Смъртта на Сталин. Истината. Първа част

culturespace.bg „Смъртта на Сталин“ (на английски: The Death of Stalin) е сатиричен филм на британския режисьор Армандо Янучи, заснет по едноименния роман-комикс на Фабиен Нури и Тиери Робен. Филмът е копродукция между Франция, Белгия и Великобритания. Световната премиера на „Смъртта на Сталин“ се състоя на фестивала в Торонто на 8 октомври 2017 г. и получи наградата на ФИПРЕССИ – международната критика. Но образите са карикатурни, а комедията, макар и „черна“, е странен жанр за темата и, естествено, след предварителната прожекция Министерството на културата отнема разрешението за прожекция в Русия, два дни преди официалната прожекция в Москва на 25 януари 2018 г. Мотивите на юристите на министерството са смехотворни: „Филмът „Смъртта на Сталин“ цели възбуждането на ненавист и вражда, унижава достойнството на руския (съветски) човек и пропагандира непълноценността на човека по признак на неговата социална и национална принадлежност, а това е екстремизъм“. Но животът сам се разпорежда какво да се случва в дачата в Кунцево през последните дни на Сталин. Да се върнем в 1953 г. Към края на живота си Генералисимус Йосиф Висарионович Сталин (псевдоним на Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили) прекарва почти цялото си свободно време на дачата в московското предградие Кунцево. Леко потиснат, когато е сам, винаги кани четирима членове на вътрешния си кръг, да гледат филми в кремълския киносалон и да се почерпят. По това време „другарите по оръжие“ на Сталин включват Георги Маленков, вероятен наследник на Сталин и вицепремиер; Лаврентий Берия, влиятелният началник на секретната полиция на Сталин, който също се домогва до властта; Никита Хрушчов, когото Сталин е извикал в Москва, с веселия си характер да разведри обстановката, и Николай Булганин, министър на отбраната. Георгий Маленков „Щом се събуди, той ще ни звънне (на четиримата) – и или ни кани да гледаме филм, или да започнем дълъг разговор по въпрос, който би могъл да бъде разрешен след две минути“, разказва по-късно Хрушчов Този ход е отчасти за компания, отчасти да ги следи. През 1953 г. Сталин е на 73. Той е претърпял или инфаркт, или серия от инсулти през 1945 г. и оттогава здравето му не е същото. Параноята му е засилена до краен предел. Когато през 1951 г. той прави редовния си преглед и лекарят му казва повече да почива и да работи по-малко, Сталин не понася добре тази препоръка, пише биографът Роман Бракман в „Тайното досие на Йосиф Сталин: Скрит живот“. „… три десетилетия по-рано, замисляйки да ускори смъртта на [премиера Владимир] Ленин, той се преструваше, че се тревожи за здравето му, [Сталин] настояваше Ленин да бъде пазен от всекидневните си задължения“, обяснява той. Никита Хрущов Лекарят е арестуван и обвинен, че работи като шпионин за британското разузнаване. Независимо дали Сталин иска да го признае, или не, здравето му наистина е влошено. Когато свиква конгрес на Комунистическата партия – първия от повече от десетилетие – през 1952 г., присъстващите очакват, че той ще очертае пътната карта на партийното наследяване. Вместо това кореспондентът на „New York Times“ Харисън Солсбъри пише: „Ако за кратко време изглеждаше, че големите роли на партийния конгрес трябва да отидат при Маленков и Хрушчов, подобни идеи бързо се разсеяха. Голямата роля, единствената важна на конгреса, изигра самият Сталин“. Вместо да очертае ясен ход напред, Сталин продължава да разтърсва йерархията на Кремъл, като назначава множество млади, относително неизвестни личности на постове, по начини, които са „предназначени да прикрият и объркат линията на наследяване, а не да я изяснят“, пише Солсбъри. Николай Булганин Когато става дума за членовете на неговия „вътрешен кръг“, той демонстрира, че всички са за еднократна употреба. Но през последните месеци от живота му наблюдателите на Съветския съюз могат да открият нещо, което се случва със Сталин: той подготвя нови репресии. Докато се носят слухове към кого ще се насочат следващите погроми, през зимата на 1953 г. Сталин съсредоточава вниманието си върху съветските евреи в кампания, предвещаваща нова вълна от чистки и партийни катаклизми, напомнящи за Големия терор от 30-те години на миналия век, с потенциал да разклати основите на Съветския съюз и неговото ръководство. Но да започнем по ред… Късно вечерта на 28 февруари 1953 г. Сталин вика Маленков, Берия, Хрушчов и Булганин, за да гледат филм. След това се оттеглят в дачата на Сталин в Кунцево, където сядат да хапнат. Сталин пита дали са извлечени самопризнания за съдебен процес, който той скоро ще наблюдава. През тази зима Сталин провежда лов на вещици против кремълските лекари, много от които са евреи, твърдейки, че са убили висши съветски служители в т.нар. „заговор на лекарите“. Процесът трябва да започне до седмици. Според разказа на Хрушчов за нощта, те приключили около 5 или 6 сутринта. „Сбогувахме се с другаря Сталин и си тръгнахме“, пише той. „Спомням си, че когато бяхме в антрето, Сталин излезе, както обикновено, да ни види. Той беше в настроение и се шегуваше много. Той махна с показалеца си и го забоде в корема ми, като ме наричаше Микола. Той винаги използваше украинската форма на моето име, когато беше в добро настроение. Е, останахме си и в добро настроение, тъй като по време на вечерята нищо не се беше случило. Тъй като вечерта не винаги завършваше щастливо“. Лавренти Берия „Но вероятно всичко не е било толкова розово през нощта на 28-и- пише в мемоарите си Солсбъри. „Готови ли са били да оставят събитията да продължат напред и вероятно да ги засегнат всички? Трима от тях – Маленков, Берия и Хрушчов – били също толкова коварни, толкова опитни, толкова гъвкави… Дали тези тримата ще тръгнат по пътя към пропастта, без да направят ход, за да се спасят?“. Според свидетели, през последната вечер Сталин е енергичен и в отличен дух. Към 5 часа сутринта на 1 март гостите започват да се разпръскват. Шефът на охраната Хрустальов ескортира гостите, след което придружава до стаята и самия Сталин. Според мемоарите на помощник-коменданта на дачата в Кунцево – Лозгачьов, Хрустальов му разказва за странното поведение на вожда: тази нощ. Сталин е толкова благосклонно настроен, че дори позволява на Хрустальов и всички пазачи да си легнат, въпреки че никога не е давал такава заповед през всичките години до сега. На следващия ден, в неделя, Хрушчов казва, че е останал вкъщи, очаквайки Сталин да се обади, за да му отправи покана за вечерта. Но Сталин не му се обажда, нито на другиго. Сутринта охраната се сменя. Към 11 ч. прислугата и някои от охраната започват да се притесняват. Никой не е звънял за храна, нито сензорите, инсталирани в стаите на Сталин, са засекли движение. Обикновено по това време Сталин винаги се събужда и се обажда на някой от прислугата или охраната, за да даде нарежданията си. Освен това, след като се събуди, обикновено му носят чай. Във всяка стая на дачата има телефони за комуникация със служители, но телефоните мълчат. Според по-късни интервюта, работещите в дачата твърдят, че са били твърде уплашени, за да смущават Сталин. Но в „Неизвестният Сталин“ историците Жорес Медведев и Рой Медведев се съмняват в този разказ: „… не би било нормално служителите да се страхуват да влязат в стаята на Сталин или дори да му звънят по домашната линия“, пишат те. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА