато Пикар казал на шефовете си какво е открил, той е обезкуражен да продължи разследването си, прехвърлен е в Северна Африка и по-късно затворен. Въпреки това започва да се разпространява мълвата за възможната вина на Естерхази. През 1898 г. той е изправен пред военен съд, но бързо, за около час, е признат за невинен; по-късно бяга от страната. И тогава след оправдателната присъда на Естерхази писмото на Емил Зола разтърсва общественото мнение. По това време Зола е на върха на популярността си, прославен не само във Франция, но и в англоезичния свят за неговата многогодишна сага, около 20 романа, групирани под заглавието „Les Rougon-Macquart” („Ругон Макарови”), в които той описва живота на няколко поколения от едно семейство по време на Втората империя. Но творчеството му среща противоречиви оценки. Атаките против него, обидни и тревожни, изпълват вестниците. Аферата „Драйфус“ вече е разделила Франция на два враждуващи лагера: националисти, католици и монархисти, от една страна, либерали, социалисти и републиканци, от друга. Писмото на Зола разпалва огъня. „Портрет на Емил Зола“ от Едуард Мане, 1868 г., Musée d'Orsay.  На 13 януари 1898 г. парижкият всекидневник „L'Aurore“ публикува това, което бързо се превръща в един от най-известните призиви в литературната и политическата история. Написано от Емил Зола под заглавието „J'Accuse“ („Аз обвинявам!“), това е дълго отворено писмо (около 4000 думи), адресирано до президента, в което той не само обвинява френския истаблишмънт, и особено най-високите чинове на армията, във възпрепятстване на правосъдието и антисемитизъм, но и посочва онези генерали, които смята за най-виновни. Известният писател обвинява френското правителство, че е организирало пародия на правосъдие четири години преди това, в която невинен еврейски капитан от френската армия е осъден за държавна измяна и осъден на доживотна изолация на Дяволския остров – адска наказателна колония край бреговете на Южна Америка. Писмото на Зола избухва със силата на бомба, което кара френското общество да се раздели на две: драйфусари, антидрайфусари и нищо между тях. За съжаление, в основата на аферата „Драйфус“ е яростният антисемитизъм. Аферата „Драйфус“ – и решението на Зола да се включи в нея – е нещо повече от въпроса за вината или невинността на един човек. Драйфус е наклеветен и дори след като този факт става ясен на всички замесени, членовете на висшия военен и политически истаблишмънт упорстват в заговор, за да прикрият това. По този начин те унищожават живота на колега офицер, чието единствено престъпление е, че е евреин. Но аферата освен това разкрива и задълбочава разделението във Франция, в която „свободата, равенството и братството“ – ценностите на Френската революция – са изправени срещу национализма, милитаризма и ксенофобията, по-специално – против омразата към еманципираното еврейско малцинство в страната. Емил Зола (1840 – 1902) не е евреин и по собствено описание едва ли е почитател на еврейския народ през по-голямата част от живота си. Но съдебното преследване на Драйфус и мощната, грозна вълна от антиеврейски настроения, която то предизвиква, го шокират. В „Молба за евреите“, публикувана във в.- „Фигаро“ през май 1896 г., Зола разглежда омразата, изпитвана от толкова много французи към евреите. Той отбелязва стереотипите, свързани с тях – клановост, лукавство и обсебваща любов към парите, – но твърди, че дори това описание да е точно спрямо много евреи, то е резултат от „хиляда и осемстотин години на нашето безсмислено преследване“. Евреите, пише той, „бяха обиждани и натоварвани с несправедливост и насилие [докато техните нееврейски съседи] презрително им оставиха сферата на търговията и им дадоха етикета на лихварите и трафикантите“ (превод от Джак Диксън). Емил Зола (по време на процеса) По времето на „J'accuse“ Зола вече е публикувал около половин дузина статии или интервюта, свързани пряко или косвено на случая „Драйфус“. Сега обаче той се заема подробно със случая – и го прави с цел да не бъде съден за клевета, тъй като вижда в процеса възможност да принуди властите да разкрият доказателствата, които са отказали да разкрият по време на първоначалния съд над Драйфус. Към точността и надеждността на информацията, предоставена от Зола, се добавя силата на неговия писателски стил, което прави тази статия литературен паметник, истинско „пророчество“, ако използваме израза на един ентусиазиран почитател, Шарл Пеги („Последните произведения на Зола“, в „Cahiers de la Quinzaine“, 4 декември 1902 г., с. 33). Във време, когато читателите на вестниците стават все по-многобройни, тази статия има голямо влияние върху общественото мнение: провъзгласена на улицата през деня на 13 януари от продавачите на вестник „L'Aurore“, издаден за случая с тираж 300 000, викът „J'accuse“ предизвиква голямо вълнение по улиците на Париж, което допълнително излага автора на безпрецедентен изблик на омраза. Въпреки че статията за „L’Aurore“ повдига много обвинения срещу армията, Зола, заедно с управителя на „L'Aurore“ Александър Перенкс (Alexandre Perrenx), са обвинени в клевета само по една точка – обвинението му, че военният трибунал, който е съдил Фердинанд Естерхази, истинският шпионин, го е оправдал, въпреки че е знаел, че е виновен. Процесът против Зола започва на 7 февруари 1898 г. и той наистина издига силна защита. Освен това в бележките си Зола заявява, че случаят далеч надхвърля вината или невинността на Алфред Драйфус. „Имам само един въпрос“, казва той: “Франция все още ли е Франция на Революцията и Декларацията за правата на човека, Франция, която даде на света свободата, трябва ли да му даде и справедливост?“. Не е изненадващо обаче, че Зола е признат за виновен и осъден на една година лишаване от свобода, плюс огромна глоба от 3000 франка. И когато присъдата е отменена по технически причини и делото е преразгледано, той и Перенкс отново получават призовки. Същата нощ обаче Зола бяга от Франция в Лондон. Когато стига до Гара Виктория, в студа и дъжда на английската зима, той е на 58. Няма багаж и не говори английски, дори не може да си купи парче хляб на английски. Скандалът с аферата „Драйфус“ и участието му в нея са такива, че местонахождението му е постоянен източник на интерес за вестниците от двете страни на Ламанша. Той взема стая на петия етаж на хотел „Grosvenor“, което го кара да мисли за затвор, преди да се премести първо в къща в Уимбълдън, а след това в апартамент в хотел в Норууд, с безпокойство, че френските власти ще го проследят и ще изпратят някой да му връчи документи и да го арестува. Всичко това е далеч от предишното му посещение в Лондон, когато той е разкошно настанен и вечеря щастливо с водещите литературни фигури на деня. Сега се чувства изоставен, изгнаник (по Майкъл Розен). В Лондон Емил Зола остава до юни 1899 г., когато се разбира, че делото „Драйфус“ ще се преразгледа – до голяма степен благодарение на усилията му, и че самият той ще получи официално извинение. Аферата „Драйфус“ дълбоко разделя Франция не само по отношение на съдбата на един човек, но и по доста въпроси, включително политика, религия и национална идентичност. През 1899 г. Драйфус е изправен пред военен съд за втори път и признат за виновен. Въпреки че е помилван дни по-късно от френския президент, едва през 1906 г. Драйфус официално е оневинен и възстановен в армията. Тогава Зола вече е мъртъв от четири години, след като се задушава мистериозно от въглищни изпарения в собствения си дом – „злополука“, за която мнозина са подозирали, че е причинена от хора, които все още го мразят за защитата на евреина Драйфус. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА