Стари ръкописи, открити в малка църква в Бургос…

culturespace.bg В северната испанска провинция Бургос се намира градчето Сотило де ла Рибера (603-ма жители през 2004 г.). И както във всяко селище на католическа Испания, в него има малка, но красива църква. „Parroquia de Santa Águeda“, започва да се строи през XVII век и е завършена през 1770 г. Архитектурата ѝ е между класическата традиция, наследена от предишния век, и някои нови решения на бароковия стил. Основната фасада е дело на престижния архитект Доминго де Ондатеги, работил по катедралите в Бурго де Осма и Бургос. Църквата се състои от три широки кораба, като централният включва купол. Впечатленията на посетителите са шарени: от „Красива барокова църква в лозарския район на Рибера дел Дуеро…“ до „Селска църква, която напоследък е повредена от вандализъм…“. Но една посетителка споделя: „… Откриването на древна писменост в статуята на Cristo del Miserere (Милостивият Христос) по време на нейното възстановяване е още една причина да я посетите“. Това връща времето до 2017 г. Произведението на изкуството, наречено „Кристо дел Мизерере“, е дървена статуя на разпнатия Христос, която украсява църквата „Санта Агуеда“ в Сотило де ла Рибера, Испания, но е повредена от годините. Пристигат реставратори от базираната в Мадрид група Da Vinci Restauro, която поддържа статуята в добро състояние. Библейските изследователи са смаяни, когато в статуята на Иисус Христос от XVIII век е открита кухина, в която, увити в парче плат, се намират два малки, написани на ръка свитъци, които разказват за живота преди 250 години от първо лице. Няма тълкувания на археолози, съгласия и аналогии. Това са писма от времето, написани от свидетели. Бележките датират от 1777 г. и са подписани от Хоакин Мингес, капелан на катедралата на Бурго де Осма по това време, като се споменава Мануел Бал, скулпторът на статуята, който е направил и пет други статуи в региона. Реставраторката Джема Рамирес заявява пред MailOnline през 2017 г.: „Документът разказва за живота в града през 1777 г., автора, местната икономика, културата и обичаите от това време“. В писмата си г-н Mингес рисува картина на всекидневните икономически и културни дейности в региона, описва успешните реколти от различни зърнени култури, като пшеница, ръж, овес и ечемик, и отглежданите лозя за вино; най-често срещаните заболявания (като малария и коремен тиф); и най-популярните забавления на населението (като карти, игри с топка). Той дори дава по-обща информация:„Съдът е в Мадрид, има поща и вестник за новините, има инквизиция, която не допуска грехове срещу Божията църква; нает е велик известен бикоборец от Саламанка“. Споменаването на испанската инквизиция, продължила от 1478 до 1834 г., както и различните болести, предизвикали хаос в страната, културните занимания и религиозните празници рисуват реалистична картина на живота в Испания и провинцията през XVIII век. Според историка Ефрен Аройо, който е и член на Братството на Страстната седмица в Сотило де ла Рибера, организатор на възстановяването на тази резбована статуя, това откритие е изненадващо и уникално, защото „въпреки че е обичайно много скулптури да са кухи, не толкова често може да се намерят вътре ръкописни документи“. А подробностите, описани в свитъците, категорично показват, че Мингес умишлено е искал да остави моментна снимка на времето за потомството, и Аройо заявява пред испанския вестник „Ел Паис“, че широкообхватният характер на писмата на Мингес означава, че той вероятно е възнамерявал да бъдат един вид „капсула на времето“ за бъдещите поколения. Всички исторически данни, намерени в ръкописите, са верни с изключение на името на папата. През 1777 г. папа не е Климент XIII Понтифик, който е вече починал по това време, а Пий VI. „Не знаем причината за тази грешка, но тя също е била умишлена“, предполага историкът от Сотила. Оригиналните документи са доставени на Архиепископията на Бургос, а копие е дадено и на Адела Барейро, кмет на Сотило де ла Рибера. Реставрираната статуя на „Милостивият Христос“ е върната в Сотило де ла Рибера, както и мистериозните документи – свидетелства на времето. Връщането на първоначалното място на скулптурата е използвано, за да се поиска от властите да извършат по-подробно проучване на скулптурите, направени от Мануел дел Вал, и на още запазени, които само в Сотило де ла Рибера, според самите пергаменти, са шест; в допълнение към гореспоменатия Кристо дел Мизерере, изображенията на Санта Агуеда и светиите Сантяго, Милан, Хуан и Джеронимо, са разположени на Главния олтар на храма. Властите също са призовани да удължат часовете на посещение на църквата в Сотило де ла Рибера, предвид историческия и художествен интерес към историческите писма, които се съхраняват там. От сега нататък „ще бъде преценено дали може църквата да бъде отворена през почивните дни или в точно определено време“, казва Ефрен Аройо. П.П. И това не е проява на местен патриотизъм, а дава възможност на проявилите интерес (а те не са малко, особено след като „National Geographic“ популяризира откритието). Така се прави. Колко наши исторически обекти и хилядолетни артефакти тънат в забрава и очакват да ги „открият“ за туристи и любители на историята. А какво правим за популяризирането им? Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА