Георги ВЕНИН
Из словото на президента Румен Радев в навечерието на 24 май 2018-ма:
… ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата, трябва да сме непримирими към невежеството, а това започва още с правописа. Той е първият урок по демокрация, защото в него всяка буква, всеки символ има свой смисъл и място, а голямата буква е само първа сред равни.
Следващата стъпка е речникът. Когато думите изпадат в забрава, с тях си отива и част от света. С думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото, но за да постигнем свободата, първо трябва да владеем словото.
Третата стъпка е знанието.
Какво единява троицата от символи на 24 май: просветата, културата и славянската писменост? Словото.
Живото Слово.
То превръща троицата в Света Троица. В светлина.
Единението е горе, не тук, върху яйцевидния лоб на Земята. Тук е съ-единението. Тук е об-еднението.
Може да се единим само чрез духа на изначалното (Божието) слово и чрез духа на изконното (българското) слово.
Словото не е нито цел, нито средство. То е корен, и то небесен. И неделим от корена на единосъщния манас.
Но трябва ли да се единяваме разномислещите, разноезичните?
„Глас народен – глас Божи“ е първият популистки лозунг. Само като си помислим къде е измислен и как е въплъщаван – направо да го щамповаме на руло „Белана“!
Гласът народен е много разнороден! Той не е хор за полифонични оратории, той е шум и гам, нестроен, смỳтен, какофоничен бръм в ефира на глухата държавност. И за да бъде чут, трябва тоя народ, или поне по-голямата му част, така да ревне, че да завият алармите на всички правителствени и парламентарни мерцедеси.
Пътят ни към Европа все повече заприличва на прескачане на себе си. И на собствената ни сянка.
Тъй като обаче сме нефелни скачачи, обикновено след прескока забиваме пети в собствената си гръд. И в собствения си неспешен дух.
От известно време отродени абстинирани парвенюта „оферират“ идеята да пропишем на латиница. За да се „единим“ с цивилизования свят. Дванайсет века след словокръщението ни от светите братя някой иска да ни върне в лоното на чуждо едноезичие, което отдавна е безплодно. Ялови са им напъните и на тези господа, вбримчени като чипове в компютърна мрежа. Като мухи в паяшка работа.
Половината български школари вече не знаят що е ръкойка и повет, но знаят що е сайт, сейввам, дилийт, нетуърк и прочие дивотии.
Не само кръстоносните походи и джихадът убиват духа. (За фанатизма тялото е само инструмент.) А нечуваното българско „ъ“, неведомо за други народи, е най-глухият, най-тъмният, най-вековечният, най-първозданият извор на животворящото Слово, още преди да стане думи.
Това ни възражда непрестанно. Не само с химна на 24 май.
А великият българин Стоян Михайловски, чийто Кирило-Методиев химн пеем опиянено в най-българския ден, бе десетилетия наред редактиран. Окастрян и подменян.
Особено това му двустишие: „Духовно покори страните,/които завладя със меч!“ пренатъкмен във: „Ведно със другите славяни/кръстосвай дух със огнен меч!“ (Някои пишман нагаждачи не смислят, че няма нищо по-величаво от това, след като завладееш нова територия, да не я сриваш със земята, а да я осемениш с висок дух! Което са сторвали комай само първобългарите.)
Време е да четем оригиналите.
На кирилица. И да въведем латиницата само за молбите за напускане. На призванията си. На самосъзнанието си. На страната си.
|
