Смъртта на поета

culturespace.bg Михаил Юриевич Лермонтов (1814 – 1841) – руски поет, белетрист,драматург, художник, класик на руската литература. Роден е в Москва,в дворянско семейство от Тулска губерния. Баща му е армейски капитан. Легендарен основоположник на рода им е шотландският поет Томас Лермонт. Миша расте в имението в село Тархани в Пензенска губерния, отгледан от баба си поради ранната смърт на майката. От 1827 г. живее с баба си в Москва, там завършва университетския благороден пансион (септември 1828 – март 1830) и учи в Московския университет (септември 1830 – юни 1832), а след като го напуска, постъпва във военно училище в столицата Санкт Петербург. От 1834 г. е офицер (корнет) в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село Още когато се ражда Миша, се захващат едни опасни предричания. Акушерката веднага казва, че няма да умре от собствената си смърт. Но дотогава има време. Михаил израства нахакан младеж. Обича да се подиграва на другите, понякога тези шеги преминават всички граници.И изобщо не се смущава от поведението си, напротив, той се забавлява. Заради подобни шеги често влиза в конфликти. Отрано пише стихове. Съдбата го прави и съвременник на злощастния дуел на Александър Сергеевич Пушкин с Дантес.През 1837 г. Михаил Юриевич се разболява сериозно. Николай I, който високо цени Пушкин и Лермонтов, въпреки че на моменти не одобрява действията им, изпраща най-добрия си лекар Николай Федорович Аренд при болния поет. Малко преди това, отново по нареждане на монарха, този лекар оказва помощ на ранения Пушкин на смъртното му легло. Аренд, който е участвал в множество военни кампании, включително и при военната кампания с Наполеон през 1812 г., е видял много рани и човешки мъки. И въпреки това Пушкин го възхищава със смелостта и търпението си в тези тежки предсмъртни мигове. Лекарят споделя това с Лермонтов. Вдъхновен от историята, тежко болният поет, за когото Пушкин е бил идол, пише известното си стихотворение на тема „Смъртта на поета“.Лермонтов го написва на 29 януари 1837 г., два дена след дуела на Пушкин. Дописва го с шестнайсет стиха на 7 февруари. Любопитно е, че едно от изданията на тази творба е датирано на 28 януари 1837 г. Тоест ден преди смъртта на Александър Сергеевич! Може би именно Аренд е информирал предварително Лермонтов за тежкото състояние на смъртно ранения поет; че няма да оживее. След смъртта на Пушкин през 1837 г. стихотворението носи на Лермонтов популярност , но и предизвиква недоволството на император Николай I. Лермонтов е арестуван и изпратен в Кавказ. През 1840г. издава най-значимата си творба.„Герой на нашето време“ е универсален роман с общочовешко звучене. Роман за скучаещия човек, който се чувства отчужден от проблемите на света, за героя злодей, стигнал до ситуация на духовен срив, вечно неразбран и вечно отричан. Животът продължава и една монета решава съдбата на Лермонтов.Той се изправя пред избор: да отиде на служба 0 или да остане за кратко в Пятигорск.Хвърля монета и му се пада Пятигорск.Тъкмо там той се сблъсква в смъртоносен двубой с Мартинов. Неслучайно преди последното и съдбовно заминаване за Кавказ поетът посещава гадателка, известна в целия Петербург.Тя предсказва смъртта на Пушкин „от ръцете на бял човек“ (означава рус). Лермонтов задава на „вещицата“ въпрос: „Ще се върна ли някога в Петербург?“. Отговорът на гадателката е твърдо отрицателен. Общо в краткия живот на Миша Лермонтов иматри двубоя ичетири насрочени, които са избегнати.През 1840 г. се състоял първият дуел на Лермонтов с Ернест де Брант (син на френския посланик).Французинът поискалдуел, понеже някой муказал, че уж в една от каретите му Михаил го е обидил.Двубоят се състоял, но французинът пропуска, а Лермонтов умишлено стреля в обратна посока, след което се помиряват. За последния двубой всичкимислят, че Мартинов, пенсиониран кавалерист, ще пропусне, тъй като има репутация на „карък“, и е бил слаб стрелец, без много опит. Но този път той улучва Михаил Юриевич право в гърдите.