culturespace.bg
Преди петдесет години Стивън Кинг публикува „Кери“, тънък том за тормозена тийнейджърка и жестокото отмъщение, което тя упражнява на съучениците си от гимназията. Седемдесет и шест книги по-късно Кинг е може би най-известният писател в Америка. Чрез смразяващи кръвта романи като „То“, „Гробище за домашни любимци“ и „Сияние“, авторът си извоюва мястото на безспорен майстор на фантастиката на ужасите. С повече от 350 милиона продадени копия и много от книгите му, адаптирани за екрана (понякога многократно), мрачното въображение на Кинг е доминираща сила в американската култура. Вече на седемдесет и шест години, той все още пише набързо от дома си в Бангор, Мейн. Последното му писание „You Like It Darker“ (в свободен превод: „Харесва ви да е по-мрачно“), вече е на пазара.
Славата е болка в задника. Колкото повече остаряваш, толкова по-голяма е болката в задника. Но трябва да осъзнаете, че тези неща вървят в пакет. Това е просто част от онова, което правите.
Има една стара испанска поговорка: „Бог казва: „Вземете каквото искате и платете за него“. Такъв е случаят с това да си известен.
Знаех много, когато бях на седемнайсет. Но оттогава това е постоянен процес на изтощение.
Не можете да мислите за писането като за занимание за възрастни или за нещо важно. Това е добър начин да се превърнеш в Плямпало и да започнеш да мислиш, че си наистина важен. Не си. Ти просто си вършиш работата.
Трябва да работя всеки ден, защото трябва да се поддържам свеж. Ако си вземете няколко дни почивка, всичко започва да изглежда някак лепкаво – като стар плакат от кампания, който се движи под дъжда.
Не винаги се получава. Имам истории, които просто се блъскат в тухлена стена. Те са в дясното чекмедже на бюрото ми. Не гледам там.
Ако отзивът е добър, може да не му обръщате внимание. Ако е лоша рецензия, е, тогава е нещо, от което сте малко обсебени.
Важното при неуспеха е, че той винаги трябва да бъде поучителен опит.
Когато имам добра идея, просто знам. Това е все едно да имате куп стъклени чаши и да ги удряте с лъжица. Дрън, дрън, дрън. И тогава една отеква с дзън.
Във всеки брак, едва след като блясъкът изчезне, едва тогава се заемате със сериозната работа по изграждането на връзка.
Не можете да оставите слънцето да залезе над гнева ви. Всичко това звучи като шибани баналности. Те стават баналности с причина.
Бъдете до децата си. Казвайте „да“. Казвайте „да“ колкото се може повече.
Какво бих казал на двайсетгодишното си аз? Стой далеч от наркотиците и алкохола. Защото имаш склонност да отиваш твърде далеч.
От доста време се възстановявам ден след ден. Всичко, което знам, е какво работи за мен: да стоя далеч от пътеката с вино в „Publix“ (верига супермаркети – бел.прев.).
Казват, че не отиваш в публичен дом, за да слушаш пианиста, а ако се мотаеш из бръснарницата, рано или късно ще те подстрижат. Затова се опитвам да стоя далеч от изкушението.
Обичам да използвам въображението си. Обичам да се разхождам. Дълбая света като цяло.
Десет процента от моите туитове са политически, защото от време на време просто се дразня за нещо. Това не променя мнението на никого, но е добре да можеш да го кажеш. На срещите, на които ходя, казваме: „Трябва да си поискаш стол“. Понякога чувствам, че, ами да, трябва да си поискам стола.
Има една поговорка, че ако не си либерал в тийнейджърските си години, нямаш сърце, а ако все още си либерал на двадесет-тридесет години, нямаш мозък.
Мисля, че всъщност, ако сте либерал в тийнейджърските си години, вероятно нямате мозък. И ако не сте либерал към тридесетте-четиридесетте си години, вие нямате сърце.
Ако попитате какво научих от инцидента си, ще бъде: номер едно, останете на тротоара. Вървях из околностите, а човекът дойде през хълма и ме удари.
Освен това научавате за болката. Но това не води до нищо добро, защото забравяте. Тялото има начин да забрави травмата. Страдах много, а писането ми помогна, защото ме разсея. Това вероятно е нещо здравословно. Не искате да живеете живота си в отбранителна позиция.
Бих искал да ме знаят като човек, който е умрял весел – който е свършил работата си възможно най-добре и е бил свестен към другите хора.
Мисля, че хората ще кажат: „Това е страшният човек – човекът, който написа романите на ужасите“. Но бих искал да ме знаят като някого, който е просто почтено човешко същество.
|
