Странните навици на гениите Втора част

mirtakinteresen.mirtesen.ru АЛБЕР КАМЮ И ЗООПАРКЪТ Въплъщение на френския гламур от XX век, Албер Камю бил не просто елегантен интелектуалец, който въвел модата да се пуши и кръстил котката си Цигара. Нобелов лауреат за литература, той бил и философ, политически активист, журналист, футболен запалянко и… много, ама много страстен любител на животните. Когато пристигнал в Ню Йорк, не намерил покой, докато не посетил Централния зоопарк на града. И не веднъж – двадесет пъти! ФРАНЦ ШУБЕРТ И НЕГОВИТЕ ОЧИЛА Франц Шуберт е известен преди всичко благодарение на своето произведение „Ave Maria“. Композиторът се радвал на крепко здраве, с едно изключение: лошо зрение. Затова Шуберт трябвало да носи очила – и той покорно се подчинявал на лекарите. В прекия смисъл. През цялото време. Той дори спял с тях. ВЪРДЖИНИЯ УУЛФ, ФРИДРИХ НИЦШЕ И БЮРАТА ЗА ПРАВОСТОЯЩИ Макар че тези двамата не са свързани по никакъв начин един с другиго, нещо общо между британската писателка и немския философ все пак има. И двамата работели прави, смятайки, че това е единственият начин да напишат нещо значимо. Може да се каже, че Хемингуей е техен последовател. ИГОР СТРАВИНСКИ: С КРАКАТА НАГОРЕ Какво ще стане, ако вземете чаша сок и я обърнете с дъното нагоре? Естествено, ще се разлее. Руският композитор Игор Стравински прилагал същата техника, за да накара да текат и циркулират в правилната посока творческите му сокове. Всяка сутрин той по 10 – 15 минути правел стойка на главата си. Изглежда, това му помагало да прочисти мозъка си и да се подготви да съчинява музика. ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН И 60 КАФЕЕНИ ЗЪРНА Лудвиг ван Бетовен действително бил глух, когато написва великолепната „Симфония №9“, която сега е химн на Европейския съюз. Но това е само върхът на айсберга негов влог в историята на музиката. И тук трябва да се каже, че звездните резултати изискват астрономическа дисциплина. Всяка сутрин композиторът с пръсти отмервал 60 кафеени зърна, а после от тях приготвял своята идеална чашка кафе. Освен това, за да възстанови силите си и да се ободри след напрегнатата работа, той периодично поливал главата си с хладка вода. КЪРТ КОБЕЙН И НЕГОВАТА КОСА Може би най-известната песен на „Нирвана“ се нарича „Smells Like Teen Spirit“ („Мирише на младост“). Кобейн решил да отиде по-далеч и сам да замирише на младок. Той боядисал косите си в червено с помощта на праха Kool-Aid (ароматизирана смес за напитки). Интересен избор. За да опази косата си през този период, музикантът пренебрегвал някои хигиенни процедури. Например – миел ги рядко и не с шампоан, а с обикновен сапун. ДЖОРДЖИЯ О’КИЙФ И НЕЙНАТА КОЛА „Майка на американския модернизъм“, Джорджия О’Кийф била художничка с особени потребности. За да бъде продуктивна и да рисува всичко каквото й се иска, без да се отвлича, й била нужно обособено ателие. И това ателие било мобилно. С него можело да се пътешества, понеже то представлявало задната част на автомобил Ford Model-A. Да, Джорджия О’Кийф рисувала в своята кола. ГЛЕН ГУЛД И НЕГОВАТА ИПОХОНДРИЯ Канадският пианист Глен Гулд, голямо име в класическата музика, бил известен не толкова с виртуозността и уникалността но своята техника и стил. Той бил странен персонаж с характер на ипохондрик и много ексцентрични прояви. Гулд винаги, по всяко време, носел палто и ръкавици, защото се боял от микробите и да не се разболее. И когато настъпвало време за сцената, винаги взимал със себе си своя стол, където и да се провеждал концертът. Навсякъде той трябвало да седне пред пианото на своя собствен вълшебен стол. АНДИ УОРХОЛ И НЕГОВИТЕ ПЕРУКИ Анди Уорхол, лицето на попарта, лесно можел да бъде разпознат сред тълпата. Защото бил истински денди и много се грижел за своята външност, главно – за култовата си прическа. Която всъщност представлявала перука. Накратко казано, Уорхол имал навика да събира перуки. В крайна сметка той натрупал колекция от 40 екземпляра. ПАБЛО ПИКАСО И НЕГОВИЯТ РЕВОЛВЕР Преди всичко, малко хора знаят, че Пабло Пикасо е късата версия на името. В действителност художникът се казвал Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомуцено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Руис и Пикасо. Честна дума. Той завинаги променя изкуството, не смогват да го изплашат или откажат нито критиците, нито Гестапо. Но и във всекидневния живот да разколебаеш неговата решимост и да го объркаш, било доста трудно. Където и да ходел, той взимал със себе си револвер. И малцина се осмелявали да застават на пътя на избухливия испанец. Превод: Георги ВЕНИН