Света Олга Киевска е покровителка на Украйна

Майлс ПАТЕНДЕН (theconversation-com) Публикувано на 28 февруари 2022 г. Старши научен сътрудник в Института за религия и критични изследвания към Австралийския католически университет, Майлс Патенден е получавал финансиране за научни изследвания от Британската академия, Европейската комисия и правителството на Испания. През последните няколко дена наблюдаваме поредица от видеоклипове, които показват украинци и техния президент как се противопоставят на натиска на руската агресия. Кой би могъл да не бъде трогнат от видеото на украинка, която се изправя срещу войник с ботуши и въоръжен, като му казва да сложи слънчогледови семки в джобовете си, така че поне слънчогледите да растат там, където той умре. Или героичните селфита на президента Зеленски от фронтовата линия на Киев, които вдъхновяват много по-широко, и не само неговите сънародници? Украинците са свикнали с трудностите и имат специален средновековен модел за подражание, който олицетворява тяхната храброст в лицето на трудностите. Монголската орда разрушава гробницата ѝ в Киев през 1240 г., но украинска православна катедрала, посветена на нея, е осветена там през 2010 г. Олга Киевска, съпруга на Игор, вторият владетел от династията на Рюриковичите, днес е призната за една от най-големите светици на източното православие. Смела и горда жена, която защитава малкия си син и отмъщава за смъртта на съпруга си, тя е решаваща фигура в консолидирането на средновековното царство на Киевска Рус като политическа единица и за обръщането на нейните народи към християнството. Олга е родена от викингски родители в Псков, Северна Русия, около началото на Х век. Тя се омъжва за княз Игор млада, може би е била само на 20, когато древляните, съседно племе, се вдигат против управлението му и го убиват. Византийският хронист Лъв Дякон дава ужасяващи подробности за убийството на Игор: той е бил вързан за два ствола на дървета, които след това са раздалечени, така че тялото му е било разчленено на две. Разказът на Лъв може да е украсен (античният историк Диодор от Сицилия всъщност разказва подобна история), но смъртта на Игор все пак оставя съпругата и тригодишния му син сами и потенциално безпомощни в особено опасна и брутална част на средновековния свят. Легендата за Олга се ражда от действията ѝ през следващите седмици и месеци. Древляните изпратили емисари с предложение да се омъжи за техния водач принц Мал. В първичната хроника, в ръкопис от XI век, която е основният източник за разказа, който следва, е записано, че Олга ги поздравява, с което ги подвежда, очевидно за да спечели време. „Вашето предложение ми е приятно“, казва Олга на събеседниците си. „Наистина, съпругът ми не може да възкръсне от мъртвите. Но искам да ви почета утре в присъствието на моя народ. Върнете се сега в лодката си и останете там […]. Ще изпратя да ви повикат утре […]“. Надменната древлянска делегация хваща вяра на думите ѝ с радост. Но това, което древляните не знаят, е, че тя е уредила да се изкопае ров, в който те и лодката им да бъдат хвърлени. Те са погребани живи. Олга извиква втора древлянска мисия, преди останалата част от племето да успее да научи за съдбата на първата. Когато пристигат, тя заповядва на хората си да им направят баня. След това древляните влизат в банята, но Олга нарежда вратите да бъдат залостени и сградата – запалена. За третото си отмъщение Олга отива на мястото, където древляните са убили съпруга ѝ, казвайки на присъстващите, че иска да направи погребално пиршество в негова памет. След като древляните се напили и станали недееспособни, тя накарала хората си да ги избият. Накрая обсадила базата на древляните в Искоростен (съвременният украински град Коростен). Подмамва тези, които са в града, с предложение за мир: всичко, от което трябва да се откажат, са по три гълъба и три врабчета от всяка къща. Но когато птиците са вече при Олга, тя кара хората си да вържат кърпа със сяра за крака на всекиго. Птиците отлитат обратно в гнездата си за през нощта и сярата запалва всички сгради едновременно. Олга заповядва на войниците си да хванат всички, които бягат от горящия град, за да бъдат изтребени или отведени в робство. Отмъщението ѝ за смъртта на съпруга ѝ най-накрая е завършено. Олга живее още 25 години, като пребивава в столицата на сина си (Святослав I) в Киев. Тя го убеждава да не изоставя украинските земи за „по-добри перспективи“ пò на юг по брега на Дунав. Нейният внук, Владимир Велики (около 958 – 1015), след това разширява царството до това, което сега се смята за първото Руското княжество. Владимир също е признат за светец заради ролята си в завършването на християнизацията, започната от Олга. Паметта за Олга очевидно все още може да осигури важна фокусна точка за украинската решимост. Източноправославната и гръкокатолическата църкви я признават с почитаемата и изключителна титла „исапостолос“: равноапостолна. Тя и светецът покровител на Киев, Свети Архангел Михаил, остават ключови фигури сред онези, които се нуждаят от утеха в часа на най-голяма нужда. И християнската вяра на Олга, придобита по време на посещение в Рим през по-късен етап от живота ѝ, може да поддържа други сега, точно както е поддържало самата нея след нейните собствени премеждия. Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА