Спасяването на редник… Фриц Найлънд

culturespace.bg 1942 г. Тихоокеанският военен театър. След поредица успешни морски битки „Juneau (CL-52)“ – лек крайцер от ВМС на САЩ, подкрепя действията на военни транспортни и товарни кораби, но при нападение на японски сили – два бойни кораба, лек крайцер и девет разрушителя, в тъмнината на нощта е засегнат от вражеско торпедо. Изтегля се със загуби, а когато на другия ден отива на ремонт, по пътя е ударен на същото място от торпедо от японска подводница. Потъва за 20 секунди. Оцеляват десетима души от екипажа. Но между тях не са братята Съливан. Петте момчета от Айова – Джордж (27), Франсис (26), Джоузеф (24), Мадисън (23) и Алберт (20), загиват и оставят отворена рана в семейството си, въпреки признанието и почестите. След тази трагедия Министерството на войната на САЩ приема „политиката на единствения оцелял“. Братята Съливан 1944 г. Денят „Д“. Започва операция „Спасяването на Европа“. Тръгва десантът на съюзниците в Нормандия, майсторски драматично и визуално изобразена на екрана във великолепния филм на Стивън Спилбърг: „Спасяването на редник Райън“. Филмът бележи повратна точка в историята на киното, променя трайно начина, по който се правят и снимат военни филми. Действието на екрана е толкова реалистично, че американският департамент по въпросите на ветераните създава национална гореща линия за бившите служители на службата, на която да се обаждат, ако изпитат емоционално страдание от филма. Но изобразяването на ужасите на войната не е единственото реалистично нещо във филма. Самият сюжет – за капитан Джон Х. Милър (Том Ханкс), който ръководи група от армейски рейнджъри, за да открие и прибере редник Джеймс Франсис Райън (Мат Деймън), та да го изпрати у дома след смъртта на тримата му братя през Деня „Д“, е взет направо от истинската история на братята Найлънд, ирландски католици от щата Ню Йорк. Едуърд; Престън; Робърт; Фредерик Фредерик Найлънд, известен като Фриц, е вдъхновението зад историята на „Спасяването на редник Райън“. Истинският редник Райън всъщност е Фредерик Найлънд. Фриц е роден през 1920 г. в Тонаванда, Ню Йорк, на север от Бъфало, по поречието на река Ниагара, и е най-малкият от шестте деца – една сестра и още четирима братя. Двама от по-големите братя на Фриц – Робърт и Престън, се записват в армията преди влизането на САЩ във войната, докато Фриц и третият му брат Едуърд се записват през ноември 1942 г. По това време Министерството на войната в САЩ току-що е въвело „политиката на единствения оцелял“, или Директива 1315.15. Политиката е отговор на смъртта на петимата братя Съливан, ирландски американци, които са били на борда на „Джуно“, когато е бил торпилиран и потънал по време на битката при Гуадалканал. След този момент никой член на семейството няма да бъде настанен в същите звена, където има други членове на семейството му, за да се избегне трагедията на братята Съливан. В резултат на това Робърт е записан в 82-ра дивизия, Престън в 4-та пехотна дивизия, Едуърд става пилот във въздушния корпус на армията на САЩ, а Фриц се присъединява към 501-ви пехотен полк на парашутния състав на 101-ва въздушна десантна дивизия. Едуърд е изпратен на бойното поле – Бирма-Индия-Китай, докато Робърт, Престън и Фриц очакват в Англия десанта в Нормандия. Съдбата не е благосклонна към семейство Найлънд. През май 1944 г. родителите Майкъл и Огъста получават съобщение, че Едуърд е свален над Бирма и се води „изчезнал при полет“, което във военно време значи „мъртъв“. До края на 6 юни Робърт също загива, а Престън – ден по-късно. Фриц ; Райън /Мат Деймънд/ Робърт скача с парашут във Франция, близо до град Сент-Мер-Еглиз, който е превзет от 3-ти пехотен батальон същата сутрин и е изпратен да установи периферна отбрана в село Новил-о-Плейн. Докато е под обстрел от две германски позиции по време на контраатака, Робърт е с двама други войници. Той стреля с картечница, за да спечелят време и да се оттеглят обратно към Сент-Мер-Еглиз. Двамата успяват да избягат, но Робърт е смъртно ранен. Днес името му е записано на мемориала на парашутистите в църквата на Сент-Мер-Еглиз – възпоменание за всички пехотинци от Деня „Д“, освободили града през 1944 г. Престън, заедно с 4-та пехотна дивизия, излиза на плажа Юта през същия този ден „Д“. Въпреки че дивизията дава сравнително малко жертви по време на първоначалната си офанзива, предстоят още боеве за изчистване на германските батареи отвъд пясъците. На 7 юни Престън е натоварен със задачата да елиминира, Crisbecq battery – германска артилерийска батарея. Престън е убит в битката и неговото звено е принудено да се оттегли. Минава почти седмица, преди батареята да бъде превзета от 9-а пехотна дивизия. Самият Фриц воюва през първите дни след нахлуването. Неговият батальон трябва да бъде запасен парашутен отряд, но допуснатите грешки означават, че той е принуден да се бори за своята безопасност. По този начин, в рамките на по-малко от месец, Майкъл и Огъста Найлънд получават три известия за смъртта на трима свои синове, като единствената им утеха е писмо от Фриц, с което ги уведомява шеговито, че „Историите за испано-американските войни на татко ще трябва да останат на заден план, когато се прибера“. Въпреки че филмът „ Спасяването на редник Райън“ изобразява епична одисея на война в градски условия в търсене на изчезналия Джеймс Райън, в реалния живот Найлънд е намерен сравнително лесно. След като военният отдел е информиран за смъртта на тримата братя, той разпорежда Фриц да бъде издирен и изпратен вкъщи. Франсис Сампсън, свещеник, е човекът, който отговаря и се заема да намери Фриц. И той го намира по данни от кореспонденцията му. Фриц прекарва остатъка от войната в Ню Йорк, служейки като народен представител и е награден с Бронзовата звезда за службата си. Той умира през 1983 г. и е погребан в Националното гробище „Форт Ричардсън“ в Тонаванда. Братята му Робърт и Престън са погребани рамо до рамо на американското гробище в Нормандия в Колевил сюр Мер. Що се отнася до Едуърд, оказва се, че той всъщност не е убит във войната, както предполага семейството му (и военният отдел). Когато самолетът му пада, той е пленен от японците, след като е прекарал няколко дни в джунглата, и е интерниран в лагера на POW в Бирма. Освободен е, когато британски войници превземат лагера през май 1945 г., и прекарва остатъка от живота си в Тонаванда. Умира през 1984 г. Капитан Джон Х. Милър /Том Ханкс/ Такава е съдбата на братята Найлънд. А какво ни казва филмът на Спилбърг „Спасяването на редник Райън“? Историята на капитан Джон Х. Милър (изигран от Том Ханкс), който ръководи взвод от GI по време на Деня „Д“ – при десанта в Нормандия през Втората световна война. Първоначалната им мисия, заедно с близо 175 000 други съюзнически войници, е да освободят Франция и да победят нацистите. След като се измъкват от плажа Омаха (спомняте си ужасяващия реализъм на бойните сцени), Милър е в състояние да изведе взвода си над билото във френската провинция. Само няколко дена след нахлуването капитан Милър получава коригираща заповед от висшето командване. Новата му мисия е да намери и спаси редник Джеймс Ф. Райън (изигран от Мат Деймън), чиито трима братя са убити във войната в рамките на няколко месеца. Редник Райън е известен като „единственият оцелял син“ и военният отдел го иска за майка му. Проблемът е, че американската армия не знае къде точно се намира. Във филма капитан Милър и неговият взвод търсят прикрилия се войник, като водят битка от къща до къща. В крайна сметка те намират редник Райън и го изпращат обратно у дома – но на каква цена! Капитан Милър умира, но никой дори не пита: струвало ли си е. Защото за американските войници спасяването на единствения оцелял във войната син на нечия майка не е задача, а кауза. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА