culturespace.bg
Разработена от експерти по дигитална грамотност, стратегията „Sift“ е техника за разпознаване на фалшиви новини и подвеждащи публикации в социалните медии, казва Аманда Руджери.
Не е тайна, че дезинформацията е широко разпространена в социалните мрежи. И повече при някои теми, отколкото при други.
„Дезинформацията е по-лоша от епидемия“, каза през 2021 г. Марша Макнут, президент на Националната академия на науките на САЩ, имплицитно визирайки пандемията Covid-19. „Той се разпространява със скоростта на светлината по цялото земно кълбо и може да се окаже смъртоносен, когато засили неуместните лични пристрастия срещу всички достоверни доказателства.“
КАК ДА НЕ ВИ МАНИПУЛИРАТ
В днешния натиск от огромна информация (и дезинформация) може да е трудно да разберете на кого да се доверите. В тази колона Аманда Руджери изследва интелигентни, обмислени начини за навигиране в шума. Въз основа на прозрения от психологията, социалните науки и медийната грамотност, тя предлага практически съвети, нови идеи и основани на доказателства решения за това как да бъдете по-мъдър, по-проницателен, критичен мислител.
Има много причини, поради които дезинформацията се разпространява толкова бързо – според някои изследвания дори по-бързо от точната информация. Една от причините е, че хората са много по-склонни да споделят твърдение, когато то потвърждава техните предишни вярвания, независимо от неговата точност. Тази когнитивна пристрастност може да помогне да се обясни защо повече дезинформация, изглежда, се споделя от индивиди, нежели от ботове. Едно проучване например установи, че само 15% от споделящите новини разпространяват до 40% от фалшивите новини.
Това е стряскаща статистика, но има и положителна страна. Докато хората са отговорни за споделянето на толкова много дезинформация, ние сме тези, които – като внимаваме повече какво „харесваме“, споделяме и разширяваме,– можем да помогнем да направим най-голямата промяна.
Що се отнася до това да не се поддаваме на дезинформация, осъзнаването на нашите човешки грешки, като например прибързано да вярваме в това, което искаме да вярваме, е добра първа стъпка. Изследванията показват, че дори да сме по-рефлексивни като цяло, това може да ни „ваксинира“ срещу вярата във фалшиви новини.
Изследователите са открили, че има няколко прости, конкретни стратегии, които всички ние можем (и трябва) да използваме, особено преди да се изкушим да споделим или повторим твърдение, за да проверим първо неговата точност.
Един от любимите ми идва с изящен акроним: методът „Sift“. Създаден за първи път от експерта по цифрова грамотност Майк Колфийлд, той се разделя на четири лесни за запомняне стъпки.
1. S е за… Спри!
Може би един от най-пагубните аспекти на съвременната епоха е нейната неотложност. Благодарение на всичко - от непрекъснатото ни използване на телефона до непрекъснатите работни изисквания, твърде много от нас се движат в света с шеметна скорост.
Да бъдем онлайн, където и новинарските цикли, и съдържанието са особено бързи и често емоционални, може да ни приведе в особено „спешно“ мислене. Но когато става въпрос за идентифициране на дезинформация, непосредствеността не е наш приятел. Изследванията са установили, че разчитането на незабавните ни „вътрешни“ реакции е по-вероятно да ни подведе, отколкото ако отделим момент, за да спрем и да помислим.
Първата стъпка на метода „Sift“ прекъсва тази тенденция. Спри се. Не споделяйте публикацията. Не го коментирайте. И премини към следващата стъпка.
2. I e за... Проучете източника (на англ. – invеstigate).
Публикациите се показват в емисиите ни в социалните медиуми през цялото време, без да имаме ясна представа кой ги е създал. Може би са споделени от приятел. Може би алгоритъмът ни ги е пробутал. Може би сме следвали създателя умишлено, но никога не сме надникнали в техния произход.
Сега е моментът да разберете това. Кой създаде тази публикация? Излезте от платформата и направете търсене в мрежата. И тъй като резултатите от търсенето може да бъдат подвеждащи, уверете се, че разглеждате уебсайт с добра репутация. Един, който проверяващите факти често използват като първо пристанище, може да ви изненада: Wikipedia. Въпреки че не е перфектен, той има предимството да се използва от тълпа, което означава, че статиите му за конкретни известни хора или организации често обхващат аспекти като противоречия и политически пристрастия.
Докато проучвате, попитайте:
• Ако създателят е СМИ, има ли репутация и уважение, с признат ангажимент към проверена, независима журналистика?
• Ако е физическо лице, какви експертни познания има то по въпросната тема (ако има такова)? Какви финансови връзки, политически пристрастия или лични пристрастия може да са налице?
• Ако това е организация или бизнес, каква е тяхната цел? За какво се застъпват или продават? Откъде идва тяхното финансиране? Какви политически пристрастия са показали?
И накрая, след като извършите анализа си (което може да отнеме само няколко минути), следва най-показателният въпрос от всички: Бихте ли се доверявали все още на експертизата на този създател по тази тема, ако той казва нещо, с което не сте съгласни?
3. F е за… Намерете по-добро покритие (англ. – find).
Ако от предишната стъпка установите, че все още имате въпроси относно достоверността на източника, сега е моментът да поразровите още малко. Това, което търсите, е дали по-надежден източник, като реномиран новинарски канал или услуга за проверка на факти, е докладвал и потвърдил същото твърдение.
Не е изненада, но намирам, че Google разполага с едни от най-добрите инструменти за това. Очевидно имате самият Google и ако конкретно искате да видите дали новинарските издания са отразили нещо – Google News.
Но понякога предпочитам да използвам търсачката Google Fact Check, която търси по-специално само в сайтове за проверка на факти. Само имайте предвид, че Google казва, че не проверява сайтовете за проверка на фактите, които включва, така че за да сте сигурни, че резултатите ви са почтени, ще трябва да направите малко по-подробна проверка – искам да видя дали някой магазин се е регистрирал към международната мрежа за проверка на факти на Poynter, която можете да проверите.
Ако това е снимка, която проучвате, използвайте инструмент за обратно търсене на изображения, за да видите къде другаде изображението се появява онлайн. Google има такъв, но аз също харесвам TinEye и Yandex. (Може да ги използвате и за видео: направете екранна снимка от видеото и я поставете за вашето търсене на изображения).
Вашата цел? За да видите дали има надеждни източници, които съобщават същата информация като тази, която виждате, и казват, че е проверена.
4. T е за… Проследете твърдението до неговия оригинален контекст (англ. – trace).
Често ще се наложи да правите това в същото време, когато се опитвате да намерите по-добро покритие, поне ако използвате инструментите, споменати по-горе. Но идеята тук е малко по-различна. Опитвате се да разберете откъде идва първоначалното искане.
Дори ако видите, че дадено твърдение е докладвано от надежден медиум например, това може да не е оригинално съобщение; може да са получили това твърдение от някой търговски обект. В идеалния случай оригиналната история трябва да е свързана – така че винаги отивайте там, – но ако не е, може да се наложи да я потърсите отделно.
Най-важното е, че искате да разберете не само дали нещо подобно наистина е вярно, но и дали нещо е извадено от контекста. Ако гледате изображение, начинът, по който е описано в публикацията в социалните мрежи, която сте видели, съответства ли на първоначалния му надпис, контекст и местоположение? Ако това е цитат от говорител, нещо редактирано ли е, или извадено от контекста; или, когато видите цялото им интервю или реч, изглежда ли, че може би са се изказали погрешно в този момент?
Предприемането на тези стъпки, преди да решите дали просто да споделите рекламация, може да ви се стори тежко. Но инвестицията на време от само няколко минути може да ви спести не само неудобство – но и да гарантира, че не разпространявате дезинформация, която в най-драматичния си случай може дори да доведе до заболяване и смърт.
|
